Отегчен от истинските проблеми на хората в по-суровите участъци от нашия нещастен глобус, Първият свят реши да си изфабрикува собствена драма.
Най-привилегированите хора на планетата - елитните западни медии и холивудските звезди - измислиха най-нелепия и комичен скандал на годината.
Става дума, разбира се, за „прекалено белите" номинации за „Оскар".
За втори пореден сезон се случи така, че всички 20 номинирани в общо четирите актьорски категории са бели мъже и жени. Това беше моментално обяснено от големите либерални медии и колекция от публични личности като отблъскващ расизъм и падение за Американската филмова академия. Не можело повече така.
Церемонията по връчването на статуетките е насрочена за 28 февруари, но не се знае как ще се развие дотогава разрастващата се идея за бойкот заради „липсата на цвят" в актьорските номинации.
На 26 януари ще има среща на борда на Академията, на която най-вероятно ще се сглоби нещо като план за „демидж контрол" на смехотворната криза. Има спекулации, че може да решат да увеличат бройката на заглавията, номинирани за най-добър филм от осем на десет, за да се включи и хоп-хоп хита Straight Outta Comtpon - без съмнение най-„черният" филм тази година, който вече е номиниран за сценарий.
Най-вероятно обаче мерките ще се ограничат с промяна на изискванията към членове на Академията - с фокус към включването на хора, които да гласуват за расово разнообразни филми и артисти в бъдеще.
Този съмнителен сантимент вече беше изразен от Черил Бун Айзъкс - президент на филмовата Академия и дама от афроамерикански произход - в отворено писмо, в което тя съобщи, че е с „разбито сърце" от бялата хегемония на тазгодишните номинации.
Водещият на шоуто - чернокожият комик Крис Рок - също заговори за непосилната и направо непоносима белота на наградите „Оскар", но поне се опита да опакова отношението си в хумор.
"Оскарите са белите BET Awards", написа той в Twitter с препратка към годишните награди на Black Entertainment Television.
The #Oscars. The White BET Awards. https://t.co/8qjLR0uysI
— Chris Rock (@chrisrock) January 15, 2016Елитните медии в САЩ обаче не намериха нищо забавно в ситуацията.
В тревожен тоталитарен синхрон почти всички големи издания и сайтове от New York Times и Los Angeles Times през Variety и Holywood Reporter до Huffington Post и Buzzfeed осъдиха липсата на цветнокожи актьори в битката за „Оскар" - в почти идентичен стил и с почти еднакви думи.
Така на практика създадоха скандала.
Минути след обявяването на номинациите на 14 януари либералният медиен комплекс вече беше сглобил наратива за расистката филмова индустрия. Десетки статии изведоха цвета на кожата като основен фактор за критика и анализ на предстоящото награждаване.
Конкретните пренебрегнати (според журналистите) заглавия минаха на втори и трети план. Те бяха изговорени чак след расовото разделяне на бели и черни, на привилегировани и непривилегировани, на доминиращи и репресирани.
В „добрите" традиции на сегрегация и дискриминация от мрачното минало на САЩ смятани за сериозни и елитни медии съвсем съзнателно играха с расистката карта по най-позорния, морално капитулирал и интелектуално нечестен начин.
Те погребаха под тонове политически коректен нонсенс думите на Мартин Лутър Кинг, че човек трябва да бъде оценяван по съдържанието на характера и индивидуалните си качества, а не по цвета на кожата му.
Някои от най-четените издания на планетата доразвиха пласираната идея, че липсата на номинации за чернокожи актьори и актриси е крайно притеснителна - с допълнително заклеймяване на белотата на избраните. Тяхната кожа вече е видяна като проблематична сама по себе си.
Хаштагът от миналата година #OscarsSoWhite отново тръгна, мотивиран от рафинирания расизъм на политически коректния естаблишмънт.
След медийната истерия дойде ред на звездите. Режисьорът от афроамерикански произход Спайк Лий, който тази година трябва да получи почетен „Оскар", нападна Академията и загатна за бойкот, Джейда Пинкет Смит направо призова за такъв, а пък нейният съпруг Уил Смит официално съобщи, че няма да присъства на наградите „Оскар".
Той очакваше номинация за ролята си в „Сътресение", но е повече от ясно, че изпълнението му е далеч от топ 5.
Джордж Клуни пък разкритикува цялата система, която не предлагала достатъчно възможности за чернокожи артисти, може би забравяйки, че той като режисьор на пет мейнстрийм филма винаги е наемал само бели звезди за централните роли.
Всичко около този скандал говори за драматичната еманципация от реалността на обширни сегменти от либералните елити.
В най-добрия случай излагацията с „прекалено белите Оскари" е гаф на добронамерени, но заблудени медии и фигури от шоубизнеса, но в най-лошия - е тревожна расистка заявка за брандиране на бялата кожа като нещо негативно и наследствено репресивно.
Кризата се търкулна като снежнобяла топка сняг от върха на политкоректната планина и все повече увеличава своите размери надолу по склона.
Има нещо отчайващо ирационално в демонизирането на една индустрия, направила толкова много за разчупването на расовите бариери. Какво точно искат тези хора. Квоти за цветнокожи артисти? Задължително ежегодно присъствие на малцинства сред номинираните?
Киното трябва да е територия на меритокрацията, където се оценява свършената работа, а не етническата принадлежност. Осъзнават ли апологетите на бойкота какво вършат?
Техните идеи са унизителни за талантите от афроамерикански произход. Оттук нататък всеки номиниран чернокож изпълнител ще трябва да живее с идеята, че може би е подбран заради негласните квоти, които всички тези медии и звезди явно се опитват да издействат.
„Прекалено белите Оскари" е най-лошият филм на годината.
Сюжет с амбиция за драма, но разигран като фарс. До самите награди има време и вие може да се обзаложите, че измисленият скандал ще хипертрофира като средностатистическо Холивудско его. И бъдете сигурни, че повечето от аргументите срещу „расистката Академия" ще звучат като бял шум.
