Разследване на убийство. Жена в плътно прилепнала бяла рокля стои в стаята за разпити, положила крак върху крак. Небрежно сменя позициите им, разкривайки за секунда голите си слабини. Разпитващите я полицаи се изпотяват, същото важи и за мъжката част от аудиторията.
Защото това е сцена от филм, при това една от най-популярните в световен мащаб. Ако сте гледали "Първичен инстинкт" с Майкъл Дъглас и Шарън Стоун от далечната вече 1992-а, със сигурност помните поне тази сцена (може би и едно шило за лед). В случай, че не я помните, все ще се намери някой зрител (или сайт), който да ви напомни за това.
"Първичен инстинкт" е дело на един провокативен холандски режисьор, който от родната си страна намира пътя до Холивуд. В продукциите си отвъд Океана Пол Верховен успешно продължава да вмъква своите запазени марки - сексът и насилието.
Тяхното присъствие е задължително като понякога режисьорът си позволява дори да ги използва до рядко виждани крайности. Нерядко се стига и до скандали. Но все пак Верховен дава на публиката поне няколко продукции, за които спокойно можем да използваме думата "култови".
Режисьорът се ражда на 18 юли 1938 г. в Амстердам. През Втората световна война се мести в Хага и ранните години на младия Пол са озвучени от взривовете при бомбардировките на Съюзниците срещу силите на Третия райх.
Така в съзнанието на малкото момче се натрупват сцени на насилие, смърт и страдание. Нещо, което по-късно се проявява и в творчеството му.
Още през студентските си години той се захваща с направата на кратки филми. Не спира и в армията, а след военната си служба се насочва към телевизията, където се среща с Рутгер Хауер ("Блейд Рънър"). По това време той е 24-годишен, никому непознат холандски актьор. Късметът му се усмихва, когато получава главната роля в приключенския сериал "Floris" - история за рицари, магьосници и любов, чийто режисьор е именно Верховен.
Сериалът от 1969-а е неговата първа голяма продукция в родната му страна и се радва на завиден успех. Но не в телевизията е мястото на Верховен. Той се насочва към киното, където филмът му "Турски локум" (Turkish delight, 1973 г.) разбунва духовете, но също така получава номинация за "Оскар" за най-добър чуждоезичен филм.
Това е първият намек, че режисьорът има бъдеще и в силно конкурентната среда на Холивуд. Това впечатление е затвърдено от "Войник в оранжево" (1980 г. и отново с Рутгер Хауер), който получава номинация за "Златен глобус".
В началото на 80-те Верховен най-накрая сменя родната Холандия с меката на голямото кино - Холивуд. Първият му филм - "Плът и кръв" (1985), не получава такова внимание, колкото следващите му две продукции. Първата от тях е "Робокоп" (1987). Леко дистопичната история и до ден днешен може да ви смути с детайлните сцени на насилие в нея, между които това как полицай бива направен на решето от група "криминални елементи". Малко след него идва и фантастиката "Зов за завръщане" с Арнолд Шварценегер - оригиналната, хубава версия, а не римейкът отпреди няколко години.
Естествено, черешката на тортата е еротичният трилър "Първичен инстинкт" (1992), който превръща Шарън Стоун в световна звезда и позволява на Верховен отново да смеси на екран двете си любими теми - сексът и насилието.
Едно нещо е ясно - Верховен не желае да се занимава със снимането на продължения и постоянно търси нови идеи. Филмите му се радват на различен успех и прием. Няколко от тях получават номинации за "Оскар", най-често в техническите категории. Явно изключение е "Стриптизьорки" (Showgirls, 1995), за който Верховен е "награден" с анти-отличието "Златна малинка" за най-лош режисьор.
На него не му пука особено и става първият режисьор, който отива лично да получи "наградата".
"Случи ми се най-лошото нещо днес", казва усмихнатият режисьор пред публиката на "Златна малинка". "Получих седем награди (бел. ред. общият брой "Малинки" за филма) за това, че съм най-лош, и беше по-забавно от това да чета ревютата за филма през септември", обяснява той.
След 20 години в Холивуд Верховен се върна в родната си Холандия за проекта "Черната книга". Но излезлият десетилетие по-късно френскоезичен "Elle" (Тя) се оказа може би най-скандалния филм на един режисьор, чиито творби определено могат да провокират дискусии. Не само това - той стана и най-успешния като получи "Златен глобус" за най-добър чуждоезичен филм.
Повече за "Тя", "Първичен инстинкт" и някои от най-запомнящите се заглавия от филмографията на този холандски циник можете да видите в галерията.
