Референдумът в Турция минава с 51.35 на 100 от гласовете при над 99% преброяване на бюлетините. Против превръането на страната в президентска република са гласували 48.65% от гласоподавателите по данни на държавната агенция Anadolu.
Точно в 17 часа приключи гласуването за историческия референдум за конституционните промени в Турция, който предвижда разширяването на правомощията на президент Реджеп Тайип Ердоган, съобщава БТА. Ако референдумът мине, то страната ще се превърне от парламентарна в президентска република.
Започна преброяването на бюлетините от гласуването в 175-те хиляди избирателни секции.
Най-много противници на конституционните промени има в Анталия, Диарбекир и Измир. Докато в Истанбул и Анкара постепенно вотът срещу промените надделява, във вътрешността на страната подкрепата към Ердоган е голяма.
Тези данни обаче трябва да се приемат с едно наум, тъй като избирателната комисия твърди, че резултатите, обявявани в турските медии на база данни от агенция Anadolu - официалната държавна новинарска агенция, не са верни. Според комисията преброените бюлетини са едва 65-70% от гласовете, а не над 98, както твърди агенцията.
Централната избирателна комисия в Турция твърди, че броят на отворените бюлетини, съобщавани от държавната агенция Anadolu, е по-висок от реалните.
Основната опозиция в Турция - Републиканска народна партия - поиска повторно преброяване на около 37% от гласовете. Те настояват, че валидността на гласовете е под съмнение, след като се появиха непотвърдени данни за голям брой бюлетини без официален печат. Първоначално партията поиска преразглеждане на 60% от гласовете, но впоследствие промени намеренията си.
След спада в резултата в подкрепа на президентската република, избирателната комисия е спряла да споделя информация от броенето на бюлетините с опозицията.
#TurkeyReferendum: Following the dramatic fall in YES votes, #SupremeElectionCouncil stops sharing ballot data with the main opposition #CHP
— Aykan Erdemir (@aykan_erdemir) 16 април 2017 г.
Броенето на бюлетините в източните провинции започна още в 16 часа, понеже там секциите бяха затворени един час по-рано заради часовата разлика.
Турската избирателна комисия взе решение в края на изборния ден да брои и пликовете, на които липсва официален печат. Те ще бъдат смятани заедно с другите, стига да не се появи доказателство, че са внесени отвън. Според опозицията обаче това би навредило на легитимността на вота.
Милиони турци затаиха дъх в очакване на първите резултати от референдума.
Turkey, Constitutional Referendum: 97% counted
— Europe Elects (@EuropeElects) 16 април 2017 г.
Yes: 51.4%
No: 48.6%#Erdogan wins. #TurkeyReferendum #Referandum2017 pic.twitter.com/WxmpEvnMij
Резултатът от гласуването ще определи не само каква ще е политическата система в Турция, но и какви ще бъдат отношенията на Турция с Европейския съюз. Страната, която е член на НАТО, спря притока от мигранти към ЕС, но заплашва да промени отношението си към блока след референдума.
Право на глас имат 55 милиона души, а изборният ден приключи в 17.00 ч. следобед.
Данните сочат, че от българските турци са гласували масово срещу референдума на Ердоган, като при 100% преброени бюлетини едва 28.6% са подкрепили президентската република.
Референдумът раздели нацията на две. Докато поддръжниците на Ердоган твърдят, че са необходими промени в Конституцията, писана от генералите след военния преврат през 1980 година, заради предизвикателствата към политиката и сигурността на Турция.
Опонентите на промените твърдят, че тя ще доведе до още по-строг авторитаризъм в страната, след като опитът за преврат през лятото на 2016 година прати 47 000 души в затвора и доведе до уволнението на над 100 000 души.
Резултатите при този референдум се различават значително от предходните референдуми, провеждани в страната. На този през 2010 година с „да" гласуваха 57.88% от избирателите, а с не - 42.12%. При този преди 10 години - през 2007 година, „да" казаха 68.95% от избирателите и не - 31.05%. През 2010 година турците гласуваха за промяна в Конституцията с цел привеждането й към стандартите на ЕС. През 2007 г. - за промени, свързани с избора на президент и продължителността на мандата му.
