Датата е 23 март 1959 г. Радиовълните донасят леко пращене, след което емисията започва с думите на руски език "Говори радио "Свобода"..."
От другата страна на Желязната завеса думите стигат до почти цялата територия на Съветския съюз.
Радио "Свобода", финансирано от правителството на САЩ, е по-малкият събрат на радио "Свободна Европа", но докато второто е предназначено за излъчване само до държавите-сателити на СССР, то първото се прицелва към съветския слушател.
Репликата, с която започва всяка емисия, е неделима част от фолклора около Студената война.
Това, което малцина предполагат, е откъде точно пристига това тайно излъчване и коя е крайно необичайната локация, на която са разположени станцията и антените.
Тихият курортен град Палс в Испания е сгушен между Средиземно море, масивни борови гори и обширни оризища. На пръв поглед изглежда странно мястото да бъде превърнато във фронтова линия на Студената война, но в продължение на повече от половин век е именно такава.
Тук, едва на 150 км от Барселона, се отваря голям залив с дълъг песъчлив плаж. Локацията е идеална не само за курортистите, а и за това, което впоследствие се оказва една от най-мощните радиостанции в света.
В средата на 50-те години на миналия век Испания все още преживява двете десетилетия международна изолация заради диктатурата на Франсиско Франко. В същото време напрежението между САЩ и СССР нараства и това принуждава Белия дом да търси съюзници в Европа.
В този нов геополитически контекст Вашингтон живо се интересува от стратегическото местоположение на Испания.
Генерал Франко е диктатор, но и убеден и непоколебим антикомунист, който откликва на идващото от Америка внимание с удоволствие.
В забележителна сделка с Белия дом той осигурява на САЩ достъп до испански земи, а диктатурата му постепенно възстановява отношенията си със Запада. Позиционирането на радио "Свобода" до Палс е поредният ход в тази сложна геополитическа игра.
През март 1959 г. на този плаж са разположени 13 масивни антени, които се виждат на курортния хоризонт чак до 2006 г. Най-голямата от тях е с височина от 168 метра, което е повече от половината височина на Айфеловата кула. Към антените са изградени и прилежащите им сгради за радиостанцията и персонала й.
Мястото е избрано не само заради наличието на достатъчно площ - антените са разположени в редица, дълга над километър и половина.
Оттам има и директен и безпрепятствен достъп до морето. Още едно предимство осигурява феномен, наречен тропосферно размножаване. Благодарение на него радиовълните могат да се разпространяват далеч от точката им на излъчване.
Радиостанцията е част от голямата радиомрежа на радиата "Свобода" и "Свободна Европа". Седалището на "Свобода" е в Мюнхен, където се пише и по-голямата част от съдържанието на емисиите. След това всичко се превежда на руски и останалите езици, които се говорят в рамките на СССР, и се препраща към Испания за излъчване.
В пиковите моменти в радиостанцията до Палс работят около 120 души. Доста от тях са американци, но другата част са местни жители. Антените на "Свобода" се извисяват доста над равния пейзаж, а през нощта са ярко осветени, заради което летовниците ги намират за отблъскващи.
Въпреки цялата тази видимост, предназначението на антените остава загадка за повечето посетители.
Десетилетия наред емисиите на радио "Свобода" са един от малкото начини, по които съветските граждани получават новини без съветска цензура.
Радиото започва излъчването си още през март 1953 г. и до края на 1954 г. излъчва по седем часа на ден и на 17 езика, сред които украински, арменски, туркменски, грузински и други. Опитите на КГБ да заглуши емисиите се оказват в голямата си част неуспешни.
Михаил Горбачов от своя страна признава, че се информира именно от "Свобода" и "Свободна Европа" за случващото се по време на опита за пуч през август 1991 г., когато за няколко дена пребивава в резиденцията на КГБ в Крим.
Този исторически момент, за който Горбачов говори, се оказва и началото на края за радио "Свобода".
С падането на Съветския съюз станцията до Палс става излишна. Въпреки това тя оцелява през последното десетилетие на XX век и спира окончателно дейността си през 2001 г. Тогава започва и бурен обществен дебат какво да се направи с антените и мястото, на което са изградени.
Мнозина предлагат локацията да стане музей и да бъде запазена поне една от антените като мемориал на Студената война.
Други обаче настояват всички антени да бъдат премахнати веднъж завинаги и през 2006 г. искането им се сбъдва. На 22 март, пет години след последното излъчване, тринадесетте антени с общо тегло около 700 тона са сринати с контролирани взривове. Природата бързо започва да завзема обратно територията, освободена от антените.
Повечето сгради в периметъра на радиостанцията и до днес са на мястото си, както и масивният трансмитер.
Под влиянието на метеорологичните стихии и на повече от две десетилетия липса на човешко присъствие обаче инфраструктурата на радио "Свобода" се руши.
Мястото бавно, но сигурно придобива атмосферата, която носят локации като "Дуга". Посетителите на подобни реликви от втората половина на XX век споделят, че да видиш такава забележителност е като да влезеш в капсула на времето.
Същото е чувството и когато гледаш кадри от района около Палс, въпреки че запустелите сгради някога са били една от горещите точки на Студената война.
