Има главни готвачи по света, които най-вероятно са готови да убиват, за да получат звезда Мишлен.
И това при положение, че и до днес едната звезда е символ на добра кухня и обслужване, а двете и трите звезди вече са магнитът за посетители и оправдание за космическите цени.
Името на отличието не е случайно - то тръгва от същите онези братя Андре и Едуар Мишлен, които в началото имат бизнес за изработка и продажба на автомобилни гуми. По това време, в края на XIX век, във Франция има около 3000 коли.
С други думи, бизнесът на братята Мишлен не върви никак добре и те имат нужда от доходи.
Двамата отпечатват малка червена книжка с черни букви на корицата и я кръщават "Гидът на Мишлен", а надеждата е пътеводителят да вдъхнови французите да пътуват повече и да купуват повече гуми.
Първоначално са издадени 35 000 копия, които са раздадени безплатно. В тях няма само препоръки за заведения, но и адреси на хотели, бензиностанции, автомобилни сервизи, обекти за смяна на гуми, карти на градове и забележителности.
В увода на пътеводителя Андре Мишлен пише, че това е гид за всичко, необходимо на шофьора, за да пътува из Франция - къде да зареди колата си, къде да смени гумите ѝ, къде да яде и къде да спи.
Братята Мишлен уцелват момента, защото точно тогава горивото става по-достъпно, французите започват да пътуват повече и малката червена книжка с препоръки се превръща в почти задължителна.
Следват пътеводители за Швейцария, Италия, Алжир, Тунис, Бавария и Нидерландия, отново с името "Гидът на Мишлен".
През 20-те години на XX век книжката вече е толкова популярна, че се налагат някои промени, особено в оценката на ресторантите. За да е максимално точен рейтингът им, братята Мишлен започват да наемат тайни инспектори, които посещават заведенията и ги преценяват.
Системата е лесна - една звезда означава, че ресторантът е добър в категорията си. Две звезди - ресторантът заслужава дори да се отбиете от пътя си. Три звезди - заслужава си специално да потеглите на път, за да посетите точно това заведение.
През 30-те години пътеводителят вече се продава, защото братя Мишлен вярват, че така той ще е по-уважаван.
Оттогава насам системата за оценяване не се е променила особено, нито пък методът. Въпреки това легендите за инспекторите на Мишлен се множат с всяка изминала година.
Да се засече инспектор на Мишлен не е лесно - те посещават набелязаните за звезда заведения няколко пъти, за да са обективни.
Обикновено сядат поне веднъж на обяд и веднъж на вечеря, задължително са гости на ресторанта и в два различни сезона. След това инспекторите се събират и преценяват на кои заведения да бъде дадена звезда.
Тези тайни клиенти задължително са анонимни и не носят със себе си никакви отличителни белези и предмети. Тоест ако на съседната маса някой си води записки в малко тефтерче - то това е сто процента сигурен знак, че той НЕ е инспектор на Мишлен.
Има и други митове, като например, че инспекторът нарочно изтърва прибора си, за да провери колко са бързи реакциите на персонала. Никой от Мишлен не се наема да потвърди дали има подобни методи.
А и посещенията далеч не спират след награждаването.
Ресторантите могат както да печелят, така и да губят звездите си - могат да го потвърдят от нюйоркския ресторант Carbone.
Заведението е място, на което на вечеря се събират имена като Джей Зи, Барак и Мишел Обама и Ким Кардашиян, но през 2022 г. губи единствената си звезда. Това е голям шамар за ресторанта, а и най-вече за готвачите му.
Има случаи, в които иначе реномирани ресторанти директно затварят, след като са лишени от звездите си. Напрежението отличието да бъде запазено е толкова силно, че някои готвачи се отказват от професията си, защото не издържат.
"В един момент започнахме да мерим дали порцелановите чинии са на точно един инч от ръба на масата, беше пълна лудост", казва шеф Къртис Дъфи.
Той има два ресторанта с по две звезди Мишлен и признава за "Ескофие", че познава свои колеги, които дори са молили организацията да премахне звездите им.
Да, готвачи и ресторантьори са готови дори и на подобно нещо, за да се отърват от високите очаквания.
"Напрежението може да съсипе човек. Но аз правя нещата със страст и любов и всяка моя чиния излиза от кухнята така, сякаш е за инспектор на Мишлен", добавя още Дъфи.
