Амбър Кейс е директор на центъра за изследвания и разработки „Есри" и се занимава с антропология... на киборгите. Дисциплината, обяснява тя, изучава взаимодействието на хората и технологията, както и нейните ефекти върху културата.
„При традиционната антропология, някой отива в друга държава и казва: „Колко очарователни са тези хора, какви интересни инструменти и култура имат!", след което пише студия за тях. Евентуално няколко други антрополози я четат и накрая си мислим, че тези култури са много екзотични. Антропологията на киборгите се отдръпва от модерния свят и се вглежда във всекидневието и как то е повлияно от технологията", обяснява тя. Поместваме интервюто й пред Си Ен Ен със съкращения.
Как решихте да изучавате този вид антропология?
Когато бях малка, аз много се интересувах от технологии, наука и математика. Израснах през 80-те, но любимата ми книга беше една енциклопедия на баща ми от 1960 г. Любимата ми статия в нея беше за модерния компютър - машината беше голяма колкото зала и се използваше само за военни и бизнес цели. С годините, станах свидетел на това как компютърът влиза във всекидневието. Проблемът беше, че все още беше мъчение да се използват. Повечето системи имаха твърде много бутони и менюта.
Запознах се с антропологията на киборгите като научна дисциплина през първата ми година в колежа. Наистина ми хареса това, че тя обединява в себе си изследвания от различни научни полета. В университета можеш да научиш много по дадена тема и почти нищо за останалите. Същевременно проблемите на технологиите са така оплетени с тези на човека, че тесен специалист не би могъл да ги разбере.
Какво всъщност е „киборг"?
Киборг е просто някой, който взаимодейства с технологията. Тя може да бъде както разширение на физическите, така и на умствените възможности. Не е нужно тя да е имплантирана в тялото. Терминът „киборг" идва от изследване от 1960 г., посветено на космическите полети. Споменава се в контекста на това какво облекло и допълнителни устройства трябва да има човек, за да лети отвъд атмосферата.
В продължение на хиляди години всичко, което сме използвали, е разширявало нашите физически възможности - да се движим по-бързо, да удряме по-силно. Това има своите граници. От друга страна, сега имаме пред себе си възможност да разширим възможностите на ума си. Поради това можем да се движим по-бързо и да комуникираме по различен начин с помощта на технологиите.
Киборгът не е Терминатор или Робокоп, виждаме го в начина, по който всекидневието ни се променя под влиянието на технологията. Всеки, който я използва, е свръхчовек. Ние го усещаме само в моментите, когато нашите устройства останат без батерия.
Говорите за нова форма на „човешка връзка", можете ли да обясните за какво точно става въпрос?
Автомобилът е физическо превозно средство, но има ограничения, що се отнася до това колко малък може да бъде той. Компютърът пренася информация, но без ограничения в големина и форма. Можем да сложим всичко, което поискаме в него, но информацията не тежи нищо. Същевременно, данните в диска може да се равняват на стотици хиляди страници, ако ги напечатаме.
Когато използваме социалните мрежи, усещането ни за личност се разпростира и във виртуалното пространство. Получаването на Like или коментар във Facebook води до същия допаминов прилив, както и когато те прегръщат. Това не е нова форма на комуникация, а нов начин да се свързваме един с друг.
Над какво работите в момента?
Проектите ми винаги са били свързани с ползването на данни по нови начини, бъдещето на интерфейса и бутона, както и бъдещето на геолокацията. Например, трябва винаги да можеш да получаваш такава информация, каквато ще ти е най-полезна. Локацията играе голяма роля за това. В момента данните остават в мрежата, а не там, където сте. Когато кацнете на летището, трябва специално да търсите из входящата си поща информацията, която ви трябва за ориентиране на новото място, а би трябвало тя вече да ви е под ръка.
Говори се много, че най-накрая влизаме в ерата на „Интернет на нещата". Интересното е, че имаме всички тези устройства със сензори за звук, температура, местоположение и т.н. Те генерират данни, които сами по себе си любопитни, но всяко устройство използва свой протокол. Накрая се получава един технологичен Вавилон.
Изваждането на данните от множество източници е истинската възможност. Трябва ни общ език за всички устройства. Така ще имаме възможност да създадем домове, в които хората да се чувстват по-щастливи; „умни" пътища, по които не стават инциденти и по-добри градски системи.
