Как можем да бъдем открити по снимките, които споделяме
IARPA, експерименталният изследователски център на американското разузнаване, проявява нездрав интерес към това къде хората правят снимките от последната си ваканция - и откъде е онзи кадър с вашите приятели в навечерието на Нова година.
Ако пък случайно сте терорист и сте се снимали с някои ваши "колеги" по време на подготовката на нова атака, агенцията определено ще иска да разбере на кое място е направена тази снимка, или поне ще търси идеи за това как да получи тази информация - както и прави в момента.
Нерядко такава информация е записана в самите цифрови снимки
В обявлението за началото на новата си програма "Finder" агенцията оповести, че търси начини за геолокация (локализация на даден обект благодарение на координатите на мястото, в което се намира той) на изображения - чрез извличане на данни от самите тях и използването им за разпознаване на мястото, където са били заснети.
Все повече цифрови камери в наши дни не само заснемат снимки, но и запазват т.нар. метаданни, които често биват наричани още "данни за данните". В тях е възможно да бъде включена всякаква информация - от това кога е заснета снимката, през вида на използваната камера, та чак до това къде като географски координати е заснето изображението.
Тези метаданни, които често се съхраняват в EXIF формат, могат да бъдат използвани в различни програми, за да бъде дешифрирана информация за изображението - а освен всичко останало могат да бъдат използвани и от анализатори, които от своя страна да се опитват да установят различни неща за потребителя, заснел дадена снимка, както и за хората, които се намират на нея. Като това кои са тези хора, какво правят на снимката - и кога и къде го правят.
На теория това звучи чудесно, но съществуват разни малки проблеми
Не всички изображения са цифрови - например старите снимки на вашите родители, които сте сканирали, не разполагат с метаданни. Освен това, не всички цифрови формати за изображения поддържат метаданни.
Сред тях са bitmap изображенията, особено популярни през 90-те години на миналия век. А дори и цифровият формат на изображението да поддържа метаданни, не всички дигитални изображения се заснемат с такива.
А и дори те да се заснемат с метаданни, често не съдържат пълната информация. Снимките от старите телефони с VGA камери не разполагат с достатъчно метаданни. Освен това, много популярни уебсайтове (като Facebook) премахват изцяло EXIF таговете.
Така че на практика понякога е невъзможно да се достигне до метаданните, освен ако нямате достъп до файла-източник, което в повечето случаи предполага хакване на съответното устройство.
Всичко това означава, че съществуват много изображения, при които липсват метаданни, или пък те са труднодостъпни. Въпреки това, тези изображения все още разполагат с визуална информация в самите тях - или пък други следи, които биха могли да дадат възможност на дадена система - или напълно автоматизирана, или използваща съвместните усилия на компютри и специалисти - да разпознае местоположението, на което е заснето дадено изображение.
Оптималният вариант за анализаторите би била напълно автоматизирана система. По този начин, специалисти биха могли да извличат снимки от терористичен уебсайт, да ги свалят от камерата или телефона, с които са заснети, или да ги сканират от хартия, след което да ги обработят чрез системата, за да получат данни за мястото, на което са заснети.
Заради нарастващия брой на изображенията, които заснемаме всеки ден, този подход ще има решаващо значение.
Търсачката за изображения на Google вече върви в тази посока
Тази идея вече се е реализирала в първичната си версия благодарение на новата функция за търсене на изображения на Google. Новата търсачка за снимки на Google разполага с т. нар. "обратно търсене на изображения", което дава възможност на потребителите да откриват подобни на зададеното от тях изображение в мрежата.
В повечето случаи, резултатите от търсенето се ограничават до същата снимка, използвана в друг източник. Например, отворете Google Images в нов прозорец на вашия браузър и изтеглете това изображение върху него. (линк http://is.gd/xYCXCu)
Няма да откриете съвпадения. Трудно е да се каже дали този хеликоптер лети над провинцията Хост в Афганистан, или пък това е просто задната страна на знаменития надпис "Холивуд". Ако пък опитате да напишете и "Холивуд", и "Khost Province" в лентата за търсене, ще получите резултати, които ще водят в две различни посоки.
Това може да се окаже прекалено трудна задача дори и за тренираните анализатори (макар че липсата на ракети по корпуса на хеликоптера вероятно показва, че той надали е военен MH-6 Little Bird - което от своя страна накланя везните по-скоро в полза на Холивуд).
При достатъчно снимки на определено място, търсачката го разпознава веднага
Но за местата, които са били снимани много пъти, Google е способен да локализира изображението. Издърпайте и пуснете тази снимка в търсачката за изображения: (линк http://is.gd/EBw3ft).
Ако още не сте познали, или пък ако не сте свикнали да използвате точно тази функция на Google, ако сте нетърпеливи, или пък просто ви мързи, ето малка подсказка: това е Гранд Каньон, който беше разпознат сравнително лесно от Google, защото много хора са го фотографирали досега. Когато работи по този начин, Google Image Search действа почти като биометрична програма за географски местоположения.
Естествено има и спорни територии, където вероятно ще се налага и човешка намеса - например с изображенията, които също така имат някакви свързани с тях текстови данни, където уменията извън простото откриване на тенденции и интуицията ще бъдат от полза.
На база характерен релеф и забележителности наоколо, може да се открие всичко
Заглавието на това изображение (http://is.gd/877wo3) например е "Хеликоптер Mi-17 лети до Кабул, завръщайки се от мисия за хуманитарна помощ в Бахарак, Афганистан". Ако не знаете, че това е Афганистан, спокойно бихте могли да помислите, че това е снимка на Сиера Невада.
Щом разберете обаче, че това е афганистанската провинция Бадакшан, близо до Бахарак - и че това е полет от Бахарак до Кабул, се заглеждате в големия връх на фона и отличителния снижаващ се релеф в подножието на планината в долната част на кадъра. Тренирани анализатори биха могли да се разровят в програма за 3D визуализация като Google Earth - и да познаят, че снимката е заснета на точно определена локация...
ЦРУ и други разузнавателни организации имат планове да се стремят към комбинация от двата подхода, но в индустриален мащаб. Поне за момента подобна геолокация остава трудна задача, но дори сега започваме да виждаме началото на нейното решение в общодостъпна среда.
Освен това е резонно да приемем, че далеч не само разузнаванията желаят да знаят къде са правени определени снимки. Google, Facebook, Apple и всички други интернет гиганти също търсят начини да постигнат същото, така че да разберат по-добре къде са потребителите им - и какво правят там.
Не след дълго Facebook или Google+ автоматично ще отбелязват кой е на вашите снимки и къде са направени те... както ще го прави и разузнаването. Или пък гигантите в бизнеса със социални мрежи ще го правят заедно с професионалистите в шпионажа? Рано е да се каже.
