Светът на киното се сбогува с една от най-емблематичните си звезди - Клаудия Кардинале. Легендата на италианското и световно кино почина на 87-годишна възраст в Немур, край Париж, в присъствието на децата си, съобщи нейният агент.
Кардинале пленяваше зрителите с необузданата си красота, дрезгав глас и магнетично излъчване, което я превърна в муза на велики режисьори като Федерико Фелини и Лучино Висконти.
Тя партнираше на най-големите актьори на своето време - от Ален Делон и Хенри Фонда до Бърт Ланкастър - и остави ярка следа в повече от 175 филма.
Пътят ѝ към киното обаче не започва като приказка. Родена през 1938 г. в Ла Гулет, Тунис, в семейство на сицилийски емигранти, Кардинале мечтаела да стане учителка.
Животът ѝ рязко се променя на 16 г., когато печели конкурс за красота "Най-красивата италианка в Тунис". Наградата - пътуване до кинофестивала във Венеция - я отвежда право в светлините на прожекторите.
Още в началото на кариерата си тя преживява тежка лична драма - като тийнейджърка е изнасилена от продуцент и забременява. Решава да роди сина си Патрик тайно в Лондон, а години наред той е представян като неин по-малък брат.
Едва след седем години Кардинале публично признава истината.
Въпреки трудното начало, скоро тя се превръща в лице на "златния век" на италианското кино. Гласът ѝ първоначално е дублиран, докато през 1963 г. Фелини настоява именно тя да говори в "Осем и половина" - филм, който влиза в историята на световното кино.
Същата година тя се снима и в шедьовъра на Висконти "Гепардът", затвърждавайки мястото си сред най-големите звезди.
В следващите десетилетия Кардинале работи неуморно и участва в стотици филми, като остава символ на епохата.
Филмовите фестивали във Венеция и Берлин я удостояват с почетни отличия за цялостен принос, а през 2017 г. нейният образ грее на официалния плакат на фестивала в Кан - макар и не без полемика заради дигитално обработената ѝ фигура.
Извън екрана Кардинале остава активна обществена личност и защитник на женските права. През 2000 г. тя е назначена за посланик на добра воля на ЮНЕСКО заради отдадеността си на каузите на жените и момичетата.
