Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Десетте най-велики финални сцени в киното

"Обичайните заподозрени"

Финалът на нео-ноар класиката "Обичайните заподозрени" изстрелва в мозъка на зрителя един от най-виртуозните филмови обрати, давайки отговор на сакралния въпрос – "Кой е Кайзер Созе?".

Последната сцена е пример за съвършен паралелен монтаж с максимално ефектно използване на флешбек, и ретроспектива. Това е един от онези финали, които връщат пред очите ви целия филм, и ви провокират да преосмислите всичко, което сте видели до този момент.

Режисура, диалог, актьорски изпълнения, ритъм, атмосфера – всичко в кулминацията на "Обичайните заподозрени" отвинтва мозъци с качество и майсторство. Направо не е за вярване, че след този шедьовър режисьорът и сценарист Браян Сингър стигна до дъното на комерсиалното кино с негледаемия „Джак и бобеното зърно“.
"Портокал с часовников механизъм"

Отново филм на Кубрик и отново оргазмично величествен, аморален и поетичен финал. Младият социопат Алекс ДеЛарж (Малкъм Макдауъл) най-накрая е излекуван от неприсъщата за него добрина, насилствено наложена му от експерименталния метод "Людовико", и е свободен да прегърне злото, което толкова много му приляга.

"Портокал с часовников механизъм" е брилянтна антиутопия и сатира на човешката природа, вдъхновена от едноименния литературен шедьовър на Антъни Бърджис.

Филмът предизвиква грандиозен скандал при излизането си заради кадрите с изнасилване, но днес закономерно е смятан за едно от най-важните произведения на изкуството от втората половина на XX век.

Финалната сцена представлява покварено сексуално видение на каданс и на бял фон, с "малкия Алекс" в центъра на симетричната композиция, празнуващ своето триумфално завръщане към злото с малко от "доброто старо вътре-вън".
"Ще се лее кръв"

Финалът на гениалния magnum opus на Пол Томас Андерсън има размаха на кулминацията на епичен американски роман. Човекомразецът и петролен магнат Даниъл Плейнвю (Даниел Дей Луис) се разправя със своя най-голям враг (след себе си) – коварния проповедник Илай Съндей (Пол Дейно), в частната боулинг зала на огромното си празно имение.

Алкохолизираният Плейнвю е победител в словесната и физическа схватка, но и за него вече е късно. Финалната капитулация на самосъздалия се и саморазрушил се могъщ капиталист идва с музиката на Йоханес Брамс в болезнено красив завършек.
"Догвил"

Датският провокатор Ларс фон Триер завършва тричасовия си експериментален шедьовър "Догвил" с една от най-суровите, безкомпромисни, мизантропски и гениални кулминации в историята на киното.

След като е била системно унижавана, бита и изнасилвана от обикновените американски селяни, на които се е опитала да помогне, изящната мафиотска дъщеря Грейс (Никол Кидман) узрява за своето брутално отмъщение.

Мъже, жени деца… няма да има милост за никого. Върховният манипулатор Триер ни кара да копнеем за момента на насилието и да изпадаме в еуфория по време на финалната баня от кръв и огън.
"Боен клуб"

Библията на бунтарите "Боен клуб" е прекалено качествена екранизация по едноименния роман на Чък Паланюк, а финалната сцена окончателно циментира режисьора Дейвид Финчър като един най-великите визионери на нашето време.

Той ни предлага удивително майсторски край, в който романтичната развръзка идва на фона на грандиозна разруха.

Шокиращо-вдъхновяващата сцена e огромна целувка по бузата с език за всички зрители, които и до днес помнят правилата на Тайлър Дърдън за членуване в бойния клуб и никога няма да гледат на сапуна по същия начин.
"Бони и Клайд"

В края на 60-те години на миналия век, Артър Пен прекроява границите на допустимо екранно насилие с невероятно кървавия край на криминалната романтика "Бони и Клайд" с Уорън Бийти и Фей Дънауей.

