Едва ли някой знае колко дълбоко е наистина човешкото съзнание и колко ужаси могат да се крият в него. За сметка на това обаче Ницще е бил прав, когато е казал, че ако твърде дълго се взираш в бездната, бездната ще се взре в теб.
Войните са способни да извлекат на бял свят най-лошото, което може да се крие в един човек. Ужасът от това да убиеш човек може да пречупи всекиго и несъмнено променя всяко виждане за света и нещата в него.
Затова и по време на войни се случват повечето от най-големите жестокости, които историята познава.
Целият този парад на ужаса, страха, че можеш да умреш във всеки един момент, вълните от насилие наоколо, карат хората да губят представата си за нормално и да извършат всякакви зверства. Някои пъти обаче всичко това може накара човек да премине всякакви граници и да извърши невъобразими жестокости.
Ето някои от най-ужасяващите истории от Световните войни, от които могат да ви побият тръпки.
Фабриките за бебета на SS
Проектът Lebenborn е инициатива на SS, подкрепяна от държавата в нацистка Германия, която има за цел да повиши раждаемостта на "арийски деца" - расово и здравословно чисти и закърмени с нацистката идеология. Проектът насърчава неомъжените жени да раждат, подпомагайки ги финансово и обграждайки ги с лукс.
Идеята е после тези деца да бъдат отгледани от проверени семейства, най-често на членове на SS. Около 8000 деца са родени по програмата в Германия и между 8000 и 12 000 деца в Норвегия. Из другите окупирани държави броят е цифрата е далеч по-ниска.
И макар сама по себе си идеята за фабрики за бебета, които след това още от най-ранна детска възраст да бъдат промивани с нацистка идеология, да е ужасяваща сама по себе си, по-страшното идва от изпълнението на практика на програмата Lebenborn.
Първоначално е разпоредено на войниците да се смесват с местните общности в окупираните територии, карайки възможно по-голяма част от местните жени да забременяват. След раждането майката и детето биват прехвърлени в специални вилите, за да водят луксозен начин на живот. Когато детето отрасне малко, то бива предавано на новите му родители, които да го възпитат по "правилния начин".
Тази практика обаче била изключително бавна. Затова нацистите започват да отвличат деца от окупираните територии, предавайки ги на програмата. Само от Полша са взети 200 хил. здрави и светли деца, които е трябвало да бъдат възпитани като нацисти. Според изследователите общият брой на отвлечените деца е около 400 хил.
Убийствата от Нагирев
Истината е, че не само войниците могат да причиняват отвратителни ужаси по време на война и доказателство за това са убийствата от Нагирев, Унгария. През Първата световна война в малкото унгарско градче се случват редица мистериозни убийства.
Няколко години преди това там пристига една акушерка - Сузана Фазекаш. По време на войната много избягали войници и странници също минават оттам, а жените, чийто мъже в голямата си част са на фронта, си хващат любовници.
Постепенно обаче съпрузите започват да се прибират по домовете си с желанието да продължат живота си по старому. Акушерката започнала да окуражава жените, които не понасяли съпрузите си да се отърват от тях.
Скоро след това младите жени започнали да тровят и любовниците си, родителите, които ги съдели, а някои дори отровили синовете си. Около 300 души намират смъртта си, преди да бъде сложен край на цялата история, докато накрая акушерката не била заловена, а част от жените - изправени на съд.
Големият "Японски лов" на американските войници
Втората Световна война, освен всичко друго, е и сблъсък на пропагандата. Всяка от участващите държави се стремяла колкото се може повече да притисне врага психически и да надъха своите войници, че се борят на страната на доброто.
Така в един момент се стига до положението, че малко преди войната американските войници започват да вярват, че японците са просто диваци - неспособни на мисли и чувства. Цялото това дехуманизиране на врага довело до кампанията за "Японският лов" - идея, че японците са животни, които трябва да бъдат уловени. А с всеки улове идва и трофеят. Так много американски войници започват да колекционират трофеи от паднали противници.
Стига се дотам, че някои войници пришиват към коланите си уши на убити врагове, други си правят колиета от зъби, а трети носят "трофеите" си у дома. Феноменът нараства изключително много и до 1942 година армията на САЩ дава нареждане да се прекратят всякакви действия от този вид, но вече е твърде късно.
Ирма Грезе - най-злата сред злите
Концлагерът Аусшвиц е символ на това колко зло може да сътвори човек, а Ирма Грезе е една от хората, които придават на това място целият този ужас. Благодарение на безспорно арийския си произход, верността към партията и абсолютната си безмилостност, Грезе е назначена първо в концлагера Равенсбрук, а след това в Аушвиц и в женското отделение на Берген-Белзен. Между 1942 и 1945 г. тя убива, измъчва и издевателства над хиляди затворници.
Ужасите, които Грезе причинява са повече от фрапиращи - от смазващи побои, през тежък психически тормоз спрямо хората, които била набелязала за изпращане в газовите камери, та до насъскване на изгладнелите й бойни кучета спрямо затворените в лагера.
Тя стреляла безразборно по затворниците, а някои от поверените й затворнички измъчвала многократно. Тя реже гърдите на жените с ножове, след което наблюдава болезнените операции. Според думите на затворниците, тя изпитвала чисто сексуална възбуда от причиняването на болка и поддържала интимни отношения с няколко от офицерите от SS, включително с Йозеф Менгеле.
През 1945 г. тя е заловена от британците, освобождаващи лагера Берген-Белзен. Същата година е осъдена на смърт чрез обесване. Умира на 22-годишна възраст.
Японският Отряд 731
Базата на Отряд 731 е една от най-големите тайни, които Япония пази през Втората Световна война, като той съвсем спокойно може да съперничи на който и да е концлагер, държан от Нацистка Германия. Към базара имало зачислена собствена флота изтребители, чието задължение било да „свалят всеки летателен апарат, даже принадлежащ към собствената армия, който преминава без разрешение над територията на отряда“.
Там японците изпитвали върху затворници биологични оръжия. Лабораторията към отряда се занимавала с изучаване на вируси, включително и на чума, които били прилагани върху хора. Тези жертви учените подигравателно наричали "дънери", защото краят им неминуемо бил в огромните пещи на комплекса.
Особено плашещи били Стаите на ужаса - стаи, пълни с консервирани във формалин човешки глави и крайници, осакатени по всевъзможни начини. В лабораториите се извършвали дисекции на живи хора, отново, за да се изследват различните стадии на болестите, с които преди това учените били заразили затворниците. Извършвали се още различни експерименти с източване на кръв, пълненето на човек с дим или с отровни газове, многочасови облъчвания с ренгенови лъчи и т.н.
За разлика от Германия, където за концлагерите има осъдени, ръководителите на Отряд 731 успяват да сключат сделка със САЩ като в замяна на известно затваряне на очите от страна на американците, те им предават всичките си разработки и открития, направени по време на експериментите с хора. Много от служителите на "Отряд 731" развиват бляскави научни кариери в своите области.
