Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Бъдни вечер в традиции, обичаи и позабравени ритуали

Бъдни вечер в традиции, обичаи и позабравени ритуали Снимка: iStock

На Бъдни вечер всички ястия на трапезата трябва да са постни - това го знаем.

Евентуално можем да запалим бъдник, ако имаме камина, ще прекадим с тамян и ще запалим свещи, които да светят тържествено около нас. Разбира се, до нас ще грее празнично накичената елха, а най-възрастният ще разчупи питката, защото така е по обичай.

Но има и коледни традиции, които пренебрегваме или сме позабравили, макар че някои от тях можем да изпълняваме в градския си живот.

Започваме от 24 декември, който не навсякъде наричат Бъдни вечер. Денят се нарича още Малка Коледа, Суха Коледа и в Северозападна България - Крачун. Можете да чуете възрастни хора да казват на празника и Детешка Коледа и Мали Божич - все наименования, които подсказват, че тепърва предстои големият празник на Рождеството.

Добре известно е, че Коледният пост продължава 40 дена - от 15 ноември до 24 декември включително. В последните пет дена обаче постът следва да е изключително строг и да се състои предимно от хляб и вода.

Причината е, че според вярването Света Богородица започва родилните си мъки пет дена преди Коледа и миряните следва да покажат съпричастност с Божията майка.

Подготовката за Бъдни вечер пък започва отрано, защото във всяка къща има много работа около предстоящия празник.

Снимка: iStock

Ястията следва да са нечетен брой - седем, девет или единадесет. В някои домове обаче е приемливо ястията да са дванадесет на брой, колкото са и месеците в годината.

Особено внимание в този ден се отделя на приготвянето на хляба. Една от традициите, които малцина вече спазват, е приготвянето на обредния хляб с "мълчана вода". Тя трябва да се налее при пълно мълчание в бял съд от млада мома или в краен случай - млада булка, току-що задомена. През това време брашното се пресява през три сита и водата се прибавя към него, отново при пълно мълчание.

В хляба се поставя сребърна пара или друг символ на берекета - шарено мънисто, бяло копче, дрянова клонка, орехче.

Смята се, че на когото се падне парата при разчупването на питата, него го чакат не само пари, но и късмет, сполука и всякакво друго богатство през идната година. Питата се разчупва от най-възрастния на масата и първото парче се нарича на Богородица. Ако в него се окаже парата, целият дом го чакат светли дни.

Едно време домакините са се надпреварвали и чия питка ще бъде най-изкусно и богато украсена. От тестото се е отделяло известно количество, от което са се оформяли разнообразни фигури - слънце, житни класове, кръстове. В миналото за най-голямо майсторство се е смятало питката да бъде украсена с детайли от селския живот - рало, сърп, кошара, бъчва, гроздове.

Снимка: iStock

Сред другите традиционни храни, без които Малка Коледа не минавала, са боб, ошав и орехи, като орехите заемат специално място в Бъднишките обреди.

Орехът е свято дърво за българите от незапомнени времена. Той е символ на дълголетието, хармонията с Бог и природата, ядките и листата му се използват и за лекове, и за гадания. Затова на Бъдни вечер в четирите ъгъла на стаята се поставят четири ореха и на трапезата задължително присъстват ядки от орех.

По тях се познава и каква ще е следващата година - ако ядките са бели и здрави, чака ни добра и здрава година. За особено голям късмет се смята, ако ядките са с две сърцевини в черупката.

Бобът и ошавът също носят своята важна символика. Изобилието от зрънцата на вкусния боб следва да донесе изобилие и в дома на домакините. В някои краища със същата идея се сервира жито или леща. Ошавът отново е възприеман като символ на богатството, плодородието и изобилието, затова трапезата на Бъдни вечер не може без него.

Освен това храните, които набъбват - боб, леща, ошав, понякога и ориз - се асоциират с плодородието. На масата се слага още чесън - гони злите духове и болестите, лук - колкото са люспите му, толкова да е и берекетът, мед - за да е сладък животът занапред, сол - защото там, където свършва солта, започват болестите. Сред другите традиционни рецепти са сарми, зелник, тиквеник, пълнени чушки.

Снимка: iStock

От трапезата на Малка Коледа не се става, а ако се стане - трябва да се върви приведен. И всеки трябва да опита от всяко ястие на масата, за да е здрава и силна годината. Масата накрая се оставя неразтребена, за да се задържи богатството в къщата и за да се нахранят духовете на починалите роднини от Бъднишката трапеза.

Ако искате да следвате дословно традициите, на масата трябва да има орехи, купичка сол, купичка мед и кана с червено вино, които никога да не остават празни. Важна част от ритуалите е и бъдникът.

Той е от дъб или круша и към него домът се отнася с много уважение и като към живо същество. Затова в бъдника се издълбава дупка, в която се сипва по малко сол, мед и вино, сякаш се храни дървото. То се оставя да гори в камината цяла нощ, за да гони злите духове от къщата.

Обичай е също така в горящия огън да се хвърлят зърна пшеница, царевица или боб и се смята, че ако изпукат, значи е на късмет. Пепелта от бъдника в никакъв случай не се изхвърля. Част от нея се разпръсква по нивите за плодородие (може и в градината), а част се пази в дома като амулет, който присъства на трапезата и на Коледа.

В желанието си да осигурят богата реколта, някои стопани са правили "плашене" на дръвчетата. Този ритуал е почти забравен, но в миналото е бил широко разпространен. За да осигури обилна реколта, преди да седне на трапезата, домакинът вади брадва и наужким заплашва някое плодово дръвче, че ще го отреже.

Вярвало се, че така овошките и селскостопанските култури "ще се уплашат" и през следващата година ще са далеч по-плодородни. Същият обичай се е изпълнявал и със селскостопанските животни, а в Западна България са се "заплашвали" и бременни жени, за да е леко и бързо раждането, като му дойде времето.

Снимка: iStock

Приема се, че каквато е Бъдни вечер за семейството около трапезата, такава ще е и цялата Нова година.

Затова на масата никой не бива да повишава тон, да спори или да се пресяга през сътрапезниците си. Има и суеверие, че който много се оглежда на трапезата или надприказва останалите, рано ще му побелеят косите. Обичаите повеляват и в края на вечерта всички да станат заедно от масата, за да е сплотено семейството.

В някои региони в страната в нощта на Бъдни вечер срещу Коледа под възглавницата се слага бръшлян, орех или друго зелено листо за здраве и успех.

   

Най-четените