Как да стане раницата на учениците по-лека? Жюстин Томс има едно предложение, което е споделила в блога си - всички учебници да се дигитализират и да се четат на електронни четци. Предимствата според нея: не заемат място, не унищожават дървета, има възможност да си отбележиш докъде си стигнал, да ползваш през тях интернет, могат да се апдейтват в реално време, вместо да се печатат нови версии и още много други благинки. Което всъщност е разумен довод и да си подмениш физическата библиотека с електронни импулси, дори да не си вече в училищна възраст.
Има една малка подробност обаче - трябва да си имаш устройство, на което да си четеш книгите в електронен вариант. Защото компютърът не е най-удобното нещо за тази цел. Засега цените на тези джаджи са доста над средния стандарт на българското семейство, което отглежда ученици.
Истината е обаче, че все повече хора започват да се ориентират към този вид потребление на книги. Защото електронните четци наистина предлагат много удобства - малки, компактни, четат се и на слънце (за разлика от лаптопа ти), събират хиляди томове и батерията им издържа с месеци. След като можеш да си качиш цялата библиотека в нещо, което се побира в чантата ти - не купувай мебели, инвестирай в четец и балансът ти ще се намести.
Много е лесно да се каже, но разгледан от всички възможно гледни точки - проблемът с електронните книги се оказва доста сложен и мътен.
Авторите
„Може ли някой да ми обясни ясно и точно какво, по дяволите, е това да си разпространяваш книгите в електронен вариант и каква е разликата с пиратството и подаряването?" - пита ме моя позната писателка, която така обобщава цялото недоверие на българския автор към този вид продажба на текст. Факт е, че родните творци не са съвсем наясно как да се възползват от модерните достижения в книгоиздаването. Те все още се чувстват публикувани само ако държат нещо на хартия с мирис на мастило, на което могат да дадат автограф. И всякакъв вид електроника им се привижда като пиратство.
Разликата е, казвам аз, че когато книгата ти се краде, никой не пита нито теб, нито издателя ти, а просто я сканира и я пуска в интернет. Когато обаче ти я разпространяват в дигитален вид легално, добавят един софтуеър за DRM (съкратено от Digital Rights Management или „менажиране на дигиталните права"), който позволяла файлът да се копира до 6 пъти след първото заплащане. Така за всяка продадена книга всички носители на копирайт получават своите възнаграждения, макар произведението да пътува по мрежата във вид на единици и нули.
Освен това имаш една единствена инвестиция в електронни импулси и след това - теоретично безкрайно много продажби. Спираш да се разправяш с хартии, печатници и други финансовоемки съпътстващи книгоиздаването дейности.
Малка част от българските автори вече се ориентират към този вид продажби, особено по-младите и модерните. Някои от тях са недоволни от финансовите отчети, които им дават издателствата. И предпочитат дигиталната търговия и нейните ясни и оставящи винаги отпечатъци за всичко правила.
Работата е там, че правата за разпространение на хартия и на електронен носител са различни и често се държат от различни хора. Когато става въпрос за преводна литература, нещата допълнително се усложняват, защото се налага да се минава през чужди издателства, агенти, български издателства, родни носители на права и всичко става много сложно. А стотинките, които достигат до множеството замесени в продукта, са нищожни.
Поради тази причина книгоиздателският бизнес все още се дърпа от тази търговия.
Устройствата
„Е не е ли някаква турбогъзария да си продаваш книгата по този начин?", пита ме с недоверие моята позната писателка.
Така е. Но до преди една година беше наистина огромна турбогъзария. Сега, с намаляването на цените на е-четците става просто лека екстравагантност. Много е вероятно мобилният телефон в джоба ти да е по-скъп от устройството, на което можеш да побереш хиляди книги. Цените им падат стремглаво, както при всичко, свързано с дигиталната епоха. Ако преди година бяха по 600-700 лв, сега има и по 350, а само след месеци ще са по 200.
Засега най-разпространеният четец у нас е Kindle - около 50% от потребителите в България го ползват. Проблемът е, че той е тясно обвързан с Amazon.com. А всичко свързано с Amazon.com и Kindle е леко променено и не е съвсем съвместимо с другите платформи. Българските киндъли в повечето случаи са купени от чужбина.
