Демократите официално номинираха Хилари Клинтън за кандидат-президент на САЩ. За първи път в президентската надпревара в САЩ ще участва жена, издигната от една от двете основни политически партии в страната.
Клинтън спечели кандидатурата на демократите след продължителна битка на първичните избори и партийните събрания със сенатора Бърни Сандърс, която продължи до последния момент. Сандърс призова делегатите на Демократическата партия единодушно да номинират Клинтън. Моментът напомни за 2008 година, когато Хилари Клинтън призова делегатите да подкрепят Барак Обама.
Съпругът й и бивш държавен глава на САЩ Бил Клинтън заяви, че Хилари е посветила целия си живот на другите хора. Той я нарече също защитник на правата на жените и хората с различна сексуална ориентация. "Тази жена никога не се е задоволявала със статуквото", подчерта той. "Тя винаги иска да движи топката напред."
Бил Клинтън представи Хилари като сила на промяната и дългогодишен борец за социална справедливост.
В речта си на конгреса той припомни първите дни от брака им като студенти по право, когато тя вече е била борец за социална справедливост. "Нейното любопитство никога не пресъхва. Тя е лидер по природа" и "боец, роден с допълнителен ген за отговорност", подчерта той.
Клинтън разказа за отношенията със съпругата си, припомняйки си времето преди 40 години, когато я забелязал в университета, както и за влиянието, което е оказала върху него да се впусне в политиката.
"Хилари ми отвори очите за цял един свят на служене на обществото", каза той.
Бил Клинтън защити работата на съпругата си като държавен секретар, изтъквайки, че тя е изиграла важна роля за защита на американските интереси, битката с тероризма и утвърждаването на човешките права.
Той обърна внимание, че като сенатор е заемала същото място от Ню Йорк, заемано някога от покойния Робърт Кенеди, и че не го е посрамила. Опитът, който тя има, е част от онова, което я прави подходяща да стане 45-ия американски президент, посочи Бил Клинтън. Той нарече съпругата си „творец на промяната".
Много са назад от нас американците в демокрацията. Ако приемем, че в България, министър-председателят е еквивалента на американският президент, заради спецификата на държавното устройство - то ние имахме чернокож премиер десетилетие преди Обама, имахме и гей-премиер и жена премиер, много преди тях!