Само допреди седмица Белгия беше страната на шоколада, пържените картофи, превъзходната бира, сумрачните барове, комиксите, тухлената архитектура на Брюж, а Брюксел, с прекрасния централен площад, Манекен Мис и европейските институции - една разнообразна туристическа дестинация. След атентатите в Париж на 13 ноември това изведнъж рязко се промени.
Квартал „Моленбек" се оказа развъдник на тероризма, изобщо градът заприлича на декор от мащабна военна филмова продукция. Полицията въведе най-висока степен на опасност от терористичен акт, а хората бяха призовани не само да не излизат навън, но и да не се подават по прозорците.
Това накара мнозина да се запитат - защо точно Белгия и защо точно Брюксел?
Всеки, който е ходил в Брюксел, е чувал за арабския квартал, сочен за беден, неприветлив и изостанал. Преди десетина години, примамени от ниските наеми заради лошата му репутация, там се установяват немалко „буржоазни бохеми" - артисти, дизайнери, художници, все млади хора, които искат да променят квартала, но в крайна сметка са принудени да се изнесат.
Сред тях е Тойн Футен, който никак не е изненадан, че Салах Абдеслам и Абделхамид Абауд са живели именно в „Моленбек" и са организирали оттам касапницата в Париж.
„Преди 9 години в квартала имаше основно мароканци, които бяха конформистка и хомогенна общност. Изведнъж се появи ислямистка литература навсякъде - беше трудно да си купиш нормален вестник. Магазините спряха да продават алкохол. Агресията се увеличи, ние бяхме обиждани и заплашвани. Знам за жени, преследвани по улиците, за да си покрият лицата", разказва той.
Футен напуска квартала през миналата година, след като салафистки проповедник настоятелно се опитва да го накара да приема исляма буквално на улицата.
„Моленбек" е известен с откритите пазари на подправки, сушени плодове и храни, които навяват истинско усещане за Ориент, в този далечен и студен край на Западна Европа. Там може да видите жени с чадори, имами в бели роби, да чуете оживени разговори на арабски език насред типичната брюкселска градска среда - ниски тесни къщи по тесни улици. Има хора, които не владеят френски, но това досега не е било проблем - или поне не за хората.
Кметът на „Моленбек", на най-населения район на Брюксел, Франсоаз Схепманс сам признава, че мюсюлманите са маргинализирани и с тях просто „няма връзка".
Терористична дестинация
Белгия е предпочитана от екстремистите поради няколко причини. Първата, разбира се, е географското й разположение - между Германия и Франция, където те безпрепятствено - или поне досега, можеха да пътуват. Вероятно единствено в шпионските сценарии злото може да крие буквално под носа не само на белгийките властите, но и на европейските власти.
Другата причина е дълбокото политическо, а също културно и езиково разделение между валонската и фламандската общности, което периодично прераства в кампании за разделяне на страната.
Кралство Белгия има доста сложно административно устройство, тъй като трябва да се гарантира автономността на двете общности от една страна, а от друга - функционирането на общите федерални институции.
Да не забравяме, че това е държавата със световен рекорд без правителство - точно 534 дни, преди лидерите на валонци и фламандци да постигнат разбирателство. Дори в Ирак политическата нестабилност продължи двойно по-кратко.
Докато споровете между тях продължават, в Белгия бе основана радикалната организация „Шериат за Белгия", която според редица анализатори е един от основните донори на младежи, заминаващи за обучение в редиците на „Ислямска държава" в Сирия. По-рано тази година говорителят й Фуал Белкачем бе осъден на 12 години затвор за ръководство на терористична група.
Ислямският екстремизъм, всъщност, има дълга история в Белгия, макар че атаки на нейна територия почти липсват. Белгийска връзка е установена при атентатите в Мадрид от 2005 г., при убийството на афганистанския противник на талибаните Ахмед Шаф Масуд, точно преди атентатите от 11 септември 2001 г.
Към момента се смята, че 474 белгийски граждани са ангажирани със сирийския конфликт, 77 от тях са мъртви, 130 са се завърнали от джихад, останалите все още се сражават на страната на ИДИЛ.
Всичко започва от 70-те години на миналия век, когато Белгия „внася" проповедници от Саудитска Арабия заради мароканското малцинство, а петролната монархия построява Голямата джамия в Брюксел.
Журналистът Мехмет Коксал твърди, че повечето мюсюлмани в „Моленбек" са умерени - видно и от реакцията им след парижките атентати, но признава за „рязко радикализиращи се ще групи, свързани със салафитите и други организации", които проповядат разделение.
Трето, не просто Брюксел, а цяла Белгия беше нещо като оръжеен рай в Европа.
Допреди 7 години страната имаше либерални закони по отношение на притежаването на оръжия, а според анализатори по онова време тя е била дестинация на арсенала, използван в Югославските войни.
"Относително лесно е да се сдобиеш с мощни оръжия в Брюксел. Това важи за терора и тежката престъпност. Така е, защото незаконната търговия с оръжие твърде дълго беше пренебрегвана", твърди Брис де Ройвер, преподавател по криминология в Университета на Гент и бивш съветник по въпросите на сигурността на белгийския премиер в периода 2000-2008 г.
При наличието на толкова конфликтна и нестабилна политическа среда, естествено, службите за сигурност и органите на реда са първите, които са повлияни. Отделно, в Брюксел има 6 полицейски власти, а самите районни администрации често са в политически конфликт по между си и сътрудническото между тях е трудно.
Твърди се, че полицейските ресурси не са оптимално разпределени. Бюджетните икономии се отразиха и на Министерството на правосъдието, а интеграцията на мюсюлманската общност е много далеч от понятието за успех.
Става дума за около 650 000 души, по официална информация, които обаче изостават все по-сериозно с вписването си в обществото.
„Най-важният фактор, според мен, е културата на отрицанието. Политическият дебат в страната е доминиран от самодоволен елит, който просто вярва, че обществото може да се моделира и планира ", коментира Футен.
