Вчера се проведе първото от общо четири гласувания във Франция в рамките само на месец и половина. Определян като решаващ за бъдещето не само на страната, но и на Европа, вотът на французите този път изненада всички с... липсата на изненади. И все пак, макар и предвидимо, гласуването се отличава с няколко ключови момента.
Ако надникнем в пресата ще открием експлозия от емоции. Случилото се вчера е определяно като "нова ера", "сътресение", "авантюра", "нова страница", "сензация"...
Ако погледнем цифрите обаче, нещата са сравнително ясни - Франция е разделена на четири относително еднакви части и няколко по-малки, всяка от които е почти несъвместима с другите: 23,75% за Макрон, 21,53% за Льо Пен, 19,91% за Фийон, 19,64% за Меланшон, 6,53% за Амон.
А между цифри и емоции, явно, но и скрито от широката публика, очаквано, но и изненадващо, дебнат някои подробности, които е важно да знаем след първия тур на президентските избори. Ето какви са те:
Как гласува Франция?
Резултатите на първите четирима са близки, но хората, гласували за тях - са съвсем различни. Марин Льо Пен е изборът на онези, които едва свързват двата края, а Еманюел Макрон - на оптимистично настроените, които живеят спокойно и по-скоро добре. Това показва проучване на Ipsos.
Марин льо Пен получава най-много гласове сред работниците, следвана от Жан-Люк Меланшон. Мениджърите от средно ниво са избрали Еманюел Макрон, а пенсионерите - Франсоа Фийон. При безработните Меланшон изпреварва Льо Пен. Французите със собствен бизнес са избрали Макрон, а свободните професии предпочитат Фийон.
Нула - толкова са големите градове, спечелени от Марин льо Пен, която е предпочитаният кандидат на селата.
Кандидатката на Националният фронт получава 4,99% в столицата, където е изпреварена дори от социалиста Беноа Амон. Еманюел Макрон печели в 13 от 20-те района на Париж, Франсоа Фийон в пет от най-добрите квартали, а Меланшон в крайградските 19-ти и 20-ти.
В южната част, където Националният фронт традиционно води на първи тур в последните години, Марсилия е предпочела Меланшон пред Льо Пен.
В Лион, чийто кмет застана зад Еманюел Макрон, центристът получава над 30%, следван от Франсоа Фийон, докато Льо Пен е на пета позиция с под 9%.
Подобен е резултатът ѝ и в Тулуза, където Жан-Люк Меланшон изпреварва с малко Еманюел Макрон. Франсоа Фийон печели в Ница, Еманюел Макрон - в Нант и Страсбург.
В Източна Франция, където лидерът на крайната десница печели убедително в региона Голям Изток, всички градове, които са център на департамент, са предпочели Еманюел Макрон. Жан-Люк Меланшон е начело в Монпелие и Лил, а Еманюел Макрон - в Бордо.
В 41 малки населени места никой не е гласувал за Еманюел Макрон, а в 29 няма нито един глас за Марин льо Пен.
Републикански фронт
Един час. Толкова беше необходимо на повечето знакови лица във френската политика да призоват за подкрепа на Еманюел Макрон. Принципът "всички срещу Льо Пен", познат още като "Републикански фронт", е въведен от Жак Ширак през 80-те години. Именно Жак Ширак се възползва от него през 2002 срещу Жан-Мари льо Пен.
"Правя разлика между политически противник и враг на републиката".
С тези думи подкрепата си за Макрон пръв даде кандидатът на социалистите Беноа Амон. Настоящият премиер Бернар Казньов, бившият Манюел Валс, Сеголен Роял, Мартин Обри, Сесил Дюфло, Жан-Кристоф Камбадели... Левицата ясно заяви своя избор.
"Негласуването не е в моето ДНК, особено когато екстремистка партия е на портите на властта", каза Франсоа Фийон и призова симпатизантите на десницата да подкрепят Еманюел Макрон.
Жан-Пиер Рафарен, Ален Жюпе, Кристиан Естрози, Франсоа Бароан, Ксавие Бертран, Натали Косюшко-Моризе, Брис Ортофьо, Лоран Вокие, почти всички водещи лица на Републиканците посочиха, че има един единствен възможен избор.
Като 2002, но не съвсем
Този филм вече сме го гледали. През 2002 Жак Ширак спечели с 80% втория тур срещу Жан-Мари льо Пен, чийто резултат се повиши с по-малко от процент между двата тура.
Този път обаче няма да е толкова лесно. Марин льо Пен е далеч по-умерена от баща си и по тази причина е приемлива за по-голям брой избиратели.
В последните седмици от вота тя загуби част от потенциалния си електорат, който предпочете Меланшон, но доста вероятно ще се завърне "у дома" още след две седмици.
Малка, но в никакъв случай не и пренебрежима част от избирателите на Фийон също биха гласували за нея. Интересен детайл - около 5% от избирателите на Марин льо Пен на първи тур смятат протестния си вот за изпълнен и смятат да заложат на сигурно, гласувайки за Макрон на втори тур, сочат социологическите проучвания.
