Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"Джоджо заека" - Прекрасна черна комедия, която влиза директно в сърцето

Въображаемият Хитлер е най-малкото, което ще видите в този филм. Снимка: Fox Searchlight Pictures
Въображаемият Хитлер е най-малкото, което ще видите в този филм.
Филмът се изгражда около идеята за порастването и това колко трудно, странно и смешно може да бъде то. Разказът за смеха през болката може да се види и в някои от други филми на Тайка Уайтити като "Лов на диви хора" например. Снимка: Fox Searchlight Pictures
Филмът се изгражда около идеята за порастването и това колко трудно, странно и смешно може да бъде то. Разказът за смеха през болката може да се види и в някои от други филми на Тайка Уайтити като "Лов на диви хора" например.
Режисьорът Тайка Уайтити минава и пред камера в ролята на въображаемия приятел на Джоджо - Адолф Хитлер - смешен, непохватен, надут и уж мъдър фюрер, който иска от 10-годишното момче да бъде възможно най-добрия нацист. Снимка: Youtube
Режисьорът Тайка Уайтити минава и пред камера в ролята на въображаемия приятел на Джоджо - Адолф Хитлер - смешен, непохватен, надут и уж мъдър фюрер, който иска от 10-годишното момче да бъде възможно най-добрия нацист.
Този въображаем Хитлер изразява собствените дилеми и страхове на Джоджо - желанието му да не е сам, да бъде приет като част от клуб, да бъде достоен за собствените си вярвания. Но с напредването на филма и вътрешните конфликти на момчето стават все по-сложни, а с тях се променя и неговият въображаем приятел. Снимка: Fox Searchlight Pictures
Този въображаем Хитлер изразява собствените дилеми и страхове на Джоджо - желанието му да не е сам, да бъде приет като част от клуб, да бъде достоен за собствените си вярвания. Но с напредването на филма и вътрешните конфликти на момчето стават все по-сложни, а с тях се променя и неговият въображаем приятел.
Томасин Маккензи прави блестяща роля като Елза - еврейското момиче, което майката на Джоджо крие в дома си. Подтиквана от страха да не бъде хваната, от една страна, и от самотата, от друга, тя започва да общува с 10-годишния нацист, въпреки неговия сляп фанатизъм и антисемитизъм. И му помага да започне да пораства. Снимка: Fox Searchlight Pictures
Томасин Маккензи прави блестяща роля като Елза - еврейското момиче, което майката на Джоджо крие в дома си. Подтиквана от страха да не бъде хваната, от една страна, и от самотата, от друга, тя започва да общува с 10-годишния нацист, въпреки неговия сляп фанатизъм и антисемитизъм. И му помага да започне да пораства.
"Ти не си нацист, Джоджо, ти си 10-годишно дете, което се облича в смешна униформа и иска да бъде част от клуб." Снимка: Fox Searchlight Pictures
"Ти не си нацист, Джоджо, ти си 10-годишно дете, което се облича в смешна униформа и иска да бъде част от клуб."
Скарлет Йохансон е прекрасна като Роза - майката на Джоджо. Тя е смела жена, която в условията на дива пропаганда и на война все пак се опитва да научи своя син на това, че любовта е най-силното нещо на света. Снимка: Fox Searchlight Pictures
Скарлет Йохансон е прекрасна като Роза - майката на Джоджо. Тя е смела жена, която в условията на дива пропаганда и на война все пак се опитва да научи своя син на това, че любовта е най-силното нещо на света.
Тя е смела и силна "жена в панталони", която няма да се страхува да удари капитан от нацистката армия между краката, нито да направи това, което смята за правилно. Снимка: Fox Searchlight Pictures
Тя е смела и силна "жена в панталони", която няма да се страхува да удари капитан от нацистката армия между краката, нито да направи това, което смята за правилно.
Сам Рокуел като капитан Кленцендорф също успява да спечели вниманието. С неговия образ Тайка Уайтити повдига и един нетипичен въпрос - способен ли е един войник от нацистката армия да прави добро? Снимка: Fox Searchlight Pictures
Сам Рокуел като капитан Кленцендорф също успява да спечели вниманието. С неговия образ Тайка Уайтити повдига и един нетипичен въпрос - способен ли е един войник от нацистката армия да прави добро?

Ако отидете да гледате Jojo Rabbit ("Джоджо заека") с идеята, че това е една забавна, макар и леко глуповата комедия, която осмива нацизма по всевъзможни начини (все пак главният герой е 10-годишно момче, чийто най-добър, въображаем приятел е Адолф Хитлер), вероятно ще останете доста изненадани. Но далеч не е задължително изненадата да е лоша.

"Джоджо заека" е един от най-силните филми на годината, но това съвсем не означава, че е разбран напълно.

Филмът е интересна смесица между комедия с доста грубичък на моменти хумор и хващаща те за гърлото драма за жестокостите на войната. И тази комбинация на крайности може да не бъде по вкуса на мнозина.

Но реално, не за тях Тайка Уайтити ("Тор: Рагнарог", "Какво правим в сенките", "Лов на диви хора") е правил "Джоджо заека".

Историята тук разказва за Йоханес Белцер - на галено Джоджо - 10-годишно момче без много приятели, но с фанатична привързаност към идеологията на нацизма. Проблемът на Джоджо обаче е, че той не е кръвожадния нацист, колкото му се иска да бъде.

На момчето се налага да постави на изпитание всичко, в което вярва, когато открива, че в тайно убежище в стената на къщата се крие 17-годишно момиче от еврейски произход, докато междувременно майка му Роза (Скарлет Йохансон) ще се опита да му предаде важни уроци за любовта, свободата и за нещата, за които си заслужава да живееш.

