Портокал с вкус на месо, сьомга на очи върху гел от женско биле и ядливи карти за игра - бихте ли се престрашили да опитате нещо от изброените ястия, приготвени по начин, който впечатлява дори химиците?
Нетрадиционната кухня вече не е нещо необичайно и огромното разнообразие от ресторанти със строго специфична храна го доказват.
Но световноизвестният британски готвач Хестън Блументал продължава да впечатлява с нестандартните си виждания за това как едно позабравено или твърде познато ястие може да бъде поднесено така, че изцяло да обърка сетивата ви.
Силният му интерес към готвенето се заражда още в тинейджърска възраст, когато заедно с родителите си посещава изискания френски ресторант L'Oustau de Baumanière, носител на една звезда "Мишлен". Хестън е изключително впечатлен от заобикалящата го среда, а това събитие става причина за желанието му да стане част от този вълнуващ свят.
След завръщането си в Обединеното кралство той започва да търси работа в няколко лондонски ресторанти, но тъй като по това време е само на 16, той бързо бива отхвърлен от кухните. Това не го смущава и след няколко години Хестън започва стаж в Raymond Blanc's Le Manoir, където обаче само след седмица напуска, като обяснява, че има нужда от по-голяма свобода в работата си.
Следващото десетилетие той се посвещава на изучаването на основите на френската кухня, а през това време работи всякакви неангажиращи професии, като продавач на копирни машини и кредитен контрольор, за да може да плаща пътуванията си до Франция.
Всяко лято там усъвършенства познанията си, като се докосва отблизо до работата на ресторанти, винарски изби, производители на сирене и месари. Така, вместо да посещава училище по готварство, Блументал сам разкрива тайните на готвенето.
Сключва брак с първата си съпруга през 1989 г., а няколко години след това идва момент и за отварянето на първия му ресторант - The Fat Duck, който се намира английския град Брей в графство Бъркшър.
Заради невероятната храна, която се предлага по това време там, постепенно заведението се сдобива с цели три звезди "Мишлен", а на десетата годишнина от създаването му е обявено за най-добрия ресторант в света и днес продължава да се намира в топ пет.
Една от книгите, които вдъхновяват Хестън да прибегне към по-авангарден и нестандартен стил на готвене е една от книгите на американския мислител и изследовател в областта на храните и кулинарията Харолд МакГий. Тя подтиква готвача да предприеме сериозно гастрономическо пътешествие, изследвайки науката за храната и как мириса и вкуса въздействат върху небцето, паметта и емоционалното благосъстояние на човека.
По този начин Блументал става един от най-смелите готвачи за времето си, превръщайки се в първия осмелил се да разгърне мултисетивната кухня, тъй като заниманията с молекулярната вече не го интригуват достатъчно. Така готвачът преминава едни сериозни граници на хранителната индустрия, въпреки че като ученик се проваля на изпитите по химия. По-късно, по ирония на съдбата, става част от Кралското общество по химия.
"Занна е най-голямата причина за успеха на ресторанта. Всъщност тя е тази, която се жертва, за да подкрепи това, което исках да направя", казва световноизвестният готвач за бившата си съпруга, с която не са заедно вече от близо 10 години.
Докато той се занимава 120 часа на седмица с The Fat Duck и хранителната си лаборатория, тя отглежда трите им деца Джак, Джеси и Джой, като едновременно с това участва и в бизнеса. Разделят се, когато Хестън преживява тежка житейска криза и решава да преосмисли живота си.
Всичко в ресторанта е направено така, че да си играе със сетивата на клиентите. Менюто е като карта, а към него задължително върви лупа, с която да може по-лесно да се прочете дребния шрифт в него. Поредицата от ястия са съобразени с индивидуалния вкус на всеки, след едно задължително обаждане по телефона или имейл, в който желаещите да предизвикат сетивата си разказват подробно за своите предпочитания в храната.
Изживяването е представено като пътешествие през спомените от детството, докато клиентът седи в удобен кожен стол, а сменящото се от светло на тъмно осветление демонстрира импровизираното денонощие, което всъщност трае около четири часа.
Въвеждащото в тази кулинарна магия ястие за повечето гости носи името "Звукът на морето". То представлява сурова риба върху пясък, сервирана на стъкло. Докато гостите опитват храната, могат да усетят истински мирис на океан и в допълнение получават слушалки, с които да чуят звуци от играещи деца на плажа.
Но има много изненади, които следват цялата вечеря - дъвки с вкус на уиски и вино, както и заешки бульон, който е едновременно топъл и студен. Сред на пръв поглед несъчетаемите в ежедневието храни, в ресторанта на Хестън могат да се опитат моркови, залети с бял шоколад.
Блументал е един от готвачите, които умело успяват да си играят с умовете и сетивата на хората. Преди известно време е диагностициран със синдрома на дефицит на вниманието и хиперактивност, който би могъл да обясни неспокойния му ум и непрекъснатото желание да експериментира.
"Ако сте късметлии, ще имате кризи в живота си", казва Хестън, тъй като вярва, че именно те помагат на човек да се предизвиква.
Смъртта на баща му през 2011 година, както и трагичната загуба на двама от най-добрите му млади готвачи година след това го карат наистина да преосмисли живота си. Това кара готвача за пръв път да се изправи пред истината, че в някои моменти поведението му, включително дългото отсъствие от дома и семейството му, са причинили много страдание на хората, които обича.
"Осъзнах, че мога да поема пълната отговорност за действията и случилото се по моя вина. Но преди никога не бих го направил", казва Блументал.
Днес името на британския готвач се свързва с нещо повече от The Fat Duck. Той е създател на няколко телевизионни готварски поредици, където представя част от екстравагантната си кухня и е автор на куп кулинарни книги и статии.
Силно се възмущава на тези, които обичат да снимат храната си, защото според него така се губи връзката с истински ценния момент - разгръщането на сетивата и вкуса на ястието. Така че, ако имате намерение да посетите ресторанта му, по-добре не го правете.
