Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Абе, нещата не се случиха съвсем така: Историческите филми, които пренебрегнаха историята

"Смело сърце" 
Толкова велик филм, а толкова малко общо с истинския Уилям Уолъс. Мел Гибсън прави уникална роля като водача на шотландските бунтове срещу Английската корона, но за да се изброят всички разминавания с историческата реалност, ще отнеме цял отделен текст. 

От неавтентичното облекло на шотландците (килтовете започват да се носят няколко века по-късно), през мечовете, които не отговарят на историческата епоха, та до факта, че Уолъс и крал Робърт Брус въобще не се засичат като време на въстанията си, е съвсем отделна история. Колкото до онзи тънък момент с красивата френска принцеса, превърнала се в английска кралица, него съвсем няма да го коментираме. По-скоро ще пренебрегнем всички тези глупости, крещейки с пълно гърло "FREEEEDOOOOOOOOOOOM!!!" Все пак "Смело сърце" е за това, не за нещо друго... Снимка: 20th Century Fox
"Смело сърце"

Толкова велик филм, а толкова малко общо с истинския Уилям Уолъс. Мел Гибсън прави уникална роля като водача на шотландските бунтове срещу Английската корона, но за да се изброят всички разминавания с историческата реалност, ще отнеме цял отделен текст.

От неавтентичното облекло на шотландците (килтовете започват да се носят няколко века по-късно), през мечовете, които не отговарят на историческата епоха, та до факта, че Уолъс и крал Робърт Брус въобще не се засичат като време на въстанията си, е съвсем отделна история. Колкото до онзи тънък момент с красивата френска принцеса, превърнала се в английска кралица, него съвсем няма да го коментираме. По-скоро ще пренебрегнем всички тези глупости, крещейки с пълно гърло "FREEEEDOOOOOOOOOOOM!!!" Все пак "Смело сърце" е за това, не за нещо друго...
"Амистад" 
Тази епична драма за борбата срещу робството, кръстена на един кораб с роби, е колкото вдъхновяваща, толкова и глуповата в историческо отношение. Така например, макар героят на Антъни Хопкинс - Джон Куинси Адамс - действително да държи пламенна защита срещу робството, показаните във филма действия са много по-замазани и оптимистично преувеличени от реалното дело. 

Да не говорим, че филмът тактично пропуска как 3000 бели американци си плащат по 12 цента, за да гледат поставените в клетка чернокожи обвиняеми. Общо взето филмът е направен по този начин, за да придаде на главните си персонажи (бели като цвят на кожата) повече героичност, отколкото са си имали по принцип. Да не говорим, че случаят "Амистад" далеч няма тази сила върху борбата за освобождение на чернокожите. Снимка: DreamWorks Pictures
"Амистад"

Тази епична драма за борбата срещу робството, кръстена на един кораб с роби, е колкото вдъхновяваща, толкова и глуповата в историческо отношение. Така например, макар героят на Антъни Хопкинс - Джон Куинси Адамс - действително да държи пламенна защита срещу робството, показаните във филма действия са много по-замазани и оптимистично преувеличени от реалното дело.

Да не говорим, че филмът тактично пропуска как 3000 бели американци си плащат по 12 цента, за да гледат поставените в клетка чернокожи обвиняеми. Общо взето филмът е направен по този начин, за да придаде на главните си персонажи (бели като цвят на кожата) повече героичност, отколкото са си имали по принцип. Да не говорим, че случаят "Амистад" далеч няма тази сила върху борбата за освобождение на чернокожите.
"300"
Започваме с ясното уточнение - това е филм по комикс много повече, отколкото е исторически филм. И все пак този епичен прочит на битката при Термопилите е толкова извън рамките на историческата действителност, че точни вероятно са единствено част от имената и крайния изход на събитията. Останалото... комиксова епичност, чудовищна гротеска и холивудски чар. Така де, кой нормален боец ще влезе в битка само по гащи с единствена защита - собствените си плочки. Хайде малко по-сериозно! Снимка: Warner Bros. Pictures
"300"

