В България пари не се печелят нито от производство, нито със земеделие, нито с търговия.
Да не се лъжем: в България пари се правят с услуги - лични услуги. Аз на тебе - ти на мене, аз на тебе - ти на мене и така, докато ни свърши мандата. Така са ни учили - винаги трябва да си готов да направиш услуга на другарчето, изпаднало в беда, а и да не е изпаднало, ако те помоли, пак не бива да му отказваш.
Така е оцелял българинът - като е правил и получавал услуги. Така е просперирал и се е издигал в обществото. Стъпка по стъпка, услуга по услуга. И колкото повече се издигаш, толкова по-големи услуги можеш да правиш и получаваш.
Наборът от услуги е голям. Като се почне от щипката сол за гозбата на комшийката, минем през сексуалните и финансови услуги, та стигнем до социалните.
Чрез услуги можеш дори хотел да си построиш и да предлагаш туристически услуги.
Можеш даже да получиш и орден „Стара планина" за услуги, щото заслугите отдавна никой не ги тачи. Заслугите - това са комунистически отживелици. Услугата му е майката.
Важното е да направиш точната услуга в точното време на точния човек, а това не е проста работа. Направо си е изкуство.
Умните хора не правят еднопосочни услуги. Не, те правят обръчи от услуги, които им гарантират сигурност и спокойствие дори и в най-бурните времена.
За да не ти отиде услугата напразно, трябва да следиш социологическите проучвания, рейтингите и така ще знаеш на кого е изгодно в момента да направиш услуга.
Най-добре е да направиш услугата в началото на мандата (или малко преди него) на този, който ти я иска. Дори не е нужно да чакаш да ти я поискат, още по-добре е ако сам предложиш услугата. Така ще имаш един относително дълъг период на възвръщаемост.
Изгодно е да направиш услуга. Услугата не се облага с данъци, не е регламентирана със закон. Услугите се крепят на личния мироглед и морала на даващия и получаващия услугата.
Ако пък не можеш да правиш услуги, то тогава ти остава само да служиш и да се молиш този, на когото служиш, да прави услуги на точния човек.
