Със започването на новия сезон в българския клубен футбол, стартират и обичайните фенски подигравки към качеството на играта у нас. Едва ли не, тук се играе друг вид футбол, различен от европейския, темпото е три пъти по-бавно, а терените приличат по-скоро на разорани картофени ниви, отколкото на футболни игрища.
И докато обществото ни е разделено от омраза, то европейското участие на повечето ни клубове може да завършва още преди големите грандове на континента да започнат своето.
Ако тръгнем да изброяваме проблемите на нашия футбол, би ни отнело наистина много време. Да, футболът ни не е цвете за мирисане, може да сме на дъното, поне що се отнася за националния отбор, но си е нашият и за да искаме да се развиваме като силна футболна държава, трябва заедно да работим, за да го постигнем.
Както казват старите хора, една къща се изгражда от основите, а не от покрива.
В основата на нашата футболна пирамида стоят детско-юношеският футбол и ниските дивизии - А и Б областните групи, както и четирите разделения на географски принцип на Трета лига.
Да оставим настрана детския футбол, който трябва да бъде разглеждан като отделна тема, и да се фокусираме върху аматьорските футболни дивизии на страната.
В А и Б областните групи се състезават предимно отбори от малки градове и села. Често обаче тези отбори са запълвани с 40-годишни мъже, които отдавна са завършили своя футболен път. По този начин те не дават абсолютно никакъв шанс за развитие на млади талантливи футболисти от съответния регион.
И докато в тези групи, това е по-скоро нормално, то следва да си зададем въпроса дали ролята на Трета лига не трябва да бъде по-различна.
Сходна е ситуацията и с отборите едно ниво по-горе. Третодивизионните клубове рядко пускат млади играчи и залагат главно на доайени в спорта. А главната роля на трета лига трябва да бъде точно такава - да бъде поле на изява за млади таланти, за които пътя към по-сериозния мъжки футбол минава през всяко едно от стъпалата на пирамидата.
Тук обаче идва и проблемът.
Заради по-грубия начин на игра, с по-остри влизания, много от младежите не желаят да се развиват в третото ниво на футбола у нас. Те решават да продължат на академично ниво срещу свои връстници, вместо да се борят в аматьорския „елит“.
От друга страна, самите условия на много места не позволяват пълноценно развитие на талантите. Неподдържани терени, липса на базови тренировъчни приспособления са само част от нещата, които отказват младите футболисти от развитие в подобна среда.
Ако искаме да оправим състоянието на любимия ни спорт, трябва да започнем от основите. Отборите в трета лига трябва да бъдат напълнени с множество млади играчи, независимо от коя академия идват и да се намери симбиозата между младостта и опитността.
Разбира се, хубаво ще бъде и ако се залагат на местни момчета, копнеещи да станат футболисти.
По подобен начин, те ще натрупат сериозно игрово време заедно с по-големи играчи от тях и имат шанс да привлекат вниманието на големите български клубове от професионалната футболна лига.
Човешкият фактор и желанието за промяна е изключително важен елемент. Все пак собствениците на тези клубове, голяма част, от които са и малките общини, трябва да поискат този път да бъде извървян.
