Британският полковник Боб Стюарт, командвал батальон на ООН в Босна в началото на войната, заяви, че няма да пролее сълза за смъртта на Ратко Младич.
В коментар за британския вестник The Telegraph Стюарт си припомня събитията в Босна през 1992 и 1993 г., когато Сребреница вече е под обсада на армията на босненските сърби, командвана от Младич.
"Генерал Ратко Младич беше зъл човек, който позволи да се случи геноцид", пише той.
Стюарт уточнява, че не е бил в Босна през юли 1995 г., когато силите на босненските сърби превземат Сребреница и извършват масовото убийство на босненски мюсюлмани. По думите му обаче още две години по-рано е бил свидетел на отчаяното положение на хората в обсадения град.
"Хората там гладуваха и бяха изолирани. Чувстваха се изоставени от света. Истината е, че бяха като риби в бъчва", спомня си британският офицер.
През април 1993 г. разузнавателният отдел на Стюарт започва да прихваща отчаяни призиви за помощ по радиото. Сребреница е подложена на тежък обстрел от позициите на босненските сърби около града.
Тогавашният командващ силите на ООН в Босна генерал Филип Морийон възлага на Стюарт да опита да изпрати свои хора към Сребреница, въпреки че районът е извън зоната на отговорност на британския батальон.
Стюарт изпраща ескадрила от 9-и/12-и полк "Лансъри", която след два дни придвижване достига до село Коневич Поле, недалеч от града.
Появата на автомобилите на ООН събира местните жители около колоната.
"Те радостно вярваха, че международната общност е дошла да им помогне", разказва британският офицер.
Малко след това районът попада под артилерийски обстрел. Около 20 цивилни са убити, а много други са ранени.
Британските военнослужещи в крайна сметка успяват да достигнат до Сребреница, където, по думите на Стюарт, са посрещнати "с отворени обятия като освободители".
На следващия ден генерал Морийон пристига в града и обявява Сребреница за "защитена зона". На 16 април 1993 г. Съветът за сигурност на ООН официализира този статут с Резолюция 819. Мярката обаче не успява да предотврати последвалата трагедия.
"Младич почти не обърна внимание на Съвета за сигурност", пише Стюарт, според когото ООН не е разполагала с достатъчно войски в района, за да спре силите на босненските сърби.
През юли 1995 г. армията на босненските сърби превзема Сребреница. Мъже и момчета са отделяни от останалото население, извеждани извън града и разстрелвани масово.
Стюарт посочва, че най-малко 8372 босненски мъже и момчета са убити, като според него Младич носи отговорност за още повече смъртни случаи.
"Четири пъти съм посещавал зловещото и мрачно гробище край града, където в редици лежат толкова хиляди жертви", пише той.
В края на коментара си британският полковник заявява: "Не изпитвам удоволствие от смъртта на когото и да било, но няма да пролея сълза за Младич."
