Този месец София е градът на киното.
Отбелязвайки 20-ата си годишнина с богата на събития и филми програма, София Филм Фест подсили своята кампания с особено силен и представителен клип на тазгодишния фестивал.
Зад видеото стои творческата агенция DDB, а в идеята и реализацията са замесени още екипите за видеоклипове на ASMA, HandPlayed и филмовото студио „Ню Бояна".
След меко казано озадачаващия миналогодишен клип „Голдън тикЕт" (който въпреки това беше награден), остана надеждата този път промото да се получи по-добре - и това наистина се случи.
В него наблюдаваме на забавен каданс незабравими герои от киното, не просто пренесени в „живия живот" и лудуващи на улицата, а сякаш омешани по причудлив начин с българската реалност.
Предизвикателство е да бъдат открити всички визуални препратки към конкретни герои, филми, сцени и места. Началото е с Чарли Чаплин, но веднага след него идва самият Шапкар от „Алиса", страшно приличащ на Джони Деп, не след дълго се появяват Дон Корлеоне и Гандалф един до друг, Нео е застинал в своята характерна чупка в кръста, а наоколо са Жокера (Джак Никълсън стил) и Булката от Kill Bill в битка с нещо като елегантен Уолвърин.
По-наблюдателните ще открият и по-неочаквани гледки.
Къде другаде може да се види щурмовак от Star Wars да язди кон и своеобразен Индиана Джоунс да се готви да засвири на барабани?
Да, повечето персонажи са пресъздадени сполучливо, но по-любопитни са действията, които извършват във видеото. Ледърфейс от „Тексаското клане" стриже овца, макар и не с обичайната си резачка, а с далеч по-безобидна ножица.
Еквивалентът на Шарън Стоун от „Първичен инстинкт" е в онази поза с разтворените крака, между които свети червена точка с цифрата 20 - това ли е тортата за 20-ия рожден ден на фестивала? Не пропускайте и бягащия Форест Гъмп, изглежда грабнал един от златните билети, даващи му достъп до всички прожекции на фестивала.
Това е само малка част от заложените визуални идеи, събрани в под две минути видео.
И всичко те са под звуците на... „Една българска роза", която в този контекст придобива поне малко по-различен смисъл.
Ясно е, че София Филм Фест не е фестивалът на супергероите, а на онова, другото кино, което стига по-рядко до екраните, но което действа заразително даже на самите супергерои. Е, не е трудно човек да прихване от ентусиазма им.
