337 доживотни присъди от общо 474 обвиняеми - това е резултатът от кулминацията на мегапроцеса на Турция срещу участниците в опита за преврат в страната от юли 2016 г. Обвиненията срещу тях са за убийство, нарушаване на конституционния ред и смяна на властта чрез военен преврат, както и опит за покушение срещу президента на републиката.
На подсъдимата скамейка застанаха бивши пилоти и офицери от армията, както и обикновени граждани, които са заподозрени, че са помагали на организаторите на неуспешния опит за пуч срещу властта на президента Реджеп Таип Ердоган и неговата Партия на справедливостта и развитието.
Освен 337 осъдени на доживотен затвор, 62 други заподозрени получиха по-леки присъди, а 75-има обвиняеми бяха оправдани.
Общо 251 души загинаха, а повече от 2000 бяха ранени в тази неуспяла акция, която се превърна в определящ момент за управлението на Турция през последните 4 години, позволявайки на оцелелия Ердоган да придобие повече власт от всякога.
Според турската информационна агенция Anadolu на 25 военновъздушни пилоти на изтребители F-16 са получили "утежнени доживотни присъди", а четирима цивилни са получили всеки по 79 доживотни присъди заради участието си в опита за преврат.
Терминът "Утежнени доживотни присъди" влезе в турското право през 2004 г., когато замести смъртната присъда като наказание. Проведената тогава реформа в страната, прокарана като част от опитите на страната да се доближи до членство в Европейския съюз.
Пилотите са отговорни за проведените въздушни бомбардировки над редица сгради, включително президентския палат и сградата на парламента, както и за опита за покушение над президента Ердоган. По време на преврата турският държавен глава беше на почивка в курорт на Бяло море. Няколко изтребителя извършиха атака срещу въпросния хотел, като само около 15 минути преди това Ердоган беше напускал сградата с охраната си.
От бомбите в Анкара загинаха 68 души и бяха ранени над 200. Девет цивилни също загинаха, опитвайки се да спрат заговорниците на входа на базата.
Неуспешният опит за атентат срещу Ердоган и последвалото му включване с видео на живо по една от турските телевизии даде тласък за контра действие срещу групата военни, започнали преврата. Така останалата част от армията и граждани по улиците успяха да обърнат действията, като до сутринта масово превратаджиите бяха вече заловени.
Анкара вярва, че зад организацията на преврата стои мюсюлманският проповедник Фетхулах Гюлен.
Гюлен е бивш сподвижник на президента Ердоган, но от 1999 г. насам е в доброволно наложено изгнание в САЩ. След опита за преврат Турската държава отправи искане към Вашингтон проповедникът да бъде депортиран, но заради неуредици в документите САЩ отказаха.
Смята се, че организацията на Гюлен има огромна мрежа от членове, на които се дава образование срещу това впоследствие да показват вярност, когато се реализират професионално. Според турските власти тя е инфилтрирала голяма част от обществения живот с нейни членове заемащи високи постове в армията, правосъдието, медиите, образованието, полицията и т.н.
Веднага след опита за преврат Ердоган си постави за цел да изкорени гюленистите от държавния апарат, което доведе до най-голямата чистка в страната, като десетки хиляди души, включително и много журналисти, в един или друг момент бяха арестувани, а още много други бяха уволнени дисциплинарно.
Въпреки големия брой на обвиняеми на последното заседание, то е само част от по-големия наказателен процес за опита за преврат. Тази част от делото се фокусира върху дейността на президентската гвардия и включва 521 заподозрени.
Все още са в ход десет от общо 289 процеса за неуспешния опит за преврат. Междувременно от юли 2016 г. насам вече над 2800 души са с доживотни присъди, а пред съда са изправени над 4500 души.