Официално у нас се продават и четците на Prestigio, I-River, Han Lin и Pocket Book. Има и Nook, които обаче са тясно обвързани с търговците от Barnes&Noble.
Съдържанието
Ето тук е най-големият проблем. За съжаление у нас вече има голям брой хора с електронни четци, а почти няма откъде да си купят легално съдържание. Повечето от собствениците на такива устройства разчитат на пиратски текстове в интернет и най-вече - на печално прочулия се сайт за свободно споделяне на литература chitanka.info (които бяха атакувани и от ГДБОП). Макар и плахо, започнаха да се появяват и легални търговци на е-книги.
Един такъв търговец е biblio.bg създаден от Мая Манчева и Александър Петров. „Миналата година по това време само около 15 книги у нас имаха легални права за разпространение в електронен вариант", казва Александър. Днес с партньорката му Мая работят с 18 издателства и очакват от есента към тях да се присъединят още 5-6. Продават и списания по този начин - в електронен формат. Според Александър обаче повечето издателства не само че не им помагат, но им пречат, защото смятат, че им режат от постъпленията. Той смята, че електронните книги не само че не са конкуренти на хартиените, но генерират повече печалби за носителите на права, стига да се продават легално, както е при тях. Мисли, че книгоиздателският бизнес е прекалено консервативен и трудно се преориентира към нещо ново. Заради недоверието на издателите е още много трудно да се формира и цена на е-книгите. Но според Александър при всички положения дигиталните формати ще са между 20 и 60 процента по-евтини от хартиените копия.
Освен biblio.bg легално съдържание на е-книги у нас разпространяват още e-knigi.net и БГ-книга чрез M-tel. При последните недостатъкът е, че услугата е достъпна само за абонати на мобилния оператор.
Издателствата
„Читателите стават все по-малко, а и хората навсякъде по света - не само в България - са възпитани, че интернет е безплатен. За нас като издатели също електронната книга е много по-изгодна, защото е еднократна инвестиция и не изисква плащане на разходи за хартия, печатница и т.н. Но пък пиратството и неуредените докрай авторски права с чуждите агенции са най-голямата пречка пред този вид разпространение", каза специално за Wecafe.bg Богомил Самсиев, собственик на най-голямото издателство у нас - "Бард".
"Няма по света човек - независимо дали е милионер или бедняк, който да плати за нещо, което може да намери безплатно, освен ако не му се предлага по-добро качество. А пиратите ползват качеството на издателите, които са инвестирали в него. Всеки може да сканира книга и да я пусне за свободна размяна в интернет и ние нищо не можем да направим", обясни г-н Самсиев недоверието на издателския бизнес към този вид търговия.
„По света електронните четци се предлагат с определено първоначално легално съдържание според вкуса на купувача - например Библиотека „Фентъзи", „Трилъри" и т.н. В България можеш да си купиш четец от магазин за мобилни телефони без търговецът да е осигурил такова съдържание. Очакването е, че купувачът ще си го напълни от Читанка", каза за Webcafe.bg Стефка Ангелова, управител на издателство „Кръгозор".
„Издателите се страхуват от загуба на контрол върху текста. Те не само са инвестирали в лиценза за издаване на български, превода, редакцията и т,н., но са отговорни пред собствениците на авторското право за неправомерното му (пиратско) разпространение. Поради славата на България като пиратска държава закупуването на права за електронно разпространение на преводна литература е съпътствано от много трудности - издателят трябва да отговори на много различни изисквания на собствениците. В момента за съжаление няма кой знае колко продажби от предоставените от „Кръгозор" електронни книги на различни търговци, но така или иначе се готвим за този вид търговия - преформатираме книгите си в e-pub файлове, преговаряме за права", допълни г-жа Ангелова.
Търговията с е-книги засега е под 1% от хартиения оборот. За съжаление пиратството съсипва този изключително удобен достъп до литературата в легалния му вид и го оставя на стихийни сили. Макар на всички ни да е ясно, че бъдещето принадлежи на него.
