Чалгата е като СПИН-а - няма да се заразите до живот, ако не се чукате с нея. Така че айде по-леко с превземките. Балканското кабаре, родено от сръбския поп фолк, не се нрави на мнозина.
Доста от тия, дето са готови да накажат с десет пръчки на голо някоя от пайнерките (може и да се възбудят!) също изтрещяват между две силиконови елипси. Само че не си го признават. Те са най-опасните - също като скритите гейове, които иначе са най-отявлените хомофоби.
Други адски ми напомнят времената от моята младост, когато праволинейници и правоъгълници ми казваха кое е добре и кое не е добре да се слуша, говори и пише. Сякаш животът може да се етикетира. Улеснението да ти набиват правилната позиция те оперира от способността да си отворен за всякакви позиции.
Когато Дизи Гилеспи е почнал да свири пред публика, джаз са слушали курвите в публичните домове, гангстерите и хазартаджиите. Плюс обикновените пияници и чернилките, то се знай. По-голяма субкултура от това здраве му кажи.
Днес в "Чек пойнт чарли" едва ли ще намерите някоя мутра като от "Син сити", която да слуша как Ангел Заберски-син и други музиканти свирят приятни коктейли от джаз, фюжън, етно - и ембиънт. Казват, че и в клубовете на "Гринич вилидж" няма да видите любител на джаза някой от ъндърграунда. А на джаз в Банско не се събират и една трета от придошлите да слушат "Рамщайн" на "Васил Левски".
Обаче сега повечето претендиращи да слушат джаз и Джанго Райнхард са забравили.
И в края на 20-и век, и в началото на 21-и се зубрят разни определения за елитарна и масова култура. Лично аз продължавам да се чудя доматените супи "Кемпбъл" на Уорхол арт ли са или кич. Сигурно щот съм проЗта.
Единствените, които мога да разбера, че клеймят чалгата със страстта на йезуити от Светата инквизиция, са тези, дето край люлката са им пускали вместо приспивна песен "Фантастична симфония" на Берлиоз, "Княз Игор" или увертюрата от "Залезът на боговете". (Аз лично нямам познат българин, който да е слушал всички опери от тетралогията на Вагнер на живо.) Така вместо кръв във вените им текат клавири на Шопен.
"Рамщайн" отидоха на чалга клуб. И изригна едно диво префърцунване - ама как, ама може ли, ама защо...Е що да не може! Чалгата си е местна екзотика. Няма как да усетиш българската душевност, ако отидеш на концерт в зала „България" с пианиста Георги Черкин. А да не би феновете на „Рамщайн" да слушат как Черкин изпълнява прекрасно някое парче от късния руски романтизъм на Рахманинов или Чайковски?!
Така че стига превземки! Във всяка музика - и в поп фолка, си има добри парчета. По-добре "Най-красивата" на Азис вместо "German Pussy"... И двете песни събуждат първична сила! Що се отнася до текста, германският е със сигурност по-пошъл, а последните два албума на "Рамщайн" са си метъл-чалгия.
Важното е как изтрещяваш на музиката. Можеш да го направиш и на чалга, като му друснеш някой кючек - съблазнително е, стига да можеш да го играеш. И добра гимнастика за ханша - същото като нашите момичета по чалга клубовете прави и кака им Бийонсе. Ако пък не искате чалга, тропнете му една копаница. Тия, дето слагат клеймото обаче, и копаница не знаят.
Жизнеутвърждаващо, разкрепостяващо и друг тип изтрещяване - препоръчвам на всички виртуални претенциозни самотници, дето плюят със страст чалгаджиите по форумите, да отидат на чалга клуб. За тях трябва да го предписват като терапия. Може да случат на Софито Маринова - и Клаус Майне не може да покрие трите октави на гласа й. Виж - Монсерат Кабайе го може.
Щом толкова искат да се хигиенизират, да си пуснат после някой госпъл - или песнопение на "Йоан Кукузел". Ако не са слушали, и Jesus walks на Kannye West ще свърши работа.
Както вече казах, няма опасност да се разболееш от чалга, щом си имунизиран с много друга музика - и друг живот...
Позитивно погледнато, чалгата спокойно може да бъде новият ни туристически бранд. България от твърде дълго време се лута и не намира собствена физиономия, за да се рекламира на световния туристически пазар. Поизлъскани от соца клишета и нищо повече. Креативността не е силното място нито на бранша, нито на държавните чиновници. Киселото мляко и българската роза са страхотна идиотия за туристическа реклама на България и ако не може да се измисли по-добра, най-добре да няма никаква.
Чалгата може да е добра марка. Сериозно. В нея има простотия, първичност, сила, жизненост и заразителност. Пакетирана и парфюмирана по подходящ начин, може да привлича туристи. Не елитни, но такива България никога и не е привличала. Но любители на адреналина и балканската тръпка, защо не? Хората искат преживявания, приключения - като всички туристи. На който му се слуша "Мистерията на българските гласове", ще си купи диск.
Ако допреди десет и повече години Слънчев бряг можеше да се рекламира като курорт за семеен туризъм, сега трудно може да се пробута на германски семейства. Няма алеи, зеленина, уют - сега става само за младежки туризъм, тоест алкохол и партита.
Нищо не пречи освен чалгата да има и още няколко туристически продукта. Но чалгата може да е конкурентен. Няма нужда от гнусене - и най-умният си е малко прост. Балканско кабаре за любители на тръпките - не е лошо, нали...Може пък, като се култивира, чалгата да си стане обикновен продукт, не начин на живот. И един ден да слушаме чалга в зала "България", а "Син сити" да стане декор за "Рейнско злато".
П.С. В "Кауфланд" по едно време човек можеше да си купи и диск на Моцарт, симфонии 40 и 41 и увертюри в изпълнение на Виенската филхармония с Карл Бьом. Проблемът е, че ги няма в повечето български училища в часовете по музика. А въпросът е има ли формирана потребност да го направи или има потребност да слуша някоя Андрея, Камелия и прочие... Това е хамлетовският въпрос, а не "Пайнер" и сие. Под слънцето има място за всички - ти избираш.