Онова, което опъва нервите на много критици, е именно перспективата, през която е предадена тази история - на един 10-годишен убеден нацист.

Джожо убедено вярва, че евреите са изначално зли, имат рога, могат да четат мислите помежду си, имат рибешки люспи и т.н. Това пародийно заиграване с антисемитизма кара някои хора да се почувстват засегнати.

Във времето на изострена чувствителност, в което към полемични теми се подхожда с особено внимание, "Джоджо заека" не се страхува да троши това табу с остри, груби и дори антисемитски шеги. Те обаче осмиват много повече самата култура на ксенофобия и на омраза, отколкото евреите или нашареното с белези лице на малкия Джоджо.

Филмът се смее на клишетата, на закостенялото мислене и на глупостта, пораждаща агресия и омраза.

Тайка Уайтити неколкократно заявява, че филмът му е пародия на нацизма - една твърде чувствителна тема днешно време.

Той позволява да ни се напомни, че думите могат да обиждат, само ако им се позволи. Че шегите и присмехът не означават нищо, когато идват от неуки и изпълнени със злоба хора - и точно на тях си заслужава да се смеем. Включително и на самия Джоджо и неговите откачени и по детски изкривени вярвания.

Срещу тях Уайтити изправя идеята за любовта, за смеха и свободата. Героинята на Скарлет Йохансон - Роза Балцер е една нестандартна и свободолюбива майка, която се опитва да научи сина си да цени красотата в живота, давайки му цялата си любов, въпреки че и тя самата изпитва съмнение дали за него не е твърде късно.

Роза е противоположност на света около нея - тя е смела, вярва и защитава идеите си, дори и това да е опасно за самата нея. На фона на всичко тя е добра, опитвайки се да прехвърли добротата си на Джоджо и на Елза - еврейското момиче, което укрива в дома си. Именно моментите с нея са едни от най-човешките в целия филм.

Макар лентата да е една голяма пародия именно на нацизма, на моменти тя превключва рязко към мрачна драма за цялата болка и разрушение, които тази идеология причинява.

Цялата перспектива за събитията се предават през очите на Джоджо и с течение на филма ние виждаме промяната, която настъпва в момчето. Ако в началото историята започва с весела нелепост, с дърдорещ въображаем Хитлер и с нелепостта на един младежки нацистки лагер, с развитието на историята ние виждаме как самият свят става по-сложен, по-нюансиран и доста мрачен.

Самият Тайка Уайтити в образа на въображаемият Хитлер предава по един забавен начин порастването на Джоджо, разкривайки неговите вътрешни дилеми и страхове. Ако в началото той е просто забавен по-голям въображаем приятел, по-нататък той се превръща в изражение на онези неща, които най-сериозно карат Джоджо да преосмисля действията си и това доколко те отговарят на собствените му вярвания.

Този подход с болката и смеха, вървящи ръка за ръка около порастването на едно дете, не е нов за Тайка Уайтити. Както той сам казва (за един друг свой филм - Boy от 2010 г., но тук важи също с пълна сила): "Искам да изследвам болезнената комедия на това да пораснеш и да разтълкуваш света около себе си. Вярвам, че въпреки нашите грешки и недостатъци, през цялата болка и мъка все още има място за смях."

Режисьорът се е специализирал в това да изведе смешното и забавното в среда на болка и мрак и тук той постига това по невероятен начин - карайки едно момче, водено от чисто момчешката си отдаденост към една войнолюбска идеология, да порасне под напора на събитията около себе си и да приеме друг поглед към живота.

Това е филм за Втората световна война и болката има голямо място тук. Наравно със смеха и усмивките.

Именно това порастване ще ви стисне за гърлото. Филмът е комедия, но това му пречи да донесе на зрителите откровено напрежение или да изкара сълзи в очите им с груб и болезнен шамар, секунди след поредната шега.

Нищо от това не би било възможно без страхотната актьорска игра. Героите тук са нелепи, смешни и откачени, но въпреки това в тях виждаме истински хора. Когато Роза обяснява на Джоджо за силата на любовта, когато Елза само с лицето си показва колко са я наранили думите на момчето, когато германският капитан Кленцендорф (Сам Рокуел със страхотна роля) прави неочакван жест...

Актьорският състав на филма успява да предаде по наистина великолепен начин едновременно тази своя карикатурност, и все пак на заден фон да се усети дълбочината на характера на героите - че те са повече от смешките, които казват.

Тази комбинация между живи и напълно двуизмерни персонажи успява да те накара да обърнеш внимание на основното, на посланието във филма, което се чете между редовете.

Въпреки цялата грубоватост на шегите, въпреки цялата мрачност, която се усеща между редовете, "Джоджо заека" е изключително нежен филм, който те хваща за сърцето.

Уайтити редува карикатурното и смешното със сцени на брутална реалност и ужас от войната. И все пак след всичко именно заради тази му нежност ще си тръгнете от салона с усмивка, била тя и леко тъжна.

 

Можете да гледате "Джоджо заека" на 20 ноември в Euro Cinema от 19:45 часа, на 21 ноември от 18:30 часа в кино G-8, на 23 ноември от 18:15 часа в кино "Одеон", както и на 24 ноември от 18:15 часа в кино "Люмиер Лидл" като част от програмата на Киномания 2019.

По кината "Джоджо заека" ще тръгне на 31 януари 2020 г.

Най-четените