Започваме с ясното уточнение - това е филм по комикс много повече, отколкото е исторически филм. И все пак този епичен прочит на битката при Термопилите е толкова извън рамките на историческата действителност, че точни вероятно са единствено част от имената и крайния изход на събитията. Останалото... комиксова епичност, чудовищна гротеска и холивудски чар. Така де, кой нормален боец ще влезе в битка само по гащи с единствена защита - собствените си плочки. Хайде малко по-сериозно!
"Принцеса Анастасия" 
Тази приятна и забавна анимация, която толкова прилича на филмче на "Дисни", че лесно можеш да се объркаш, е много повече приказка, отколкото базирана на действителни факти. Отново - имената са същите, но реалните събития се отдалечават от показаното във филмчето като тийнейджър, току що изгледал 2 Girls 1 Cup, от детството си. 

Просто ще споменем факта, че големият злодей Распутин всъщност умира няколко години преди екзекуцията на царското семейство. Колкото до легендите за избягалата руска принцеса, те отдавна са разбити на пух и прах от ДНК тестовете. Снимка: 20th Century Fox
"Принцеса Анастасия"

Тази приятна и забавна анимация, която толкова прилича на филмче на "Дисни", че лесно можеш да се объркаш, е много повече приказка, отколкото базирана на действителни факти. Отново - имената са същите, но реалните събития се отдалечават от показаното във филмчето като тийнейджър, току що изгледал 2 Girls 1 Cup, от детството си.

Просто ще споменем факта, че големият злодей Распутин всъщност умира няколко години преди екзекуцията на царското семейство. Колкото до легендите за избягалата руска принцеса, те отдавна са разбити на пух и прах от ДНК тестовете.
"Покахонтас"
И докато сме на анимационна вълна, нека погледнем тази класика на "Дисни". От компанията никога не са възнамерявали да правят филмчето исторически вярно, най-малкото защото не искат да причиняват такива травми у децата ("Бамби" е изключение). Макар Покахонтас и Джон Смит да са реални личности, техните отношения съвсем съвсем не са такива, каквито "Дисни" ги показват. 

Да започнем оттам, че името на Покахонтас е по-скоро прякор и тя всъщност се казва Матоака... и по време на пристигането на Смит във Вирджиния е на 10-11 години. Освен това филмът се фокусира върху тяхната забранена любов, докато не съществуват никакви доказателства двамата да са имали любовни взаимоотношения. В действителност тя избира да живее с англичаните, приема християнството и името Ребека и се омъжва за мъж на име Джон Ролф. Умира в Англия на около 21 години, вероятно от местна болест, с която организмът ѝ не е успял да се справи. Снимка: Disney
"Покахонтас"

И докато сме на анимационна вълна, нека погледнем тази класика на "Дисни". От компанията никога не са възнамерявали да правят филмчето исторически вярно, най-малкото защото не искат да причиняват такива травми у децата ("Бамби" е изключение). Макар Покахонтас и Джон Смит да са реални личности, техните отношения съвсем съвсем не са такива, каквито "Дисни" ги показват.

Да започнем оттам, че името на Покахонтас е по-скоро прякор и тя всъщност се казва Матоака... и по време на пристигането на Смит във Вирджиния е на 10-11 години. Освен това филмът се фокусира върху тяхната забранена любов, докато не съществуват никакви доказателства двамата да са имали любовни взаимоотношения. В действителност тя избира да живее с англичаните, приема християнството и името Ребека и се омъжва за мъж на име Джон Ролф. Умира в Англия на около 21 години, вероятно от местна болест, с която организмът ѝ не е успял да се справи.
"Игра на кодове" 
Макар Бенедикт Къмбърбач да прави страхотна роля като гениалния математик Алън Тюринг, филмът оставя доста, доста неща на въображението на създателите си. Доста реални факти са пропуснати, а други са "напаснати" според наратива, изграждан за големия екран и публиката пред него. 

