В средата на юли, 1918-та в Упсала, Швеция, се ражда човекът, признат за един от най-великите режисьори на 20 век - Ингмар Бергман.
Едва ли има някой, запознат със световното кино, който да не е гледал поне едно заглавие на този велик режисьор, който, ако беше жив, би навършил 98 години.
От "Поляната с дивите ягоди", през "Мълчанието", "Персона" "Часът на вълка" и "Срамът" до "Сцени от един семеен живот", "Есенна соната" - и, разбира се, прекрасния и меланхоличен "Фани и Александър", в който режисьорът се връща в детството по неповторим начин - няма киноман, който да не е опитвал поне веднъж да се потопи в интровертната и поетична природа на школата "Бергман".
Но той не само режисьор. Шведският майстор е и човек на думите през целия си живот.
Това, съчетано с изискан вкус, го прави тънък и проницателен наблюдател на кино-изкуството, създавано от други режисьори - и то не само европейски, ами и руски и дори холивудски.
Вижте в галерията някои от филмите, които Бергман определя като свои любими заглавия в интервюта и свои книги.
Под всяко заглавие е предадено и мнението му за съответния режисьор. Защото нима има по-добра препоръка за качеството на даден филм от мнението на най-добрия в занаята?
Дино де Ларентиус е ЛАУРЕНТИС. Това е продуцентът на La strada (който Бергман е посочил), а също и Нощите на Кабирия. А пък в Холивуд колко филми е направил... Как може да не сте чували за него?