На Бъдни вечер всички ястия на масата са постни. Има сарми, пълнени чушки, варива, ошав...
Но освен че тези ястия са обичани и добре познати, всяко от тях носи и ценна и важна символика на празничната трапеза. На Бъдни вечер семейството се събира, за да чака заедно чудото на Рождеството.
А с храната на масата иска и да се помоли за здраве, плодородие и берекет през идната година.
Най-важен е обредният хляб.
Той се приготвя със сода и е задължително да е в кръгла форма. Кръгът в българския обреден календар символизира редица неща - хармонията, единството, слънцето, плодородието. Отгоре питката се украсява с подходящи за повода фигури като кръст и слънце.
По-сръчните домакини украсяват и с по-сложни фигури като гроздове и житни класове, които отново са като молитва за плодородие и обилна реколта.
Децата пък чакат с нетърпение да видят у кого ще отиде паричката от питката, макар че след като най-възрастният домакин я разчупи, първото парче задължително се поставя пред иконата на Света Богородица.
Второто е именно за домакина, третото - за домакинята, и така хлябът се раздава от най-възрастните към най-младите.
Колкото до обредния хляб с квас, няма категорично мнение дали той е постен, или нарушава поста на Бъдни вечер. Все пак по-традиционната рецепта е за скромната содена питка.
Бобовите култури и варивата символизират изобилието и благодатта.
Това са храни, които набъбват при готвенето си, и се приема, че по същия начин ще набъбне реколтата и богатството през годината.
Сред най-обичаните и традиционни ястия тук са бобовата салата, сухите чушки, пълни с боб, лещата, булгурът и житото. Булгурът и житото често са се приготвяли както в солен вариант, така и като десерт. В първия случай са сварени в подсолена вода и сервирани със съвсем малко олио.
Във втория към тях се добавят сушени плодове и захар, но по-пестеливо, тъй като трапезата на Бъдни вечер не предразполага към прекалено изобилие и лакомия.
Пълнените чушки и сармите имат и още едно значение - на единство и сплотеност.
Точно както бобът, оризът и булгурът са сгушени в чушките и сармите, така и семейството си пожелава да е сплотено и през следващите 12 месеца. Това са и сред най-сложните за приготвяне ястия за Бъдни вечер, където останалата част от менюто следва принципа за простота и скромност.
Те показват и още нещо важно - колко е трудолюбива домакинята в дома и колко внимателно се е подготвила за празниците.
Тя трябва да е изсушила на нанизи хубави месести чушки отрано, да е заложила лозов лист и кисело зеле, а в деня преди празника има да вари боб, ориз и булгур, да напълни чушките, да свие сармите и да ги свари.
Всичко това демонстрира доколко е сръчна домакинята и как се справя в кухнята.
Орехи, ошав, чесън и сол са задължителни, дори и да опитаме от тях само хапка.
Мъдрите хора са казвали, че къща без сол и чесън не бива да остава. Солта, допълват те, придава вкус и на най-семплото ястие, а чесънът пази от болести, зло и лоши очи. Затова всеки е приканен да си сложи поне малко сол в храната и да си хапне скилидка чесън за здраве и сили.
Колкото до орехите и ошава, те са силен символ на богатство и плодородие.
В някои краища на България всеки от семейството си нарича свой орех още от Игнажден и на 24 декември вечерта черупките се чупят и се вадят ядките. Колкото по-бяла и стегната е ядката, толкова повече здраве и берекет очакват човека.
Ошавът - това традиционно плодово ястие - няма как да не е покана за плодородие и обилна реколта.
Разбира се, отвъд свързаните с определени вярвания ястия, на масата има още вино, туршии, постни баници и сезонни плодове.
