Бившият германски канцлер Хелмут Кол почина на 87-годишна възраст, съобщава германското издание Bild.
Кол е починал в дома си в Лудвигсхафен, Югозападна Германия. Кол беше начело на Германия в продължение на 16 години - от 1982 до 1998 година. Той е най-дълго управлявалият германски канцлер.
Ще бъде запомнен с обединението на страната, както и с много сериозния си политически и икономически принос за обединяването на Европа. Кол е и сред създателите на европейската единна валута.
За смъртта му първи съобщи вестник Bild, чийто бивш главен редактор написа биографията на Кол.
Бившият германски канцлер напусна активния политически живот през 2002 година, а от есента на 2008 година имаше затруднен говор и използваше инвалидна количка.
Ангела Меркел е възприемана като негово протеже, като той дълго време я нарича „медхен" (момиче).
Отношенията им обаче се разпадат, след като Кол бива принуден да подаде оставка като председател на Християндемократическия съюз (ХДС) заради разкрития, че е получавал пари в брой от неизвестни дарители.
10.01.1982 е голям ден за Хелмут Кол: След конструктивен вот на недоверие срещу правителството на Хелмут Шмидт той става канцлер. Една сбъдната мечта за мъжа от Лудвигсхафен.
За 16-те години на този пост Хелмут Кол никога не е бил просто политически ръководител на Германия, а фактор в историята. Най-голямото му постижение като канцлер е обединението на Германия.
Той ръководи отново обединена Германия с голяма чувствителност и политическа изтънченост.
Една среща с Михаил Горбачов в канцлерското бунгало и един таен личен разговор на четири очи на брега на река Рейн са началото на новата немско-немска история.
Обединението на Германия освен всичко изисква и големи външно-политически умения. То не се приема еднозначно от съседните европейски страни.
Европейският баланс е нарушен.
Особено чувствителен е Франсоа Митеран, френският президент има проблеми със силата на обединена Германия.
На 03.10.1990 идва Обединението - сложен е краят на разделена Германия. Хелмут Кол става герой.
Канцлерът на единството.
“Неописуемо е щастието от това, че отново бяхме заедно", казва Кол в ретроспекция.
“Като си спомням за това време си мисля, че ние успяхме с Божията помощ, с помощта на неколцина приятели и с тази на съдбата."
Въпреки радостта, в Германия настъпва буря. Икономическото обединението на Източна и Западна Германия става бавно, а гражданите на новите немски провинции са разочаровани от бащинската фигура на Кол - и не го крият.
Канцлерът е извън кожата си, а Германия никога не го е виждала такъв. Разочарованието на хората се увеличава. Високата безработица в източната част на Германия, силните икономически различия между Изтока и Запада водят до това Кол да изгуби изборите през 1998 г.
Една епоха е към своя край.
“Желая на нашата родина късмет и Божието благословение" - с тези думи Кол признава загубата от Герхард Шрьодер.
Но трудните времена идват след края на мандата му: През зимата на 1999 г. Хелмут Кол е в центъра на скандала за дарения на Християн-демократическия съюз. Поставен под голям натиск, той трябва да се оттегли от поста почетен председател партия.
Самият Кол казва: "Не поглеждам назад с гняв, изпитвам голямо удовлетворение от постигнатото, мисля си за това, което можеше да се постигне, да се направи още това и онова. Но животът избра този път и мога да кажа само, че съм доволен."