Как Холивуд провали лятото

Почти от всяка гледна точка, летният киносезон на 2016 беше разочароващ.

Както вече се превръща в традиция през най-горещите месеци, Холивуд подложи зрителите на поредна скучна процесия от продължения и римейкове, франчайзи, нови рестарти и нови визии, твърде малко от които осигуряваха дори най-базови кинематографски удоволствия: романтика, вълнение, бягство от реалността, комедия, зрелища, заслужаващи си прожектирането на 15-метров екран. Повечето летни киносезони са изградени на базирани на формули сюжети, но някак си тази година нещата изглеждаха дори още по-зле.

Сякаш старите формули изведнъж бяха спрели да работят.

Лятото е времето, когато Холивуд лансира най-големите си и скъпи проекти - деветцифрени, предназначени за масите блокбастъри, които поне на теория би трябвало да поддържат финансово останалите проекти на студиото. Още от началото на новото хилядолетие, този сезон започваше в края на май, след което завършваше някъде около края на юли, с началото на новата учебна година в САЩ.

През последното десетилетие обаче летният киносезон се е разширил и превзема все по-голяма част от календара на холивудските премиери. Тази година той започна във все още студения месец март с дебюта на "Батман срещу Супермен" и издържа до средата на август, за да вмести все по-голям брой високобюджетни проекти.

За жалост се оказва, че повече летни филми не означава по-добри летни филми, донякъде защото твърде много от тях разчитат на стари идеи. Почти всички от тазгодишните най-скъпи и мащабни филми, от продължения на поредици за супергерои до нови версии с живи актьори на анимационни класики, бяха базирани на съществуващи медийни материали от някакъв вид - така че всяка седмица оставяше усещането за кинематографски еквивалент на претоплени остатъци от предишна вечеря.

Рециклирането понякога работи, естествено.

В най-добрия си вид филми като "Първият отмъстител: Войната на героите", "Търсенето на Дори" и "Стар Трек: Отвъд" доказаха способността за дълго съществуване на героите и концепциите си. Но твърде често тези предани на оригинала продължения бяха просто изтъркани и неоригинални. Повечето от тях оставяха усещането за филми, които съществуват само защото така е необходимо. Те искаха от зрителите да отиват в киното от любов към предишните филми, а не защото най-новият свързан с тях проект може да добави нещо ново или вълнуващо.

Всъщност сюжетите често изглеждаха измислени едва впоследствие, като се считаха за лукс, ненужен за реалната цел на студиата: международната аудитория на глобалния боксофис. Два от най-катастрофалните филми на лятото: "Warcraft: Началото" и "Денят на независимостта: Нова заплаха", бяха насочени предимно към все по-влиятелния китайски кинопазар. И двата се провалиха в САЩ и спечелиха повечето си пари в други държави.

Първият беше базиран на видеоигра, радваща се на ентусиазирана общност от играчи в Китай; вторият беше дело на режисьор, чиито филми често имат добри финансови резултати в тази държава и в основни роли се изявяваха популярни китайски актьори. И двата филма бяха въплъщение на най-лошите тенденции в съвременното високобюджетно кино, като разчитаха на скъпи, но недодялани специални ефекти, които да прибавят блясък на иначе лишените от смисъл сюжети.

Нека го кажем в прав текст: не китайските зрители или кинематографските очаквания са проблемът в този случай; въпросът е, че Холивуд мързеливо се подмазва за зрителите в точно определени държави, което прави филмите по-слаби за всички.

Но точно както и прекаленото разчитане на известни брандове и сюжети, това подмазване е само симптом на по-мащабен проблем.

Сегашните блокбастъри са толкова скъпи, че не могат да поемат риска с недоказали се концепции, и трябва да се харесат на почти всички - или поне всички потенциални кинозрители - не само в САЩ, но и в целия свят.

