Европа е континентът, който е най-пострадал от Втората световна война. Общият брой на жертвите е над 73 милиона в периода 1937-1945. В миналите 70 години българското общество няма ясна оценка, която да представи историята обективно.
СССР дава най-много жертви и никой не може да оспори неговия принос за края на Войната. Но, както казва Рей Брадбъри, сякаш всички забравиха, че Русия спомогна за започването на Втората световна войната. А удобното премълчаване и преиначаване на факти само затвърждава митове, които в перспектива още повече ще разделят Европа, вместо да я обединяват.
И докато в Европейския съюз се взема поука от грешките на всички, то в съвременна Русия и България се търси грешката в другия.
Война за вътрешна употреба
През последните години в Русия все по-ясно изкристализира неоконсервативна политика, която се базира на различни и взаимоизключващи се факти от историческото й минало. По този начин победата над "Хитлеро-фашизма" се пренася като заслуга изцяло на Русия, а на 9 май - заради часовата разлика - се празнува Деня на победата, който отбелязва края на Великата отечествена война. Краят на Втората световна война е факт няколко месеца по-късно след капитулацията на Япония.
От друга страна се вижда и ясно приписване на участието на СССР като принос само на Русия за края на Войната, която претърпява най-много загуби. Но фактите говорят друго - Беларус е страната, понесла най-много разрушения, а всеки трети неин гражданин загива по време на Втората световна война.
За родину, за Сталину
По-опасната тенденция е, че в съвременна Русия все повече се митологизира фигурата на Сталин, който е толкова виновен, колкото и Хитлер за най-опустошителната война за човечеството.
Към днешна дата все по-рядко се споменава за Договора за ненападение между Германия и Русия, по известен като "Пакта Рибентроп-Молотов". Чрез него ръцете на нацистка Германия са отвързани, за да започне своята военна инвазия, а разделянето на Полша е само част от "колаборацията" между двата най-деспотични режима, които историята познава.
Към днешна дата в Русия Сталин е приеман като герой, спасил я от пълна разруха. Вече не толкова деликатно се прокарва политика за реабилитация на режима му - причина за над 20 милиона избити по лагери, Гладомора в Украйна и, исторически погледано, за жертвите, които Русия в частност и Съветският съюз като цяло дават по време на ВСВ.
Затова в Русия все повече се говори за "хитлеро-фашизма" и двуличието на Запада, който "никога не се е отказвал от нацизма".
Обединена Европа като символ на мира
Докато в Русия се реабилитират страховете от войната, то Европейският съюз търси пълния интегритет на своите членове. След Втората световна война свободната част на Европа, която е на Запад от Желязната завеса, започва да търси предпоставки за обединение в различието.
На 9 май празнуваме именно обединението на Европа, която създава предпазни механизми срещу още една такава кървава война. На 9 май 1950 външният министър на Франция Роберт Шуман предлага създаването на общност, която да гарантира мирът между държавите от Европа чрез взаимен контрол.
Предложението за Европейска общност за въглища и стомана, която по своя замисъл ще предотврати използването на тези основни ресурси за немирни цели, е на служителя във френското министерство на външните работи Жак Моне.
Договорът се подписва през април 1951 г. от Германия, Италия, Франция и страните от Бенелюкс. Така се дава началото на Обединена Европа, която с времето се превръща в пример за стабилност, мир и икономически просперитет. Затова датата 9 май е важно да се разглежда в контекста на Обединена Европа, а не като последния етап от една война.
Липсата на българска оценка
Докато повечето страни в ЕС имат ясна оценка, която осъжда агресията както на Германия на Хитлер, така и на Русия на Сталин, то в България продължаваме да живеем с комплекса на "16-тата Република". Всяка година се празнува победата над "хитлеро-фашизма", без да е дадена ясна оценка за ролята на България.
Политическият елит съумява да не обяви война на СССР и да не прати нито един войник на Източния фронт, въпреки настояването на Германия, но в същото време държавата ни е сред най-пострадалите от Съветска Русия. Голяма част от близо 40 хилядите жертви, които България дава в последната фаза на войната, са неудобните на новия режим, подкрепян от Москва.
Всъщност, България обявява война на Германия на 5 септември 1944, като малко след това е окупирана от Червената армия. Докато опитните и образовани български войни са пратени на първа линия, зад тях стрелят политкомисарите, които в своето мнозинство са партизани без никаква военна подготовка.
Участието на България и дадените от нея жертви са подготовка за инсталирането на зависимата от Москва БКП като основна политическа сила, а голяма част от жертвите са заради разчистване от противниците на режима.
Паралелно тогава тече и т. нар. Народен съд, който е уникален случай в целия свят - осъжда хиляди българи на смърт за съпричастността към войната, преди тя да е приключила.
И въпреки че България дава жертви именно като страна, която се бори срещу нацистка Германия, тя е осъдена да изплаща репарации години наред. Само издръжката на Червената армия, която окупира България, струва към днешна дата милиарди левове, без да броим всичко заградено и издевателствата над населението.
България губи и новоосвободената Беломорска област и Западните покрайнини, но запазва Южна Добруджа, която е върната в пределите на родината с активната дипломатическа намеса на Германия. Под давлението на Москва се създава и Македония, където "българин" в графа произход не съществува, а на база на българския език се създава и македонският.
България "губи войната" още на 9 септември, когато е окупирана от съветската армия. Именно заради тези "парадокси" е крайно време да бъде ревизирана оценката ни като нация към явната агресията на Сталинова Русия срещу България по време на Втората световна война и в периода след 1944 г.
Днес, както винаги, ще бъдем залети с демагогия за жертвите, които България дава по време на Втората световна война и благодарността към Русия, че ни е спасила от "монархо-фашизма". Митовете в българската реалност през последните 70 години са се вкоренили толкова дълбоко в обществото, че нямаме сили да погледнем рационално на историята и следствията от нея.
Инженираната по такива поводи емпатия от страна на политиците и до ден днешен не дава възможност истински да осъзнаем болката и страданието на Войната. Защото както говорим за жертвите на нацистка Германия, така трябва и да си дадем ясна оценка за жертвите на Съветска Русия.
Осъждането на всеки тоталитарен режим, който е виновен за смъртта на милиони, е задължение на всяка демократична страна, която цени човешкия живот. Обединението и превенцията на друг катаклизъм от такъв тип минава през общата оценка, осъзнаване и осъждане на вината на всеки участник във войната - усилието, в което Европейският съюз се старае повече от 60 години.
Ето защо е крайно време на 9 май да започнем да празнуваме и да говорим за Деня на Европа, който е обединителен фактор. Да помним, не да забравим. В противен случай ще продължаваме да живеем в митове и полуизказани истини, които все повече създават пропаст, разделяща обществото ни.
