В началото на 2024 г. пътешественикът Люк Брадбърн се разхожда по поречието на река Кинугава и се наслаждава на японската природа. В каньона, в който американецът обикаля, изведнъж се появява зловеща гледка като от филм на ужасите - курорт, сякаш панически изоставен от хората си.
Мястото се нарича Кинугава Онсен и представлява цяла поредица от огромни хотели, напълно оставени на природата.
Вътре гледката е още по-чудновата, защото разкошните мебели със златни обкови и кристалните полилеи са напълно недокоснати.
Всичко си стои на мястото - препарираните животни по стените, сложните мозайки и стенописи, чудноватите лампи и осветителни тела, напитките в хладилниците и джагите.
Постепенно Брадбърн и други любители на изоставените места събират мистериозния пъзел зад Кинугава Онсен.
В региона освен живописната река има и десетки горещи минерални извори, които в края на 30-те години на миналия век един японец решава да оползотвори.
На място вече има десетки малки къщи, които приютяват и гости и предлагат разнообразни процедури за здраве и дълголетие.
Инвеститорът Такаши Хоши обаче решава да построи комплекс от хотели по западен образец и закупува най-апетитните парцели - тези, които гледат директно към реката.
По тогавашните стандарти Кинугава Онсен бил ослепителен и потънал в лукс курорт.
Комплексът е напълно готов в идеалния момент - през 60-те години Япония вече е в бурен икономически подем и вътрешният туризъм ври и кипи. Особено на места като река Кинугава.
Кинугава Онсен в най-високата си част има девет етажа и многобройни пристройки, които правят вътрешността му подобна на лабиринт.
Коридори със стаи за гости се редуват със зали за банкет, ресторанти, барове и лоби барове, кътове за игри и забавление и още и още коридори с поредните стаи за туристите.
Не са пестени средства за нищо - вътрешни басейни с гореща вода, билярд, боулинг, автентични японски ресторанти, зали с икебана и каменни скулптури.
Най-плитката част на река Кинугава е заградена и предлага специфична процедура по потапяне във водите и свързване с митологичните японски водни духове. Един от тези духове е изобразен и на рекламните брошури на хотела.
В пика си през Кинугава Онсен преминават над 3,4 млн. туристи годишно, като само малка част от тях са чужденци.
В комплекса се организират фирмени партита, сватби, пищни рождени дни.
Никой не може и да си помисли, че курортът ще се превърне в град-призрак. Раздутият икономически балон през 90-те се пука рязко и посещенията към Кинугава секват почти за една нощ и хотелът затъва в непосилни дългове.
Персоналът масово напуска, и наследниците на бизнесмена Хоши нямат никаква идея как да спасят комплекса.
Затова го изоставят.
Японците вече не се и сещат за Кинугава Онсен и по тази причина "честта" курортът да бъде отново намерен се пада на американския турист Брадбърн. "Това не е хотел, това е паметник", категоричен е той.
И се надява, че в бъдещ момент мястото не само ще бъде преоткрито като зловещ монумент от миналото, а и ще отвори врати отново за посетители.