Край на лявото, край на дясното
Резултатите са разочароващи за симпатизантите на социалистите и десницата, но слуховете за тяхната смърт са силно преувеличени.
Сравнени с резултатите на Никола Саркози през 2007 и Франсоа Оланд през 2012, тези на Франсоа Фийон и Беноа Амон изглеждат почти катастрофални.
Макар и изключително непопулярни към днешна дата Саркози и Оланд успяха да обединят почти несъвместими един с друг лагери в ляво и дясно, за да спечелят.
Като представител на консервативното, католическо и почти аристократично дясно, Франсоа Фийон получава малко под 20%, което е малко повече от резултата на Баладюр през 1995 (18,58%) и е сравним с резултата на Жак Ширак през 1981, 1988 и 2002.
Една част от дясното и центъра, включително близки сътрудници на Ширак, избра за кандидат Макрон още преди Пенелопегейт и още по-осезаемо след него.
Резултатът на Беноа Амон идва единствено от "централното крило" на социалистическата партия. Лявото, радикално крило на социалистите предпочете Меланшон, либералното и социал-демократическото - Еманюел Макрон.
"За първи път десницата не е на втори тур"
За първи път в последните 25 години, може би, но не и изобщо за първи път. На изборите през 1974 и 1981 на балотаж са кандидатите на центъра Жискар д'Естен (който печели през 1974) и на левицата Франсоа Митеран (който става президент през 1981 не без помощта на класиралия се на трето място десен кандидат Жак Ширак).
"Внимание, Меланшон!"
Високият резултат на Жан-Люк Меланшон насочи вниманието към другия краен вот във Франция - крайно-левия. Дълги години в сянката на "заплахата Льо Пен", вотът за крайната левица не е нито нов, нито изненадващо висок. Процентите на Работническа борба, комунистите, Комунистическата революционна лига и Радикалната лява партия през 1995 и 2002 неизменно са около 15%. От 2012 насам този вот се концентрира зад Жан-Люк Меланшон.
Фактът, че крайно левият Меланшон и крайно-дясната Льо Пен отчасти се борят за един и същ електорат - бедни, безработни работници, изключи възможността да ги видим едновременно на втори тур.
След втория тур идва трети
Френските президентски избори са единствените избори в два тура, които на практика имат четири.
Франция е президентска република и президентът назначава премиера и правителството. Правителството обаче подлежи на парламентарен контрол и на практика президентът има нужда от стабилно мнозинство, за да управлява.
Парламентарните избори са мажоритарни на два тура и след конституционната промяна през 2001, която намали президентския мандат от 7 на 5 години, се провеждат около месец след президентския вот.
"Съжителството" на върха се завръща
Когато президентът и парламентарното мнозинство са от различни политически лагери, президентът назначава по свой избор представител на спечелилата парламентарните избори партия, а правомощията им се поделят.
Генералното правило е, че всичко, което се отнася до националната сигурност и външната политика остава в правомощията на президента, а останалите сектори попадат под управлението на премиера.
Подобно съжителство се е случвало три пъти в историята на Петата република - между Митеран и Ширак от 1986 до 1988, между Митеран и Баладюр от 1993 до 1995 и между Ширак и Жоспен от 1997 до 2002.
След две неприятни "съжителства" - едно като премиер и едно като президент, Жак Ширак е основен двигател за конституционната промяна, довела до уеднаквяването на президентския мандат с парламентарния с цел премахване на поделянето на властта.
В търсене на президентско мнозинство
Докато двете основни партии - Социалистическата партия и Републиканците, бяха елиминирани още на първия тур на президентските избори, то мажоритарната система и начинът на разпределяне на едномандатните райони затрудняват изключително представителите на други партии да спечелят депутатски места.
В настоящия парламент социалистите и техните коалиционни партньори имат 356 депутати, десницата - 240. Националния фронт на Марин льо Пен има едва две депутатски места, крайната левица на Меланшон - 10, а центристите около Бейру - 2.
За Националния фронт на Марин льо Пен постигането на мнозинство е невъзможно. И крайната десница и крайната левица на Меланшон ще срещнат огромни трудности и всеки резултат над 10 депутати ще бъде успех.
Макар и в по-малка степен това важи и за "Напред" на Еманюел Макрон. Всичко зависи до броя социалисти и републиканци, които се присъединят към него. В най-добрия случай обаче фаворитът за следващ президент ще разполага с голяма (или с най-голямата) група в парламента, без да има самостоятелно мнозинство.
Ако десницата обаче издържи на сътресението и избере стратегията "Спечелване на парламентарния вот", Еманюел Макрон ще трябва да управлява в "съжителство" с дясно мнозинство.
Нестабилност, недоверие, недоволство... шанс?
Липса на парламентарно мнозинство, под 1/4 от гласовете на първи тур, разделено не на две, а на четири общество... На пръв поглед задачата на новия президент ще е доста по-трудна от тази на предшествениците му Оланд и Саркози.
Това може обаче да бъде шанс за Франция, а и за Европа. Колкото по-малко рискува президентът, толкова по-вероятно е да извърши бързо болезнените реформи (на трудовото законодателство например), отлагани от близо 20 години.
