Изглежда, че находката, на която се е натъкнал проф. Николай Овчаров в Перперикон, е само малък процент от огромен комплекс.
На 7 октомври професорът и екипът му от археолози съобщиха, че са разкрили 10 къщи, които явно са част от цял квартал. Пред БНР проф. Овчаров е възможно комплексът да съдържа около 100 къщи.
Всички те са малки, едностайни - не повече от 15-20 кв. метра - и са вкопани в земята, като между тях са изсечени тесни улички. Датировката е от XIII-XIV век.
Проф. Овчаров нарича находката в Перперикон "къщи на хобити" заради размера и естеството им.
Кварталът се намира на 100 метра от цитаделата на Перперек, както още наричат Перперикон, и е бил обитаван от по-бедното население.
В малките помещения са живели цели семейства и е открита домакинска посуда като съдове за готвене, домашни каменни мелници за зърно и инструменти, разказва професорът пред националното радио.
Покривите на малките конструкции са били от пръст и трева. Не са открити следи от керемиди. Археолозите уточняват, че подобен е бил типът на жилищата на цялото простолюдие в България от онзи период.
Тесните улици пък са се използвали както за придвижване, така и за отичане на дъждовната вода. Малка част от откритите домове имат огнища, което кара екипът на проф. Овчаров да предполага, че те не са се нуждаели от отопление или са използвали метални или керамични съдове, за да се топлят.
По-късно кварталът, който се намира в южната част на Перперикон, е изоставен, допуска се, че е заради чумна епидемия.
Тази година проф. Овчаров и археолозите успяват да разкрият почти целия южен регион на древното селище.
Преди това през годините от началото на разкопките е разкрита централната част, към която води голяма порта. В центъра е разположен вътрешният двор на двореца, а около него - баня, церемониална зала, крипта и овална зала с церемониален олтар.
Олтарът представлява може би най-любопитна находка - той е с диаметър 2 метра и височина 3 метра. Има множество издълбани от човешка ръка вдлъбнатини.
Надделява версията, че се е използвал за церемонии в чест на Дионис или друго божество на виното. Възможно е все пак да е бил и за гадания или жертвоприношения на животни. В подкрепа на тезата за виното и жертвоприношенията са издълбани в олтара канали за оттичане на течности.
А защо проф. Николай Овчаров нарича новооткрития квартал "къщи на хобити"?
Оказва се, че през 1929 г. Дж.Р.Р. Толкин - авторът на "Властелинът на пръстените" и "Хобит" - работи с археолози по разкопки на 90 километра от град Бирмингам. Там писателят се натъква на древно римско селище, наречено "Хълмът на джуджетата".
Хълмът е прорязан от тесни тунели и кухини, които са служели за жилища и за работни помещения на жителите. Издълбаните кухини били толкова малки, че местните разказвали легенди, че вътре са живеели джуджета.
Подобни са и помещенията в южния квартал на Перперикон.
Възможно е обаче древният град тепърва да разкрива изненадите си, защото археолозите са достигнали до много малка част от съкровищата му.
