80-те години на миналия век са сложно десетилетие за Великобритания.
Студената война и противопоставянето със СССР и войната с Аржентина ангажират цялото внимание навън, а във вътрешен план се случват мащабните социално-политически реформи на Маргарет Тачър, докато кралството е в разгара на конфликта в Северна Ирландия.
Бомбените атентати на Временната ирландска републиканска армия (ИРА) достигат Лондон, а цел се оказва дори самата Тачър, която оцелява по чудо след опит за покушение в южния град Брайтън през 1984 г.
Оказва се обаче, че тя не е била единствената високопоставена личност във Великобритания, която е била цел за ИРА.
Разкрити документи на американското Федерално бюро за разследване (ФБР) показват, че година по-рано самата кралица Елизабет II е била застрашена от потенциално нападение.
В документ от 109 страници в публичните онлайн архиви на ФБР е събрана информация, предоставена на службата за сигурност, според която е имало заплаха за живота на кралицата.
Става въпрос за посещение на Елизабет II и съпруга ѝ принц Филип в Сан Франциско през февруари и март 1983 г.
Документите сочат към "човек, който твърди, че дъщеря му е била убита в Северна Ирландия с гумен куршум".
Той е имал намерение да извърши нападение срещу кралското семейство, а информацията за това е била подадена към ФБР от местен полицай, който се познавал с въпросния мъж. Двамата заедно са посещавали ирландски пъб в града, известен като място за срещи на членове и симпатизанти на ИРА.
В този период голямата ирландската диаспора в САЩ е един от основните източници за финансиране и подкрепа на дейността на ИРА с организации като Irish Northern Aid Committee, които събират милиони долари за социална дейност, политическо лобиране, медийно отразяване и дори оръжия.
Една голяма част от активностите в американските градове се организират от барове като този в Сан Франциско, където се появява въпросният заподозрян.
"Този човек твърди, че ще се опита да нарани Елизабет II и ще направи това или като пусне някакъв предмет от моста Голдън Гейт върху кралската яхта "Британия", докато преминава отдолу, или ще се опита да убие кралицата по време на посещението ѝ в националния парк "Йосемити", пише докладът.
Изглежда че заплахата не е разгледана просто като емоционално изказване на опечален баща, а е приета достатъчно сериозно, така че емблематичният за Сан Франциско мост и пътищата около него да бъдат затворени за целия ден, когато яхтата преминава.
Полицията дори предупреждава, че "е много трудно да се предвидят и предотвратят инциденти", поради големия брой протестиращи, които се очакват. Все пак всичко преминава без инциденти в Сан Франциско, а в документите не се споменава за задържани хора.
В онези години властите не си позволяват да се отпускат, когато става дума за ИРА, и взимат насериозно всяка една потенциална заплаха - най-вече след покушението срещу втория братовчед на кралицата лорд Луис Маунтбатън, който е убит при бомбен атентат през 1979 г.
Затова през следващите години властите винаги остават нащрек, когато кралицата посещава САЩ. Например през 1989 г. тя отива в Луисвил, Кентъки, тъй като има слабост към традиционните конни състезания, които се провеждат там
Тогава ФБР не цитира конкретен повод, но предупреждава за "постоянна възможност за атаки срещу Британската монархия.
Бостън и Ню Йорк са помолени да бъдат в готовност да отговорят на всякакви заплахи срещу кралица Елизабет II от страна на членовете на ИРА и също така да бъдат в готовност да действат незабавно в Луисвил".
Две години по-късно отново има известно напрежение, когато кралицата е отново на посещение в САЩ и отива на бейзболен мач в град Балтимор заедно с президента Джордж Буш-старши.
В навечерието на визитата ФБР отново е нащрек, този път заради "подстрекателски" статии във вестник на ирландската общност в района. Предупредени са и другите служби, които трябвало да са в готовност за "планирани протести" на "ирландска група с голям брой билети за мача".
За щастие вече няма подобни опасности.
Споразумението от Разпети петък през 1998 г. приключва 30-годишния период на непрекъснато насилие, макар че и до днес си остава недоверието.
Републиканците в Северна Ирландия и бившите членове на ИРА продължават да мразят монархията, но поне вече не се опитват да ликвидират символите ѝ.