Шедьовърът е вдъхновен от истинската история на банда от банкови обирджии, предвождана от двойката Клайд Бароу и Бони Паркър.

Артър Пен създава стилен и секси свят на аморални харизматици, които са обречени на насилствена смърт. На финала режисьорът оркестрира един от най-епичните монтажи в историята на киното и отваря широко вратата за суровото филмово съдържание на 70-те години, олицетворено от Копола, Скорсезе, Спилбърг и Де Палма.
"Огледало"

Екзистенциалният пъзел на Андрей Тарковски "Огледало" е смятан за един от най-красивите и важни филми, създавани някога. Фрагментарният наратив проследява спомените и виденията на умиращия Алексей, разгърнати на фона на ключови събития от руската история през XX век.

Финалната сцена включва един от любимите на Тарковски дълги, проследяващи кадри. Но не техническото майсторство, а емоцията е водеща в последните моменти на "Огледало".

Камерата се отдръпва сред дърветата в гората, след като ни е показала детската непринуденост и невинност на фона на изумително красива природа. Краят на филма разтърсва из основи с необяснима носталгия и ви оставя в приятен плен на метафоричния стил на режисьора.
"Осем и половина"

Грандиозният завършек на филмовото вълшебство "Осем и половина" представя тържеството на живота през машината за въображение на Федерико Фелини.

Отчасти автобиографичен, филмът ни среща с алтер егото на Фелини – Марчело Мастрояни, в образа на невротичен кинорежисьор, който се бори с кризата на средната възраст и изглежда изчерпан откъм идеи и енергия по средата на работата по най-амбициозния си проект.

Финалът помирява личните ограничения и мечтания на Гуидо (Мастрояни), събира неговите родители, приятели, колеги, съпруга и любовници в хаотичен фестивал на поетичната интроспекция. Циркът от спомени и видения продължава триумфално. Защото трябва да се живее. По възможност – като във филма на Фелини.
"Шемет"

Виртуозният и хипнотичен психотрилър на Хичкок "Шемет" шокира публиката в края на 50-те години с най-мрачния и сюрреалистичен финал, който майсторът на съспенса някога е поднасял. Великият Джими Стюарт прави една от най-силните роли в кариерата си в образа на обсебен и емоционално нестабилен мъж.

Ким Новак е разкошна като класическата хичкоковска блондинка въпреки драматичната си визуална трансформация през голяма част от екранното време.

"Шемет" е история за психологически травми, измама и болна любов. Извратеният романс на Стюарт и Новак завършва като в красив, но тревожен кошмар.
"Д-р Стрейнджлав, или как престанах да се страхувам и обикнах атомната бомба"

Краят на света никога не е изглеждал толкова красиво и жизнеутвърждаващо, както на финала на легендарната класика на Стенли Кубрик "Д-р Стрейнджлав или как престанах да се страхувам и обикнах атомната бомба".

Сатирата експлоатира страховете от ядрено унищожение в разгара на Студената война. Милитаристичната лудост на елитите на двете супер сили – САЩ и СССР е безкомпромисно осмяна и изобличена.

Апокалипсисът е разигран като мизантропска черна комедия с абсурдни персонажи и гениален диалог.

А финалният монтаж с избухващите атомни бомби на фона на нежната песен на Вера Лин "Ще се срещнем отново" е самият връх на киното като изкуство.

"Само не ми хареса как свърши" е класическото оплакване след филм, развален от своя незадоволителен финал. Това предъвкано изречение никога не може да бъде пришито към епичните последни сцени, които са включени в нашата селекция от шедьоври.

Десет велики филма, чиито невероятно изпипани кулминации ги правят наистина незабравими. Десет финала, които ще ви накарат да си припомните целите класики.

И, разбира се, може да споделите вашите любими финални сцени в коментарите.

Най-четените