80-те години може и да са залезът на Студената война, но не и истинският ѝ край. В този период САЩ като че ли вече има всичко, за да сломи врага - технологии, специалисти и, не на последно място, пари, с които да плаща за това.
По едно обаче Америка отстъпва на СССР - тя няма гъстата железопътна мрежа на Съветския съюз, по която денонощно сноват влакове.
СССР се възползва докрай от предимството си, защото по жп линиите там обикалят и мистериозните "ядрени влакове" на Съюза.
Идеята за тях се ражда още през 60-те години и е реализирана в края на 70-те. Резултатът е системата "Молодец", която на пръв поглед е банална композиция от хладилни, товарни или пощенски вагони.
От сателит гледката също не би предизвикала никакви подозрения. Всъщност "Молодец" е подвижна влакова установка, която пренася и може да изстрелва ядрени бойни глави.
Съветската логика е гениално проста, защото наземните ракетни силози и пускови установки са лесни за откриване и за постоянно наблюдение от Космоса.
Тежката система, състояща се от два или три дизелови локомотива и поне 17 вагона, обаче може да е в непрестанно движение, винаги готова за жесток удар.
Един от тези общо 12 железопътни комплекса е превозвал до три междуконтинентални ракети, всяка от тях носеща 10 ядрени бойни глави.
Тоест във всеки един момент "Молодец" е бил готов да изстреля на до 1100 км разстояние 30 ядрени бомби.
Разсекретен доклад на ЦРУ сочи още, че системата е гаранция, че Съветският съюз ще извърши ядрен удар, дори и преди това на територията на СССР да са паднали атомни бомби.
Всяка от 12-те композиции е снабдена с гориво и провизии за 28 дена и е изисквала само една заповед от Кремъл, за да започне процедурата по изстрелване.
Докладът на ЦРУ не крие, че "Молодец" може да нанесе пагубни щети на САЩ, много преди призрачните му влакове да са локализирани.
Американското разузнаване подчертава, че няма начин да знае местонахождението на влаковете, защото от сателитите им композициите не се различават от служебните.
Именно по тази причина комплексът всяка истински ужас и през 1985 г. е сред най-обсъжданите теми в Конгреса. Освен това през 1991 г. до град Плесецк в Архангелска област системата е тествана дали ще издържи на удар и ще е способна след това да изстрелва бойните си глави.
Експериментът се нарича "Смяна" и до "Молодец" са взривени 100 хил. противотанкови мини и влаковете имат само леки материални щети.
Опитът показва още, че взрив с подобна мощност ще докара около 20 минути глухота в екипажа на влака, но извън нея всичко продължава да е в изправност.
"Молодец" поддържа бойни дежурства чак до 2005 г. и един от модулите му е изложен в железопътния музей в Санкт Петербург, а друг - в Толиати. Останалите, съвсем банално, са нарязани за скрап, както описва съдбата им историкът Владимир Сергеевич Михайлов.
Което си е безславен край за едно от малкото наистина хитри и работещи съветски военни изобретения.
