През ноември месец в далечната 1942 година по кината излиза холивудско суперзаглавие, която преобръща представите за кино и дефинира стандартите за филмовите продукции през следващия половин, че и повече - век. Филмът се казва "Казабланка", а доказателството, че влиянието му се усеща дори днес, 74 години по-късно, идва по кината на 2 декември с премиерата на дългоочаквания "Съюзени" на Робърт Земекис.
Земекис има разнообразно творчество в Холивуд като режисьор и като сценарист. Той е познат най-вече с прекрасния "Форест Гъмп" (1994), но има опит и в абсолютно различни жанрове - като режисьор на игрално-анимационния "Кой натопи Заека Роджър" (1988) и на анимационния "Коледна песен" от 2009-та.
Този път той ни изненадва с филм за войната, който започва като типичен екшън, за да завърши като типична драма.
В "Съюзени" препратките към "Казабланка" са залегнали дори на ниво сценарии, но приятното е, че са абсолютно осъзнати под режисурата на Земекис.
Първата част на действието се развива в мароканския град Казабланка, който, както в едноименния филм от 1942-ра, така и тук, е представен като "оазис от войната в Европа".
Веднъж захвърлил пилотската униформа, главният герой Макс Ватан (в главната роля Брад Пит), облечен със светъл костюм, подозрително много прилича на Рик Блейн - героят на Хъмфри Богарт. Отново имаме игрална зала, в която Макс се среща с Мариан Босежур (Марион Котияр). Тя, разбира се, е облечена в стил Ингрид Брегман...
В един момент обаче филмът успява да се откъсне от клишето на "Казабланка" - и това е сред най-големите му предимства... За да се върне накрая отново към първообраза и да завърши на летището, в момент, в който героите искат да избягат от ужаса на военното положение. Но за разлика от Илза Лунд, героинята на Бергман, Мариан Босежур надали ще има това щастие...
Интересно е да се отбележи, че в "Съюзени" драматичният елемент е много по-мащабен, отколкото в "Казабланка". И дотук със спойлерите!
В крайна сметка този филм е интересен именно заради доведената почти до финалните сцени интрига около основния въпрос: "Шпионин под прикритие за германците ли Мариан Босежур или не?"
Историята не търпи застой и държи зрителя в напрежение, като задава още големи въпроси, като например "Колко устойчив е бракът между двама шпиони?" (В кръга на шегата актьорите от "Мистър и Мисис Смит" доказаха, че явно любовта между агентите трае общо около десет години...), "Колко голямо доверие може да си имат хора, които макар и "съюзени", са от двете страни на барикадата?", "Любовта по-силна ли е от чувството за чест?"...
Извън драмата, този филм носи силен елемент на екшън и зрителят може да се радва на преследвания, престрелки и криеници. Е, да всичкото движение е накъсано с диалози от сорта на "Отивам да спасявам страната си", но ще можете да го преглътнете, заради убедителното представяне на сцените.
Изобщо пресъздаването на миналото с голяма историческа достоверност е сред плюсовете на "Съюзени", като особено впечатляваща е сцената с раждането по време на бомбардировките над Лондон.
Лустросаната помопозност на декорите, която обикновено дразни при всички холивудски опити за исторически филми, тук е сведена до санитарния минимум - не че я няма (как да не ти се прииска да има малко повече прах върху фасадите на сградите - война е, по дяволите!)...
Вероятно за по-достоверното пресъздаване на събитията от Втората световна война роля има и фактът, че става дума за американско-британска продукция, а не за чиста холивудска интерпретация на събитията.
Използването на френския език, например, е една уместна крачка към по-голямата достоверност.
Всъщност дори е забавно да слушате как Пит говори френски (във филма той се вживява в ролята на квебекчанин, който се преструва на французин), а Котияр - английски.
Признаването на различни от английския езици в суперпродукция е доста щедър жест от страна на Холивуд и тъкмо на човек му се иска да им свали шапка за старанието, когато главният немски офицер в града Хобар започва да говори на английски. В този момент разбирате, че режисьорският напън да си служи с чужди езици отново е самоцелен... Но как да им придиряме на американците?
Да се върнем обаче на актьорската игра на Пит, защото тя си струва да се коментира.
Той вече има опит с участието си във филми за Втората световна война (спомнете си само "Гадни копилета" на Тарантино), така че да го гледаме в униформа не е ново за нас. Вече сме го виждали и в ролите на верен съпруг, виждали сме го и да стреля с автомати в стил "Терминатор". Е, в "Съюзени" той прави всичко това отново и по много. И колкото и да е себе си, Пит успява да е различен от всичките роли в кариерата си дотук. Сигурно затова е сред най-добрите актьори в Холивуд.
Колкото до Котияр - тя е абсолютният дух на филма - независимо дали ще се подвизава по пеньоар, в униформа или в класически модел на Chanel в стил 40-те.
Последно може би все пак си струва да отбележим, че заглавието беше очаквано по кината с нетърпение и заради донякъде рекламната интрижка, която се завъртя месеци преди премиерата във връзка с раздялата на Пит със със съпругата му Анджелина Джоли. Името на актрисата Марион Котияр беше замесено като причина за раздялата.
Въпреки, че вероятно на много хора им се иска да видят на екран повторение на интригата от "Мистър и Мисис Смит" - филмът, който запозна Пит и Джоли (и извинявайте за повторната аналогия с това блудкавичко заглавие) - трябва да ги разочароваме: да, в "Съюзени" Пит и Котияр предлагат невероятна актьорска игра и доста добре имитират силна страст (има една-две сцени, които биха могли да минат за "горещи"), но със сигурност няма нищо повече от това.
И не, в реалния живот тя не е бременна от прясно-разведения Пит, въпреки че във филма се случва точно това. Запомнете, Котияр чака дете от актьора Гийом Кане, с който има дългогодишна връзка.
Толкова за интригата. Останалото, както е казал поетът - е романтиката.
А, да - и си вземете носни кърпички.
"Съюзени" е по кината от 2 декември. Междувременно ще можете да го гледате предпремиерно на 30 ноември (сряда) от 19:15 и на 1 декември (четвъртък) от 21:00 часа в Cinema City