Понятието "блокбастър" някога означаваше филми, реализацията на които струва над 100 млн. долара; през 2016, 100 млн. долара е бюджетът, който второкласен режисьор получава за нискобюджетен римейк, дебютиращ в августовската скука. Най-големите франчайзи сега струват доста над 200 млн. долара и понякога надминават дори $300 млн.

Например непотвърдена информация миналата година гласеше, че бюджетът за "Батман срещу Супермен", масово огласен като 250 млн. долара, в крайна сметка е надминал границата от 400 млн. долара, "Warcraft: Началото", който събра само 47 млн. долара в САЩ, е струвал около 160 млн. долара.Цената за маркетинга на тези мегафилми е почти толкова висока, колкото и тази на заснемането им.

Прекаленото изобилие от гигантски филми е причината летният киносезон вече да се точи през почти половината година и затова е и толкова трудно блокбастърите да направят нещо, което наистина би могло да развълнува или въодушеви, или зарадва, или изненада. Това би изисквало студиата да поемат рискове, а високобюджетните проекти задължително играят на сигурно.

Но с това разочароващо лято на провали на стойност над 100 млн. долара, много от считаните преди за гарантирани неща в Холивуд вече не са толкова сигурни.

И все пак имаше и киноизненади и удоволствия през лятото, от необичайния чар на много от по-малките филми, дебютирали през първата половина на сезона, до физическите жанрови тръпки на удостоените с рейтинг R премиери в края на лятото Hell or High Water и "Не дишай", които излязоха в края на август, когато студиата обикновено пускат третокласни екшъни, които не биха имали шанс в пика на лятото.

Ако сте искали нещо свежо това лято, трябваше да се насочите към малкия екран.

Поне според нашия вкус, двете най-ангажиращи кинематографски изживявания на лятото не се случиха на големия екран. "Злокобна нощ"(The Night Of) на HBO и "Странни неща" (Stranger Things) на Netflix се случиха в рамките на осем епизода, отвоювайки комфортна средна територия между двучасовия филм и 10-13-часовите телевизионни сезони, които са се превърнали в норма на съвременната популярна телевизия.

"Злокобна нощ" не беше перфектен, но през повечето си време работеше като задоволително упражнение по разгадаване на престъпление и процедурно обвинение срещу системата на правосъдието. Дори когато недостатъците на сюжета на сериала започнаха да се разкриват към края му, той оставаше стилен и изтънчен пример за визуална история - прекрасно изследване на настроения, режисирано с търпение и деликатност, които някога бяха ограничени почти изцяло до пълнометражното кино.

"Странни неща" междувременно беше не толкова деликатна амалгама на трикове от пълнометражното кино и техники, заимствани основно от популярните класики на научната фантастика и хорърите от 80-те години. Сериалът предлага носталгията си открито и безсрамно, дори превръщайки я в почит, и според актуални сведения е успял да събере над 14 млн. зрители в първия си месец по Netflix. Ако приемем, че тези данни са точни (те са събирани от външен източник, тъй като Netflix е прочут с нежеланието си да разкрива броя на зрителите си), аудиторията на сериала би означавала приблизително $130 млн. боксофис приходи.

Определено понякога изглежда твърде потопен в тези отправки, сякаш е на стъпка разстояние от реалността такава, каквато е била живяна реално, и представя живота през 80-те години изцяло чрез популярната култура, която го е вдъхновила.

И все пак за разлика от обилната евтина носталгия по 80-те, с която в момента е наситен Холивуд, сериалът не изглежда като проста игра "открий отправката".

Вместо това той се развива като добре смесен коктейл от попкултурни влияния, смесени до нещо близко до съвършенството: Стивън Кинг среща Джон Карпентър, Стивън Спилбърг и Дейвид Кроненбърг - с капка Дейвид Бауи, Джим Хенсън и Вангелис. С други думи, това е противоотровата на изтъркания летен киносезон: изпълнен с любов поглед към миналото, който взема всички стари формули и ги кара да заработят отново.

Новините

Най-четените