Полската режисьорка Агнешка Холанд гостува в България за шести път - и всяко нейно посещение е примесено с особено чувство на близост и носталгия.
Същото усещане я съпровожда и при последното ѝ идване за фестивала "Синелибри", където представи най-новия си филм "Франц".
"София се модернизира много бързо - дори по-бързо от Полша, която също се промени изключително динамично. Когато дойдох тук за първи път - може би преди около шест години - усещах, че градът все още носи вкуса и аромата на моето детство. И това страшно ми хареса", споделя Холанд в интервю пред Webcafe.bg.
Поводът за срещата с нея обаче не е сравнението между България и Полша, макар че темата за приликите и разликите между две бивши социалистически държави е интересна и за двете ни.
Холанд е пристигнала в София, за да говори за "Франц" - филм, посветен на един от най-загадъчните гении в европейската литература, Франц Кафка.
Лентата ѝ е опит да разкаже не само житейската история на писателя, а да улови неговата сложна и противоречива природа.
"Исках да потърся неговата човечност по един жив и осезаем начин. Да погледна на живота през неговите очи - през историите за брака му, за отношенията с баща му и през самото му писане. Не можех да го отделя от творчеството му, защото той сам казва: "Аз съм цял в своето писане", споделя Холанд.
Привързаността ѝ към Кафка се ражда много преди да реши да заснеме настоящия филм за него.
Полската режисьорка е едва на 14 години, когато започва да чете не само романите, но и писмата му, и веднага усеща дълбока емоционална връзка. Почувствала го е близък - почти като брат. И именно затова избира да учи кино в Прага - родния град на писателя.
Един от първите филми в кариерата ѝ е телевизионна адаптация по романа "Процесът", направен за полска телевизия.
"И въпреки това дълго време не вярвах, че мога да направя филм за него", признава тя, като допълва: "Не мислех, че животът и творчеството му могат да се поберат в рамките на класически биографичен филм. Но настоящите ми продуценти, с които работих и по последните си два проекта, ме убедиха, че ще ми дадат свободата да направя един различен филм за Кафка".
"Франц" наистина се отличава от повечето биографични ленти, които зрителите обичайно гледат.
Събитията от живота му не следват традиционен линеен разказ, а са поднесени като фрагменти - отделни моменти, които всеки зрител трябва сам да подреди.
"Подходих към живота му асоциативно - чрез пластове, отражения, калейдоскоп. Нищо не е по-важно или по-маловажно. Филмът е отворен за интерпретации, както е отворено и творчеството му", казва режисьорката.
Холанд не за първи път си служи със символиката, за да покаже човешкото лице на своя герой.
В случая с "Франц" това ѝ се сторило особено необходимо, защото не искала зрителите да виждат в писателя единствено литературна икона. Според нея Кафка въплъщава човешки тревоги и черти, които продължават да вълнуват и днешния човек.
"Всичко, което е преживял той, е актуално и днес. Нарастващата дехуманизация, произволът на закона, институциите, които действат срещу човека - това не са теми от миналото. Неговото усещане за отчуждение също е нещо, което младите хора и днес могат да разберат", казва Холанд.
От темата за съвременното поколение разговорът ни естествено преминава към съвременното кино и начина, по който хората сега достигат до него - през стрийминг платформи, социални мрежи и дори на телефона си.
Холанд не крие, че не одобрява този начин на консумация на филмово съдържание, защото според нея така се губи онова особено усещане за споделено, колективно преживяване.
"Това, което най-много обичам в киносалона, е именно усещането за споделена емоция, което придава нещо допълнително на историята. У дома това се губи. Когато гледаш филм на телефона или на телевизора, просто възприемаш информация. А разликата между информация и преживяване е огромна", казва режисьорката.
Холанд е убедена, че връщането на хората в киносалоните е отговорност основно на режисьорите и продуцентите. С по-оригинални истории и по-смели решения тя вярва, че публиката отново ще потърси магията на големия екран.
"Днес се правят твърде много посредствени филми. Няма причина хората да плащат за тях. Трябват ни по-силни филми - това е предизвикателството пред всички режисьори и продуценти. При толкова много възможности за разпространение днес - интернет, телевизия, стрийминг платформи - не можем да си позволим нискокачествени продукции", категорична е Холанд.
В епоха, в която екраните се побират в дланта ни, Холанд настоява, че истинското кино не трябва да се смалява - нито като формат, нито като смисъл. И че само смелите идеи могат да го поддържат живо - защото, както напомня полската режисьорка, киното не оцелява заради технологиите, а заради човешките истории.
••• Както ни сподели италианският актьор Тони Сервило по въпроса с киното четете тук:
