Четирима души загинаха, а десетки други бяха ранени по време на демонстрация в Нигер срещу карикатурата на пророка Мохамед в последния брой на френския сатиричен вестник "Шарли Ебдо".
В Европа интересът към "броя на оцелелите" след кървавия терористичен акт не спира, в мюсюлманските страни гневът срещу изданието се увеличава още повече.
В Зиндер, Южен Нигер, беше подпален френски културен център. Един полицай и трима протестиращи са били убити в размириците. Още 20 служители на службите за сигурност и 23 цивилни са ранени, съобщава вътрешният министър Хасуми Масауду.
Правителството на бившата френска колония Нигер забрани продажбата на "Шарли Ебдо" на територията на страната.
Около 1000 души протестираха още в пакистанската столица Исламабад, като недоволство имаше и в градовете Карачи и Лахор. При демонстрацията в Карачи протестиращите хвърляха камъни срещу полицията в опит да атакуват френското консулство.
Фоторепортерът на AFP Асиф Хасан беше ранен след изстрел с огнестрелно оръжие. Няма информация дали журналистът е бил цел на стрелбата или е ранен в мелето.
В Алжир хиляди демонстранти излязоха на протест срещу "Шарли Ебдо". Протестиращите са хвърляли бутилки и камъни срещу полицейските служители. Наред с лозунгите "Аз не съм Шарли, аз съм Мохамед", демонстрантите са скандирали в подкрепа на забранена ислямистка партия.
В столицата на Йордания - Аман - също имаше протест, организиран от Мюсюлманско братство, най-голямата опозиционна група в страната. Демонстрантите са били разпръснати от полицията при опит да организират поход към френското посолство.
Близкият Изток си има история (история на конфликтите в Близкия Изток от разпада на Отоманската империя до днешен ден), и това, което се случва днес, не е от днес, то си има предистория. На тези, които искат да се запознаят с гледната точка на William Pfaff по тази тема препоръчвам да прочетат статията му „Защо воюват арабите” в The American Conservative", САЩ, - http://www.theamericanconservative.com/articles/why-the-arab-world-fights/. Ето превод на един фрагмент от заключенията на автора за развитието на този конфликт след края на „студената война”: „Американското нахлуване в Афганистан и Ирак беше вдъхновено от стремеж да се отмъсти за атаките от 11 септември. То беше оправдано с фиктивно мнимо наличие на оръжие за масово унищожение в Ирак, а също така от себична химера за „демократизация” на тези две общности, а след това и на останалите арабски и централно-азиатски държави, на които САЩ започнаха да гледат като на кандидати да бъдат интегрирани в управлявана от САЩ либерална регионална система......” Колкото до перверзното според мен удоволствие да се кефиш на осмиването на съкровени за други хора образи и символи, аз не го разбирам. Има нещо като избиване на комплекс за малоценност, чрез унижаване на другите.
янаки | 18.01.201518:26 "Колкото до перверзното според мен удоволствие да се кефиш на осмиването на съкровени за други хора образи и символи, аз не го разбирам. Има нещо като избиване на комплекс за малоценност, чрез унижаване на другите. " Съкровени?!?!?! Това ми звучи култистко. Брейй, няма ли да еволюирате най-сетне. За мен пък съкровена е свободата на словото и е перверзно да се потъпква от такъв начин, за да не се наранят чувствата на някакъв си фашизиран култист. Ако не ти харесва Шарли Ебдо... не го чети.
Съмърсет Моъм в книгата си - равносметка на своя живот, с едноименното заглавие „Равносметката” , когато говори за интелектуалното ниво на зрителя, за когото той пише своите пиеси, така че те да имат касов успех, но и да не се срамува от тях, той споделя: „Ако интелигентността на хората е от А до Z, където А е университетски преподавател, а Z – истерична продавачка, то аз пиша пиесите си за хора с интелигентност К”. Хубав принцип, много полезен, когато човек се опитва да изложи своето мнение пред повече хора, както е в един форум, така че да бъде правилно разбран.