Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Защо Естония обмисля задължителна казарма и за жените

Защо Естония обмисля задължителна казарма и за жените Снимка: Getty Images

Естония може да бъде принудена да въведе задължителна военна служба и за жените в рамките на следващите 15 години, а причината за това са задълбочаващата се демографска криза и намаляващият брой на млади мъже, които могат да бъдат призовани в армията.

Това предупреди директорът на Естонската агенция за отбранителни ресурси (KRA) Ану Ранавески, която отговаря за управлението на наборната служба в балтийската държава.

Според нея тенденцията вече поставя под въпрос способността на Естония да изпълнява заложените цели в дългосрочната си отбранителна стратегия.

Страна на намаляващите млади мъже

В момента страната с население от около 1,3 милиона души разчита на задължителна военна служба за мъжете, докато жените могат да постъпват доброволно. Все по-ниската раждаемост обаче кара властите да обмислят разширяване на системата и към двата пола.

"Докато при предишните поколения всяка година са се раждали до 15 000 момчета, сега броят им е спаднал до между 4000 и 5000", посочи Ранавески.

По думите ѝ това ще доведе до сериозен недостиг в личния състав на естонската армия още през следващото десетилетие.

"Ясно е, че от тези млади хора няма да можем да запълним 4100-те места, предвидени в отбранителните планове. До 2040 г. проблемът вече ще бъде много очевиден - няма да можем да запълним 4100 места", каза тя.

Естонски войници на военно обучение. Снимка: Getty Images
Естонски войници на военно обучение.

Тези 4100 души представляват планирания годишен прием на наборници съгласно дългосрочната стратегия за национална отбрана на Естония, която има за цел да поддържа военновременния резерв на страната на фона на нарастващите опасения за сигурността по източния фланг на НАТО.

Ранавески коментира темата пред общественото радио Vikerraadio, след като бившият председател на Върховния съд на Естония Райт Марусте предложи задължителната военна служба да бъде разширена и за жените.

Според Марусте много от функциите в съвременната отбрана не изискват сериозна физическа сила, което прави възможно включването на двата пола в системата. Самата Ранавески също смята, че подобна промяна е по-скоро въпрос на време.

"Със сигурност се надявам въпросът да е по-скоро кога, а не дали", заяви тя, като допълни, че "всеки естонски гражданин има задължение да защитава независимостта на Естония".

Количество срещу качество

Според директора на KRA Естония все още разполага с достатъчно млади мъже, за да поддържа настоящата система през следващите около 14 години. Това обаче не означава, че проблемът може да бъде отложен.

Ако броят на новородените момчета продължи да намалява, властите могат да се окажат изправени пред избора или да разширят обхвата на наборната служба, или да започнат да призовават мъже с по-сериозни здравословни проблеми.

"В същото време това не означава, че можем да понижим здравните изисквания, защото ако младите хора имат различни здравословни проблеми, тогава Силите за отбрана ще трябва да започнат да се занимават с тези проблеми", предупреди Ранавески.

От 2023 г. обучението по национална отбрана е задължително за всички ученици в горната степен на средното образование. Според нея това е важна стъпка за подготовката на младите хора, особено на момичетата, за бъдеща военна служба.

Все по-малко жени постъпват доброволно

Снимка: iStock

Парадоксално, на фона на дискусията за задължителна служба, броят на жените, които доброволно избират армията, намалява. През миналата година в наборна служба са постъпили 45 жени. През 2024 г. те са били 49, през 2023 г. - 50, а през 2022 г. - 60.

Въпреки това Ранавески отбелязва, че жените, които избират военната кариера, обикновено показват по-висока мотивация от много от мъжете наборници.

Адвокатът и член на Естонската доброволческа отбранителна лига Карин Мадисон подкрепя идеята за задължителна служба за жените, но смята, че армията трябва да преосмисли физическите критерии за различните длъжности.

"Не е необходимо всички да полагат един и същ тест за физическа подготовка с еднакви изисквания. Бихме могли да дефинираме наборната служба много по-широко, ако не изисквахме от всички да преминават през войнишко обучение", каза тя.

Според Мадисон не всички военнослужещи трябва да изпълняват бойни функции.

"Това включва например логистика и медицина. Всеки човек може да има място, на което да допринася. В действителност днес не знаем как да предложим това на хората. Ако момчета и момичета отпадат заради физическите си възможности, те може би биха били много подходящи за помощ на Полицията и граничната охрана или на Спасителната служба. Не трябва да говорим само за жени или мъже, а по-скоро за възможността различните функции да имат различни прагове за допускане", смята тя.

Жените все по-често са част от армиите на Европа

Темата за женската наборна служба става все по-актуална и в други европейски държави. През 2015 г. Норвегия стана първата държава членка на НАТО, която въведе неутрална по отношение на пола наборна служба. Швеция последва примера ѝ през 2017 г.

От тази година Дания също включи жените в системата си за наборна служба, а Латвия вече даде знак, че подобна мярка може да бъде въведена около 2028 г.

Полша също отчита значително увеличение на броя на жените в армията. В момента те съставляват около 17% от въоръжените сили при под 5% преди десетилетие, макар службата за тях все още да остава доброволна.

Жени войници в датската армия Снимка: iStock
Жени войници в датската армия

Готова ли е Естония за жени в армията

В самата Естония няма пълно единодушие по въпроса. Членът на парламентарната комисия по отбрана на Рийгикогу и бивш военен Лео Кунас смята, че страната засега може да се справя без подобна промяна.

"Но в по-дългосрочна перспектива, ако демографската ситуация не се подобри и остане такава, каквато е сега, тогава можем да въведем това при необходимост", каза той.

Подобна позиция заемат и бившият командир на Силите за отбрана генерал Мартин Херем, както и настоящият командир Андрус Мерило. И двамата подкрепят насърчаването на жените да постъпват в армията, но смятат, че службата за тях трябва да остане доброволна.

Стягане на редиците

Темата за сигурността е водеща в обществения дебат на Естония, където геополитическият и военен натиск от страна на Русия остава като основна заплаха чрез хибридни атаки, нарушения на въздушното пространство и постоянна кибернетична опасност.

Поради своето специфично географско положение и исторически контекст, балтийската държава разглежда сигурността си като критичен приоритет и предприема безпрецедентни мерки за отбрана.

В отговор на влошената среда за сигурност, правителството в Талин предприема радикални финансови стъпки. Отпуснато е допълнително финансиране от 2,8 милиарда евро, с което военният бюджет достига историческите 5,4% от БВП. Това нарежда Естония сред страните в НАТО с най-висок дял на инвестиции в отбрана.

Страната активно укрепва Източния фланг на НАТО чрез засилено присъствие на съюзнически войски и двустранно сътрудничество с европейските партньори.

Добави ни в предпочитани източници в Google

Седмичен бюлетин

Задоволи любопитството си по най-удобния начин — най-интересните статии директно в пощата ти.

Без спам. Можеш да се отпишеш по всяко време.

Най-четените