Три от общо 18-те точки в конституционната реформа, приета на референдума в Турция, влизат в сила незабавно, според турската частна телевизия НТВ, цитирана от БТА. Най-важната от точките позволява на президента Ердоган да се завърне начело на управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР), като неин председател.
Веднага ще влезе в сила и втора точка, която предвижда преструктуриране на Висшия съвет на съдиите и прокурорите.
Действията по съдебната промяна трябва да влязат в сила в 30-дневен срок.
Политическата независимост на органа, който позволява назначаването, издигането в кариерата и уволняването на съдии и прокурори, досега беше гарантирана конституционно.
Занапред той ще се нарича Съвет на съдиите и прокурорите, а броят на членовете му ще бъде намален от 23-ма на 13.
Правосъдният министър и неговият заместник ще бъдат смятани за "естествени членове" на този съвет, а от останалите 11 - четирима ще избира президентът, а седем - парламентът.
Новите членове ще бъдат избирани с мандат от четири години и възможност за еднократно преизбиране.
Останалата част от промените, като например тези, засягащи мандатността на президентската институция, ще влязат в сила след изборите през ноември 2019 година. Тогава в Турция ще се проведат едновременно президентски и парламентарни избори.
Кaкво още ще се промени в конституцията след референдума?
Според критиците промяната в конституцията ще доведе до еднолично пълновластно управление на Турция от страна на президента - в случая Ердоган. Според поддръжниците на промените - Турция просто ще се нареди до Франция и САЩ по президентски пълномощия, което би довело до по-ефективно управление.
Промените в конституцията ще бъдат в 18 точки.
Основно те засягат президентските правомощия, като президентът ще има изключителното право да назначава министрите в кабинета директно.
Също така той ще може да назначава един или няколко вицепрезиденти. Пълномощията на министър-председателя, които към днешна дата се изпълняват от Бинали Йълдъръм, ще бъдат сериозно орязани.
Реформата предвижда сериозни промени в правосъдната система, за която Ердоган от близо година пропагандира, че е "просмукана" от поддръжници на обвинения за опита за държавен преврат миналата година проповедник Фетуллах Гюлен.
Президентът и парламентът заедно ще могат да избират членовете на Съвета на съдиите и прокурорите - основния правен съвет на страната.
Военните съдилища, които от десетилетия произнасят присъди, включително на членове на висшата администрация, ще бъдат забранени.
Ще има промени и в състоянието на извънредно положение, което ще може да бъде обявявано при всякакви "заплахи срещу родината" или при "актове на насилие, които поставят страната в опасност от разделение".
Президентът ще може да решава дали да обяви извънредно положение или не и след това да представи решението си пред парламента.
Първоначалното извънредно положение може да трае шест месеца (към момента е три), след което може да бъде удължено от парламента след президентско искане с още по четири месеца. След опита за преврат в средата на юли миналата година, извънредното положение беше удължавано два пъти.
Промени ще има и в броя на депутатите от парламента.
Те ще бъдат 600, вместо 550, както е сега, като минималната възраст за депутат ще бъде намалена на 18 години, от 25 - сега.
Парламентарните избори вече ще се провеждат на пет години, вместо на четири, и ще бъдат в един и същи ден с парламентарните.
Парламентът все още ще има власт да приема, променя и отменя закони. Ако президентът бъде заподозрян или извърши престъпление, парламентът ще може да поиска разследване.
Според новата конституция, президент на Турция ще може да бъде турски гражданин, навършил 40 години, който може да е член на политическа партия.
Към момента президентската фигура трябва да е надпартийна, въпреки че Ердоган беше обвиняван от опозицията, че редовно нарушава това правило.
Според промените Ердоган ще може да бъде лидер на Партията на справедливостта и развитието, на която е съосновател.
Ердоган управлява като президент от август 2014, след почти цяло десетилетие в ролята на премиер на страната. Той зае поста в първите изобщо президентски избори в страната.
На 3 ноември 2019-та ще се проведат следващите президентски и парламентарни избори - едновременно, според новата конституция.
Президентът ще може да има два мандата по пет години, което означава, че ако тогава Ердоган спечели изборите, той хипотетично би могъл да остане на власт до 2029-а година.
