В Холивуд виреят два типа актьори. Такива, които цял живот се борят да излязат от анонимността, и такива, които се раждат с фамилия, тежаща колкото цялата история на киното. Уна Чаплин е от вторите.
Актрисата, която сме гледали в Game of Thrones и под дигиталното покривало на На'ви в "Аватар: Огън и пепел", носи името на легендата, който караше целия свят да се смее, без да е обелил и дума - Чарли Чаплин. И дълго време това наследство я е ужасявало.
"В началото се плашех да поема отговорността да нося такова важно наследство, защото знаех и знам колко важен е той и колко много означаваше за хората по целия свят. За мен това е наистина голяма отговорност. Трябваше да порасна и да стана зряла жена, за да мога да бъда искрено благодарна за възможностите, които той ми е дал, и да нося името му с гордост", споделя Уна Чаплин в интервю за Webcafe.bg.
Звездата гостува на тазгодишното издание на Aniventure Comic Con в София, където се срещна с феновете, и разговаря с екипа ни за "Аватар", навлизането на изкуствения интелект в киното, една от изгубените визионерски идеи на дядо ѝ Чарли Чаплин.
Разговорът естествено тръгва от един от най-големите митове в киноиндустрията - за суровия характер на Джеймс Камерън и безкомпромисността му към актьорите.
През годините сме попадали на какви ли не слухове и статии, описващи спартанския режим, под който са се снимали хитове като "Титаник" и "Аватар", но Уна Чаплин не може да потвърди нито един от тях.
Даже обратното. В работата си с Камерън по "Огън и пепел" актрисата е срещнала рядката порода режисьор, който е напълно отдаден на филма си и искрено го е грижа какво мисли актьорският състав за историята.
"Мисля, че той е гений и мисля, че "безкомпромисен" е хубава дума, която да го опише, защото той наистина вярва в това, което прави. Грижа го е за историята и за света, който заедно създаваме. Влага изключителна страст в работата си и притежава огромно себеуважение. В днешно време е рядкост да срещнеш човек с толкова дълбоко чувство за себеуважение", казва внучката на Чарли Чаплин за Джеймс Камерън.
Противно на очакванията, Уна споделя, че при снимките на третия "Аватар" не е почувствала технологията като ограничение. Напротив - CGI костюмът за улавяне на движенията за нея е бил равнозначен на свободата на чиста театрална репетиция.
Магията на този процес се разкрива напълно, когато работата по сцените приключва и дигиталните образи започват да оживяват.
След като снимките приключили, Джеймс Камерън поканил Уна в студио в Манхатън Бийч, дал ѝ 3D очила и ѝ показал първите кадри на нейния извънземен персонаж Варанг.
Актрисата си спомня, че докато гледали, режисьорът се вълнувал като малко дете.
"Питаше ме дали ми харесва, а аз бях напълно поразена. Усещането беше невероятно. И беше красиво да видя колко много артисти са посветили времето и гения си, за да ми помогнат да разкажа тази история и да ме подкрепят. Това беше най-невероятното усещане за сътрудничество, което някога съм изпитвала във филмовата индустрия", споделя Уна Чаплин.
Обсъждайки технологията на "Аватар", неизбежно стигаме и до изкуствения интелект и дискусията дали той представлява заплаха за седмото изкуство, или нова възможност. По този въпрос Уна Чаплин има ясно и категорично мнение.
"Не харесвам изкуствения интелект. Не ми харесва начинът, по който присъства в нашето общество. Не харесвам начина, по който ни разединява. Не ми харесва как избълва най-лошите части от нашето подсъзнание по начин, който не изглежда добре и не е смислен за света", заявява Уна.
И все пак, за да не става твърде старомодна, тя се опитва да държи съзнанието си отворено, представяйки си как актьорите от поколението на дядо ѝ Чарли Чаплин са разсъждавали над еволюцията на киното.
Този паралел между днешния дигитален дебат и пионерските години на нямото кино я връща към една малко известна семейна история, която доказва, че Чарли Чаплин е бил sci-fi визионер десетилетия преди Холивуд да открие компютърните ефекти.
В края на живота си, далеч от образа на Скитника, той пише сценарий, наречен "The Freak" ("Чудакът"), който така и не успява да заснеме.
Сюжетът е чиста проба фентъзи-драма за първия супергерой: в сив, прашен лондонски апартамент прозорецът се разбива на парчета и вътре пада ранено създание - жена-птица от древно племе в Андите, която е полетяла твърде далеч и е катастрофирала в цивилизацията.
Чаплин е искал да разкаже за това как модерният свят се опитва да затвори в клетка и да експлоатира едно истинско чудо.
"Имам усещането, че той още тогава се е докосвал до нещо от света на научната фантастика и фентъзито. И смятам, че самият жанр нямаше да е толкова важен за него, колкото качеството на историята", разказва Уна.
От франчайзите за милиарди и сериалите с милиони последователи до наследството на нямото кино, Уна Чаплин стига до едно и също заключение: успехът на една продукция не се мери с продадените билети или популярността, а със способността на историята да накара публиката да затаи дъх.
