Когато визуалните ефекти се провалят

Filmcafe 18.03.2016, 22:06

Вдървеният Спайдърмен

В този Спайдърмен, спасяващ за кой ли път Мери Джейн, няма капчица живец. Вероятно защото вече му е писнало, или защото е очевидна кукла. Каквито и да са били причините за използването на чучело вместо истински човек до Кирстен Дънст, резултатът е непреднамерено забавен.

Използването на кукли на мястото на истински хора обаче е забележимо и в други филми...

Фалшивото бебе в „Американски снайперист”

... например в емоционалната сцена между Брадли Купър и Сиена Милър в „Американски снайперист”, където те са принудени да се правят, че парчето пластмаса в ръцете на Купър е истинско, живо бебе. Актьорът дори се опитва да му придаде малко живот, като му побутва ръчичката, но усилията му са обречени.

Сценаристът на филма Джейсън Хол обясни, че са стигнали дотам, след като първото реално бебе се появило на снимките с температура, а второто въобще не дошло. В този момент режисьорът Клинт Истууд отсякъл „Донесете куклата”, с което превръща тази сцена в една от най-обсъжданите теми около „Американски снайперист” - продукция, която спечели един „Оскар” и беше номинирана за още пет.

Гоненицата с динозаври в „Кинг Конг”

Филмът, взел „Оскар” за визуални ефекти през 2006 г., съдържа една от най-фалшивите сцени с компютърна анимация. Става въпрос за епизода, в който основните персонажи вече се намират на тайнствения остров и биват подгонени от динозаврите, а героят на Джак Блек тича покрай краката им.

Компютърно генерираните динозаври изглеждат твърде нереалистично в комбинация с реалните актьори, а цялата околна среда е отчайващо двуизмерна и стерилна. Щом динозаврите започват да избиват част от безименните персонажи, ситуацията се влошава още повече и те се превръщат в мъгливи петна, изчезващи под краката на зверовете. За триизмерна атракция в увеселителен парк би било приемливо, но не и за блокбъстър с $200 млн. бюджет.

Заразените мутанти в „Аз съм легенда”

Филмът съдържа брилянтни компютърни ефекти, създаващи илюзията за напълно обезлюден Ню Йорк. Но когато мутантите се появяват, напълно развалят доброто впечатление. Изцяло компютърно генерирани, седящи неестествено в околната среда, с неубедителна лицева анимация, особено на очите, те представляват твърде голямо разочарование на фона на увлекателното дотогава действие. Режисьорът Франсис Лорънс призна, че е трябвало бързо да приключи ефектите в последната част на филма, която е била презаснета заради лоши отзиви на предварителните прожекции.

Костюмът в „Зеления фенер”

В несполучливия „Зеления фенер” всичко изглежда ужасно фалшиво, за което доста спомагат изцяло компютърно генерираните костюм и маска на супергероя. На моменти главата на Райън Рейнолдс изглежда просто лепната върху тялото, а пулсиращото лого на гърдите никак не подобрява ситуацията. Това е още един филм за $200 млн., от който се очакваше повече конкретно във визуално отношение.

Марлон Брандо не иска да се усмихне

Някои режисьори обичат да използват ефекти върху лицето на актьорите, или да сливат отделни дубли в едно цяло, за да задържат дадено актьорско изражение и да осъществят даден епизод изцяло според представите си. Джордж Лукас например използва това в епизоди I-III на „Междузвездни войни”, на места с недобър резултат.

Сред най-плачевните опити за компютърна промяна на изражението на актьора обаче можем да видим върху великия Марлон Брандо. В последния си филм, „Прецакването”, той отказва да изпълнява исканията на режисьора Франк Оз и във финалния кадър със свое участие не пожелава да се усмихне. Тъй като усмивката е необходима за нуждите на сюжета, екипът решава да я пресъздаде чрез ефект и така в кадъра устата на Брандо гротескно се разширява, а нищо друго в лицето му не се променя.

Нощта е синя

Доста от нощните сцени във филмите се снимат през деня и впоследствие се преработват чрез филтри. Логично, в някои филми нощта изглежда по-достоверно, отколкото в други. За продукции като „Лудия Макс”, които не целят реализъм, реалистичната нощ няма как да се смята за гаф. Все пак синият филтър на нощните сцени изглежда поне малко в повече. Друг филм с не особено реалистична нощ е „Челюсти”.

Използването на един и същ ефект/кадър няколко пъти

Или дори взимането му от друг филм! Режисьорът Майкъл Бей обича да пренася по нещо от старите си филми в новите и така например взима кадър на преследване от „Островът”, добавя роботи в него и го използва в „Трансформърс 3”. Във втората част на „Трансформърс” използва прелитащ самолет от първата част, а в първите „Трансформърс” използва кадър на боен кораб от... „Пърл Харбър”. Някой да се чувства излъган?

Кралят на скорпионите в „Мумията се завръща”

Никой списък с лоши визуални ефекти не би бил завършен без финала на „Мумията се завръща” - и появата на по презумпция застрашителния крал на скорпионите. Лицето на изцяло компютърно пресъздаденото чудовище е твърде лъскава и изкуствена версия на това на Дуейн Джонсън – Скалата, а дори и тялото на скорпион се движи твърде нереалистично покрай живите актьори на екрана. Цялото създание изглежда като от видеоигра за Playstation 2. Филмът излезе през 2001 г., когато визуалните ефекти вече можеха много повече.

Границата може да бъде много тънка: понякога специалните ефекти в киното ви пращат в друга галактика, а друг път ви карат да осъзнаете, че наблюдавате самотен актьор в изцяло грийнбокс обстановка.

Лошите ефекти лесно могат да съсипят цели филми, особено такива, които разчитат предимно на визуалното си въздействие - а дори някои от най-скъпите и прехвалени за визията си холивудски продукции съдържат практически или компютърно генерирани ефекти, с които няма как да се гордеят.

При първо гледане на съответните филми повечето зрители няма да забележат колко изкуствено изглеждат част от кадрите. Но един по-внимателен поглед е достатъчен...

Eто няколко примера за особено неубедителни визуални ефекти във филми, от които се очаква повече.