Преди 48 години Европа е смаяна от убийството на Георги Марков. От неговата показност, от метода, който е използван, от това, че е безпрецедентно, даже и поставено в съветско-българския си контекст.
Оттогава насам Марков и неговите "Задочни репортажи за България" така и не могат да намерят път към българските учебници по литература.
А в тях на всеки ред се срещат безумията на българската трактовка на тема "Комунизъм". Писателят реди изобличение след изобличение - престорената скръб при смъртта на Сталин, пародията, наречена Софийско море, кражбите, които уж ги нямало, а са били навсякде.
Есетата на писателя са широко обсъждани в западните университети, но да се появят в родните гимназии е тема табу.
Освен че е крайно време Георги Марков да се чете и учи задължително, давам напълно про боно още три предложения на същата тематика, които да се появят в програмата по БЕЛ:
8. и 9. клас - "Игрите на глада" на Сюзан Колинс
В гимназията е редно въведението в тоталитаризма и неговите грехове да стане постепенно и с нещо по-лековато. Трилогията на Сюзан Колинс е чудесен избор за целта, тъй като комбинира антиутопичната среда, изпълнена с мизантропия, с размисли върху тийнейджърските пориви, любовта и предаността.
Нека оставим Катнис Евърдийн да отведе гимназистите в свят, в който безсърдечен сатрап устройва Игри на глада за връстниците им, за да накаже техните родители за техния бунт.
Трите романа деликатно, но и достъпно рисуват уродливостта на тоталитарния режим под формата на неговите издевателства, ежедневни унижения, глад, наблюдение, контрол, сегрегация.
С правилния учител всичко това може да бъде представено не само подходящо, а и поучително. Прибавям и гъвкавия, приятен език на Колинс, подходящ именно за тази възраст.
10. и 11. клас - "НИЕ" на Евгений Замятин
Чувала съм сънародници, които не на шега се оплакват, че не се учи достатъчно руска литература в училище. Замятин и романът му са отлична възможност хем да променим това, хем в гимназията да се прочете и проучи книга, предсказала немалко от варварствата, разиграли се в СССР.
Дехуманизацията, която писателят описва, не е подходяща за по-малка аудитория, на по-големи пък би могло да не направи нужното впечатление.
"НИЕ" разказва за свят, в който хората са сведени до числа, чувствата - до схеми, душата подлежи на операция за отстраняване. Човечеството се размножава по изчисления, контролът над диктатора е отдавна изгубен и бездушният потисник е смазал всичко хуманно в подчинените си.
Тийнейджърските трепети на Евърдийн са сменени с много по-сложен механизъм от дилеми, колебания и страдания. Тъкмо като за хора на възраст 16-18 години.
12. клас - "1984" на Джордж Оруел
Подготовката за матурите спокойно може да се прекъсне от мастърклас по тоталитаризъм и вредите от него. "1984" е книга, която трябва да има във всяка библиотека и всеки да е чел поне веднъж, най-добре - още преди да изкласи българските гимназии. По възможност в комбинация с "Фермата на животните".
Иначе растат цели поколения, които си мислят, че Големият брат е име на риалити, а не един от най-емблематичните образи на антихуманизма.
Чрез обикновения Уинстън Смит Оруел ни разхожда из най-мрачните кътове на режим, който дори не може да бъде определен като диктатура, толкова е хипертрофирал. Пълният контрол в "1984" вече е на съвсем различно ниво, което по-млад ум най-вероятно директно ще отхвърли, вместо смели и осмисли.
Веднъж вникнал обаче в нивата, по които Големият брат мачка, мозъкът вече безпогрешно разпознава пълзящия тоталитаризъм. И осъзнава, че всячески трябва да му се противопостави - оптимално знание като за млад човек на около 18-19 години.
