Социалистите и техните съюзници запазиха властта в четирите най-големи града на Франция - Париж, Марсилия, Лион и Лил - на местни избори в страната, давайки надежда на традиционните партии преди президентските избори догодина, предава "Би Би Си".
В Париж победата на социалиста Еманюел Грегоар беше очаквана и потвърди левия профил на столицата.
Неговата предшественичка Ан Идалго остави следа със силната си политика срещу автомобилите, която като цяло беше подкрепена от избирателите. За да подчертае приемственост, той пристигна в кметството на колело и така прие ключа за града от ръцете на Идалго.
Кандидатката на десницата Рашида Дати се оказа разделяща фигура, а предстоящият ѝ процес за корупция вероятно е повлиял на част от избирателите.
Крайната левица и крайната десница също отбелязаха пробиви - най-вече в Ница, където спечели Ерик Чиоти - дългогодишен съюзник на Марин льо Пен, и в северния Рубе, където успех постигна "Непокорна Франция".
Големият извод от вечерта обаче е провалът на съюзите между традиционната левица и "Непокорна Франция". В редица дългогодишни бастиони на социалистите като Клермон-Феран и Брест избирателите се насочиха към центъра и десницата.
За разлика от това, в градове като Париж, Марсилия и Лил, където управляващите социалисти се разграничиха от съюзи с крайната левица заради обвинения в радикализъм и антисемитизъм, левите кметове бяха преизбрани без сериозни затруднения.
Лион се оказа по-особен случай. Там кметът Грегори Дусе си партнира с "Непокорна Франция" и въпреки това спечели, но според анализаторите това се дължи по-скоро на слабата кампания на десния му опонент, бизнесмена Жан-Мишел Олас.
"Изводът ми от тази вечер е, че "Непокорна Франция" не печели нищо - и още по-лошо, тя води до загуби", заяви генералният секретар на Социалистическата партия Пиер Жуве.
Една от причините за спада в подкрепата за крайната левица дойде след убийството на младия френски националист Кантен Дьоранк в Лион, за което бяха обвинени крайнолеви активисти, включително парламентарен сътрудник на един от депутатите на "Непокорна Франция".
Лидерът на формацията Жан-Люк Меланшон също предизвика възмущение, след като в реч направи коментар, възприет от критиците му като шега с еврейския произход на покойния Джефри Епстийн.
Въпреки това, след първия тур преди седмица, много социалистически и зелени кандидати пренебрегнаха възраженията си и сключиха съюзи с крайната левица - ход, определен от десницата като "съюзи на срама" в името на изборна победа.
Подобни съюзи обаче не донесоха успех и в градове като Тулуза, Страсбург, Поатие, Лимож и Тюл. Последният беше смятан за твърда крепост на социалистите и на последния ляв президент Франсоа Оланд. Според анализатори именно неговите призиви да се даде бойкот на "Непокорна Франция" са довели до оттегляне на подкрепата за кандидата на социалистите.
Крайнодясната партия "Национален сбор", която води в предизборните социологически проучвания преди президентските избори, не успя да спечели целите си в Марсилия и Тулон, след като опонентите ѝ се обединиха срещу нея.
В Марсилия пък кандидатът на традиционната десница остана в надпреварата и раздели консервативния вот, давайки шанс на действащия кмет Бенуа Паян от социалистическата партия.
В Ница обаче Ерик Сиоти, лидер на партията Съюз на Демократическата република, постигна убедителна победа над действащия кмет Кристиан Естрози, който се е присъединил към центристите около Макрон. Това беше прието от "Националния сбор" като знак за оформянето на нова десница, готова да сътрудничи с Льо Пен.
Крайната десница показа сила и в по-малки провинциални градове с победи в Монтаржи, Каркасон и Ла Сейн-сюр-Мер, макар да загуби кметския пост във Вилер-Котре край Париж.
Проправителствената партия "Ренесанс" на президента Еманюел Макрон постигна важна победа в Бордо, където бившият министър на икономиката Тома Казнав, подкрепен от центъра и десницата, измести действащия зелен кмет.
Значим резултат беше отчетен и в Хавър, където бившият премиер на Макрон - Едуар Филип, беше обявен за победител. Той е сочен като силен центристки кандидат за президентските избори през 2027 г., но беше заявил, че ще се кандидатира само ако спечели в родния си град.
Въпреки това за президента Макрон тези избори по-скоро се очертават като загуба. Той имаше няколко ключови кандидати в големите градове, но по-голямата част от тях така и не успяха да се наложат.
В Париж президентът застана зад кандидатурата на Рачида Дати - бившия си министър на културата, а в Лион - зад бившия футболен шеф Жан-Мишел Олас. Дати призна поражението си, а Олас загуби с минимална разлика, макар вече обяви, че ще оспори резултата по съдебен път.
Френските "Зелени" загубиха контрола върху няколко града, спечелени на предишните местни избори, проведени по време на пандемията от COVID-19, включително ключови места като Страсбург и Бордо. Засега те могат да намерят известна утеха в очаквана минимална победа в Лион - третия по големина град във Франция - както и в алпийския град Гренобъл, и в двата случая постигната чрез местни съюзи с "Непокорна Франция".
Като цяло изборите потвърждават нарастващото влияние на крайната левица в периферията на големите градове, където живеят значителни общности от имигрантската работническа класа и т.нар. "интелектуален пролетариат".
Същевременно крайната десница затвърждава позициите си в провинцията, извън големите градове.
В крайна сметка обаче именно традиционните партии спечелиха най-много позиции - което им дава основания за оптимизъм, че при евентуален балотаж срещу кандидат от крайностите, те биха могли да надделеят.
