Огромна торта във формата на игрище за бейзбол или такава, показваща Наклонената кула в Пиза до най-малкия детайл - за сладкаря Бъди Валастро няма невъзможен за създаване сладкиш.
Голяма част от кулинарните му творения са истински произведения на изкуството, с тази разлика, че след като им се наситят визуално, наблюдаващите могат с чиста съвест да забодат вилица в тях и да ги изядат до последната троха.
Кралят на тортите, както напълно заслужено е известен Валастро, не спира да изумява зрителите с изпълнението на най-налудничавите идеи на своите клиенти. Освен това самият той не остава по-назад и си поставя почти недостижими на пръв поглед цели.
Сглобяването на всевъзможни конструкции от дърво, пластмаса и стиропор, върху които да се държат няколкометровите торти, е неизменна част от работата на екипа му, обучен да не се отказва пред нищо.
Началото на днешната кулинарна империя на Валастро започва от пекарната на баща му, където майсторът на торти работи от 11-годишен. И двамата му родители са с италиански произход, така че не е трудно да се предположи откъде той наследява своите находчивост и експресивност.
Именно в семейната пекарна Бъди получава ценни съвети, като някои от тях помни и до днес. Сега често разказва историята, в която дава обещание на баща си, че един ден и техните торти ще бъдат публикувани в лъскавите сватбени списания.
За жалост, Бъди старши умира, когато неговият син е тинейджър. Тогава младият Валастро взима решението да продължи делото на баща си и се захваща сам с управлението на пекарната. Само на 17 той дори не предполага, че благодарение на отдадеността и труда си ще превърне малкия семеен бизнес във верига пекарни, разпръснати из цяла Америка, а и не само.
Разбира се, по този път зад гърба му са неговата майка и четирите му сестри, които полагат всички усилия да държат под контрол онази част от бизнеса, свързана с администрация и документи, докато Бъди се занимава с реализацията на тортите.
Резултатът от това са 17 пекарни, редица телевизионни предавания, няколко книги и собствена марка кухненски уреди, както и милиони зрители по цял свят, които могат да надникнат зад кулисите на занаята.
Нека обаче видим няколко интересни факта около живота на сладкаря, като някои от тях не винаги са толкова сладки, колкото на човек му се иска:
Първата торта, която Бъди Валастро прави, е за неговата майка
Когато започва работа в пекарната, баща му не му позволява да се включва в работата по приготвянето на торти за клиенти. Естествено, насърчава го да се упражнява, затова Бъди решава да направи торта за своята майка.
"Бях на около 12, а тортата беше по италианска рецепта и малко крива, но тя я хареса много", казва пекарят.
Най-скъпата му торта достига сумата от 30 млн. долара
Някой би си казал, че за тези пари десертът трябва да бъде обсипан със скъпоценни камъни... и ще познае.
Това прескъпо сладко изкушение Бъди приготвя за редактора на списанието Social Life Девора Роуз, която е известна с организирането на пищни партита. Точно за едно от тях тя иска от него да направи торта с уникален дизайн и обсипана с диаманти, изумруди, сапфири и рубини.
Както винаги Бъди изпълнява поръчката, а Роуз остава истински доволна.
Валастро иска зрителите да виждат истинското му Аз
Нормален, трудолюбив и готов на всичко за семейството си - като такъв човек се определя Бъди и иска всички да го знаят. Обикновено екранът прави живота да изглежда нереалистичен, затова и пекарят иска да го познават такъв, какъвто е.
Освен това желае да насочи вниманието на гражданите на САЩ към американската мечта, която според него все още е жива, а по думите му той е доказателството за това. Според него за постигането ѝ е нужно само едно - много и усилена работа.
"Трябва да ходиш на работа всеки ден и да я обичаш", гласи мнението на Бъди.
Работата заедно не разваля отношенията му със семейството
Това начинание може да крие в себе си доста предизвикателства. Още по-трудно е, когато в него е намесена творческа дейност - каквато е правенето на торти, способна да извади за секунди всичко извън контрол. Въпреки това семейството на Бъди удържа нещата и всички въвлечени в бизнеса членове успяват да запазят доброто си отношение един към друг.
"Работата в семеен бизнес не прилича на никоя друга. Може цял ден да сте си викали, но след това сядате да вечеряте заедно. Винаги се шегуваме с това, но е истина. Прекарваме между осем и десет часа заедно и след това нямаме нищо против да се мотаем и някъде навън. Чувствам се късметлия", казва един от зетовете на Валастро, а самият той го потвърждава без да се замисля.
Бъди не се интересува какво става с тортите му, след като ги достави
Човек винаги започва да слюноотделя силно, когато гледа някое от творенията на готвача, затова и не може да си представи, че някое от тях ще намери друга съдба, освен ясната - да бъде изядено.
През 2014 г. обаче в интернет се появява неособено приятната информация, споделена от LA Times, че 400-килограмовата торта, която Валастро прави за един от музеите в Чикаго е оставена най-безцеремонно до най-близкия контейнер за боклук. Има и снимки.
Макар и две години след случая, той признава, че не се е ядосал нито на музея като институция, нито на хората, извършили деянието. Единственото важно за него е дали клиентите са доволни от работата му. А те винаги са.
