Месец юли е прекомерно горещ не само в момента в новинарските емисии.
В народния български календар той винаги е бил отбелязван като по-топъл от обичайните летни жеги. По Григорианския календар тези дни са между 28 и 30 юли, а по Юлианския - от 15 до 17 юли.
Познати са под различни имена.
Най-познато ни звучи наименованието "горèщници".
Едно от другите много разпространени имена е "Огнена Мария" или "Огнена Мара", защото Света Мария Антиохийска се смята за повелителка на огъня. В Северна и Северозападна България пък горèщниците могат да бъдат чути и като "Опалена Мария", Пърлига и Чурлига.
Според народните вярвания в тези дни огънят слиза от небето на Земята.
Това разбиране е тясно свързано с езически поверия, които разказват, че именно в този период Слънцето и свързаните с него божества яхват огнена колесница и започват да обикалят с нея на Земята.
Без съмнение всички тези митове идват от горещото време, което в този период на лятото обхваща тази част на Европа. Постепенно легендите се обвързват и с източноправославното християнство и горèщниците започват да се асоциират със Света Мария, Света Марина и Свети Герман.
По време на горèщниците спира селскостопанската работа и не се пече хляб, за да не "избяга огъня от домашното огнище".
Още през първия ден на горещниците огъня в огнището се угася и се пали чак на сутринта след трите най-огнени дни. Както отбелязват от Българска академия на науките, във фолклора ни даже има поверия, че който работи с огън в тези дни, от огън ще загине.
Затова работа спирали и ковачи и железари.
Забранява се строго и огънят да се изнася от къщата, дори и за палене на църковна свещ да е. Вярвало се, че по това време изнесен от домашното огнище, огънят повече няма да се завърне и без него домакинството "ще угасне".
През тези дни който може - особено препоръчително било да се изкъпе в лековит извор.
Както на Еньовден се вярва, че силата на билките е най-голяма, така и през горèщниците се вярва, че силата на лековитата вода е най-силна.
Отново според историческите източници на БАН през трите горещи дни се смятало, че даже и три потапяния в топъл минерален извор би излекувало всякакви болежки. Останалите пък щели да се радват на крепко здраве до другите горèщници.
Едно народно поверие пък разказва за лош бей по турско време, който тормозел ратаите си да работят, независимо от поверията.
На третото утро на горèщниците, докато беят и ратаите отивали на полето, сякаш от нищото се извила буря и загърмяло, а гръмотевица ударила един от сноповете сено и го запалила. Беят така се уплашил, че вече всяка година питал ратаите си кога да спре работата, за да не го застигне проклятие.
По горèщниците се гадаело и какво ще е времето през зимата.
Месеците януари, февруари и март съответствали на трите дни на горещините.
Ако денят е много топъл, то времето през съответния месец ще е меко и благоприятно. Ако пък завали - месецът ще е снежен и студен.
