Покрай годишнината от атентата срещу българския писател и дисидент Георги Марков от BBC разкриха архивни материали по случая, които показват, че семейството му е било предупредено за подготвяното убийство месеци преди то да се случи.
От британската обществена медия публикуват части от интервюта от 1979 г. с вдовицата и брат му, както и с бивши служители на българските и съветските тайни служби.
Марков е убит в Лондон на 7 септември 1978 г. - навръх рождения ден на тогавашния български лидер Тодор Живков.
49-годишният писател чака автобус на моста "Ватерло", когато усеща остра болка в бедрото. Когато се обръща, вижда мъж, който му се извинява и изпуска чадъра си.
Четири дни по-късно Марков умира в болница. Първоначално лекарите смятат, че причината е отравяне на кръвта, но разследването скоро установява, че става дума за политическо убийство.
В архивното интервю вдовицата Анабел Марков разказва, че още през май 1978 г. анонимен мъж се е срещнал със съпруга ѝ и го е предупредил, че на най-високо ниво властта в България е взела решение той да бъде убит.
"Говориха на български цялата вечер. От време на време Георги се обръщаше към мен и казваше на английски: "Това, което този човек казва, е невероятно", разказва тя.
По думите ѝ анонимният мъж заявил, че решението е взето на най-високо политическо ниво в България заради предаванията на Марков по Радио "Свободна Европа".
Братът на писателя Николай също твърди, че е бил предупреден. През септември 1977 г. той получил телефонно обаждане от непознат мъж.
"Един мъж ми се обади и каза, че е взето решение Георги да бъде убит", разказва Николай Марков пред BBC.
Според него непознатият дал конкретни подробности и го предупредил, че Георги ще бъде отровен при първата възможност. Той дори казал, че отровата или бактерията вече е била пренесена в Западна Европа.
След смъртта на Марков британските разследващи откриват миниатюрен метален предмет в бедрото му.
Експертизата на Скотланд Ярд установява, че става дума за изключително малка сачма с четири отвора, през които вероятно е била вкарана отрова.
Учени от секретната лаборатория в Портън Даун стигат до заключението, че Марков е бил отровен с рицин - изключително токсично вещество.
Десет дни по-рано друг български емигрант - Владимир Костов - преживява сходно нападение в Париж. Той усеща остра болка в гърба, а след като научава за смъртта на Марков, се подлага на рентгенова снимка. В тялото му е открита метална сачма.
Изследването ѝ показва, че тя е идентична с тази, намерена в тялото на Марков.
"И двете сачми тежаха абсолютно еднакво. Отворите бяха на едни и същи места, а и двете бяха изработени от рядка сплав от платина и иридий, която човешкото тяло не отхвърля", разказва журналистът на BBC Майкъл Кокърел.
Токсиколозите откриват антитела срещу рицин в тъканите на Костов и заключават, че той е оцелял, тъй като количеството отрова в сачмата не е било достатъчно, за да го убие.
Георги Марков бяга от комунистическа България през 1969 г. и след установяването си във Великобритания се превръща в един от най-острите критици на режима на Тодор Живков.
Той работи за BBC и Радио "Свободна Европа", където разказва за живота на българския политически и икономически елит и говори за корупция, злоупотреби и шуробаджанащина.
Една от поредиците му е "Моите срещи с Тодор Живков", която според свидетели особено е разгневила българския лидер, а неговите "Задочни репортажи за България" се превръщат в класика.
В архивно интервю пред BBC от 1979 г. бившият полковник от Държавна сигурност Стефан Свердлов, който е дезертирал на Запад през 1971 г., заявява, че е невъзможно подобна операция да е била извършена без знанието на Москва.
"Всеки отдел на Държавна сигурност е контролиран от съветски съветник от КГБ, понякога наричан "чичо", който докладва директно на Москва... Немислимо е това да е било извършено без руснаците да знаят", казва той.
Николай Хохлов, бивш ръководител на звено за убийства в КГБ, също смята, че използваният метод сочи към съветско участие.
"Техниката е... почти нелепо сложна. Това ми подсказва, че офицерите, които са планирали операцията, са се опитвали да угодят на някого на най-високо ниво", заявява Хохлов.
След разпадането на Съветския съюз става известно, че КГБ е разработил специален чадър, способен да изстрелва сачми, съдържащи рицин.
По-късно двама бивши служители на съветската служба, преминали на Запад, заявяват, че КГБ е подпомогнал убийството, извършено от италиански престъпник с кодово име "Пикадили".
До днес никой не е обвинен за убийството на Георги Марков. България прекратява разследването през 2013 г. заради липса на заподозрени, докато британското разследване остава открито.
За съветските служби убийството е имало не само физически, но и психологически ефект, смята Хохлов.
"Страхът, че те не са защитени от разстоянието, че не са защитени от системите за сигурност на Запада. Това действие е като да се приближиш зад някого и да прошепнеш в ухото му: "Можем да те достигнем по всяко време, когато пожелаем. Можем да те убием.", казва той.
