По Конституция частната собственост е неприкосновена. Както и жилището.
Според чл. 33: "(1) Жилището е неприкосновено. Без съгласието на обитателя му никой не може да влиза или да остава в него освен в случаите, изрично посочени в закона.
(2) Влизане или оставане в жилището без съгласие на неговия обитател или без разрешение на съдебната власт се допуска само за предотвратяване на непосредствено предстоящо или започнало престъпление, за залавяне на извършителя му, както и в случаите на крайна необходимост".
Очевидно санирането е над Конституцията. След като държавата прокара промени в закона, които да утъпкат законната пътека за законно задължаване на гражданите на Република България да санират частните си жилища - ако мнозинството от собствениците в жилищната сграда, където се намират домовете им, го поискат. (По закон - хората, които притежават 67% от собствеността в сградата.)
Така излиза, че в ръцете на група хора е да вземат решение, касаещо мои гарантирани от Конституцията човешки права - да осъществят разпоредителни сделки с частно имущество. Няма ли адвокати по гражданско право, които да го оборят?
Когато държавата реши, че е по-добър стопанин на собственото ми жилище и може да се разпорежда и пренарежда приоритетите на семейството ми, поставяйки на първо място санирането, то нека да й прехвърля и банковата ипотека. Молим - да я изплаща Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) начело с министър Росен Плевнелиев.
Но, най-напред с фактите.
Строителният бизнес - фалити и намален обем работа
Едва ли има изненадани от бързината, с която се прокараха промените в Закона за етажната собственост.
Строителният бизнес издъхва. На практика големите инфраструктурни проекти не са изход, защото могат да си ги позволят само компании, които са в състояние да издържат на собствени мускули - и кредити - забавени плащания от държавата в рамките на 3 месеца.
Строителството - общинско и жилищно, е почти на замръзване.
Според данни на НСИ през първото тримесечие на 2011 г. местните администрации са издали разрешителни за строеж на 951 жилищни сгради с 2458 жилища в тях, което е с 3.6% по-малко в сравнение със същия период на 2010 г.
Издадените разрешителни за строеж на жилища са намалели със 17.4% за първото тримесечие на 2011 г. спрямо последните три месеца на 2010 г. Прогнозите на камарата на строителите са, че така ще е поне до края на годината.
Спад има и в издадените разрешителни за строеж на административни сгради и офиси, като за първото тримесечие на 2011 г. те са едва 37, което е с 24.5% по-малко спрямо същия период на 2010 г. Данните на НСИ за периода 2009-2011 г. показват, че всяка година разрешителните за строеж намаляват, което се превръща в трайна тенденция.
За 2009 г. общият брой административни сгради, получили право на строеж, са 305, като през 2010 г. те намаляват с около 30% до 205. Влошената ситуация в строителния сектор у нас се отрази и в данните на Евростат от края на април т. г., според които България е третата страна в ЕС с отрицателна тенденция в строителството. С по-лоши показатели са единствено Испания и Словения.
Почти няма изваждане на нови лицензи за строителство, тук-там се подновяват предишните и толкоз.
Тогава?
Изходът е държавата да отвори ниша за нов строителен бизнес. Начинът да го направи - и да увеличи по някакъв начин заетостта в сектора, пострадал значително от кризата, е да отвори законово нова ниша. Ето ти теб санирането.
Разбира се, никой не оспорва, че резултатът от една санирана сграда е прекрасен. Странно е, че когато човек, който идва от частния бизнес като строителния министър Росен Плевнелиев се е превърнал на подвижен билборд за ползите от санирането, пропуска негативите.
Факт, че сметките за отопление ще намалеят. Но къде оставя тежестта от кредитите, които гражданите ще изплащат, за да съфинансират санирането? Така че нищо чудно балансът в крайна сметка да е нулев.
Но преди всичко и най-напред е въпросът къде остава доброволният принцип на включване? Всяко от домакинствата, които живеят в един жилищен блок, има свои приоритети - образование на деца, изплащане на ипотека и/или стари кредити, лечение на близък или просто пенсионерски доходи. Сега, над всички тях, държавата поставя един-единствен: саниране.
Една от съседките ми - вдовица, пенсиониран детски лекар на 79 години с под 200 лева пенсия, живееща в гарсониера, направи следната елементарна сметка: "Ако ме насилят да тегля потребителски кредит, който трябва да изплащам да речем три или 5 години, може да не доживея дотогава. Нима ще трябва да завещая на внучката си - или на дъщеря си, жилище, обременено с кредит, който тя едва ли иска да изплаща?"
Да речем, че санирането й излезе 3000 бона - и половината ще трябва да ги тегли назаем. При лихва, да допуснем, че е 8%, ако вярваме, че банките, които ще отпускат заемите, ще дадат едноцифрени лихви, месечната вноска за три години е около 50 лева. Това й е една четвърт от доходите.
Ами да си извади от спестяванията, вероятно би я посъветвало другото рекламно лице на санирането - заместник-министърката Екатерина Захариева. Ами не знам дали има - но и да има, може да е решила да похарчи спестяванията си за почивка по програмата "55+" или просто има други инвестиционни планове за собствените си пари...
Друг пример: младо семейство на по 35 години, които живеят в блока ни в тристаен апартамент, който, по думите на Румен, слава богу, не изплащат - баща му и майка му са се изнесли в едно селце край София и той си живее там с жената и двете деца. Съпругата му е в майчинство, гледа бебето, големият ходи на градина. Румен получава чисто около 1000 лева, жена му - някакви 200 и малко.
И двамата са се заклели да теглят кредит, ако им трябва по-нататък за образованието на децата (или - ако, недай си, боже, се случи нещо за лечение, нищо, че Конституцията на България ти гарантира здравеопазване, щото тука е "правова и социална държава").
Жена му не знае къде ще работи, като свърши майчинството, Румен не знае колко ще е на работа. И сто лева месечна вноска по заем не искат да плащат, защото с тия пари сега почти се оправят... Е? За жилище като тяхното, парите за саниране ще са повече, а е и ъглов апартамент.
Със сигурност всеки има достатъчно примери с и около себе си. Лично аз съм за санирането, но... вече свърших тая работа. Резултатът е една прекрасна оранжева кръпка, която тонизира блока ни, а два етажа по-долу кръпките са в сиво и бяло. Българско подобие на виенския Хундертвасер!
В спретнатата ни кооперация има и два апартамента, в които живеят наематели, но собствениците им категорично отказват не просто общо събрание, а дори и да плащат сметките за общата етажна собственост - асансьор, чистене и пр. (Наемателите не го правят...)
Не виждам как ще се постигне каквото и да било съгласие на начеващите общи събрания, на база които трябва да тръгне санирането, планирано от МРРБ за идната пролет. Освен ако фирмите не играят с домоуправителите - в смисъл да им мушнат някоя стотачка, за да тръгнат да убеждават хората до постигане на заветните 67%.
Иначе Плевнелиев и сие и целия "Люлин" да обиколят - все тая. Ясно е, че ще се открият работни места - и Тотю Младенов ще е доволен, че безработицата ще понамалее под 10%. Ясно е, че строителният бизнес ще получи парички - а няколко хиляди души и работа за известно време. Ясно е, че банките, които ще спечелят конкурса на МРРБ, също ще се нахранят.
Обаче кредитите си остават за наша сметка. Защото държавата така е наредила да постъпваме със собствените си жилища!