Така например извън картината остават полските разбивачи на германския код, използван в "Енигма", които след падането на родината си бягат във Великобритания и дават делото си на британското разузнаване. Именно това е базата, върху която впоследствие Тюринг прави своята машина. Освен това никой не е разкривал хомосексуалността на Тюринг по време на работата му през Втората световна война, както и никой не го е изнудвал за това. С други думи - Камбърбач тук играе повече своята версия на Шерлок Холмс, отколкото версия на реалния Алън Тюринг, който е бил доста по-малко егоцентричен и самовглъбен. Снимка: The Weinstein Company
"Игра на кодове"

Макар Бенедикт Къмбърбач да прави страхотна роля като гениалния математик Алън Тюринг, филмът оставя доста, доста неща на въображението на създателите си. Доста реални факти са пропуснати, а други са "напаснати" според наратива, изграждан за големия екран и публиката пред него.

Така например извън картината остават полските разбивачи на германския код, използван в "Енигма", които след падането на родината си бягат във Великобритания и дават делото си на британското разузнаване. Именно това е базата, върху която впоследствие Тюринг прави своята машина. Освен това никой не е разкривал хомосексуалността на Тюринг по време на работата му през Втората световна война, както и никой не го е изнудвал за това. С други думи - Камбърбач тук играе повече своята версия на Шерлок Холмс, отколкото версия на реалния Алън Тюринг, който е бил доста по-малко егоцентричен и самовглъбен.
"Най-великият шоумен" 
Едно е сигурно - Хю Джакман е далеч по-симпатичен Финиъс Тейлър Барнъм, отколкото Финиъс Тейлър Барнъм някога въобще е бил. За съжаление първият "шоубизнес милионер" не е тази прогресивна фигура за развитието на развлекателната индустрия, която филмът се опитва да ни убеди, че е бил. 

Напротив, той е майстор на онова противно, повърхностно забавление, което разчита на идеята, че хората ще плащат, за да гледат неща като сиамски близнаци, жени с бради и т.н. Освен това е документирано, че той се е отнасял доста робовладелчски към подчинените си, експлоатирайки ги до последна капка. Колкото до историята на детството му, показана във филма, тя е тотална измислица. Както и героите на Зендая и Зак Ерфън. Снимка: 20th Century Fox
"Най-великият шоумен"

Едно е сигурно - Хю Джакман е далеч по-симпатичен Финиъс Тейлър Барнъм, отколкото Финиъс Тейлър Барнъм някога въобще е бил. За съжаление първият "шоубизнес милионер" не е тази прогресивна фигура за развитието на развлекателната индустрия, която филмът се опитва да ни убеди, че е бил.

Напротив, той е майстор на онова противно, повърхностно забавление, което разчита на идеята, че хората ще плащат, за да гледат неща като сиамски близнаци, жени с бради и т.н. Освен това е документирано, че той се е отнасял доста робовладелчски към подчинените си, експлоатирайки ги до последна капка. Колкото до историята на детството му, показана във филма, тя е тотална измислица. Както и героите на Зендая и Зак Ерфън.
"Арго" 
"Арго" може и да спечели "Оскар" за "Най-добър филм", но със сигурност няма да получи отличие за историческа акуратност. Филмът пренебрегва сериозно ролята на Канада за освобождаването на американските дипломати, пленени в Иран. Шестимата американци са настанени в резиденциите на канадския посланик Кен Тейлър и канадския дипломат Джон Шиърдаун в Техеран, докато във филма и двамата са пропуснати. 

Освен това канадците не са само гостоприемни домакини за тази операция, но също така предоставят на пленените американци необходимите им визи, обучават ги да звучат като канадци и дори подсигуряват полета обратно към родината. В крайна сметка по онова време Канада реално си приписва цялата заслуга за спасяването на заложниците, за да се прикрие участието на ЦРУ в мисията. Междувременно след излизането на филма, от ЦРУ сами публикуваха подробен лист с неточности в "Арго". Снимка: Warner Bros. Pictures
"Арго"

"Арго" може и да спечели "Оскар" за "Най-добър филм", но със сигурност няма да получи отличие за историческа акуратност. Филмът пренебрегва сериозно ролята на Канада за освобождаването на американските дипломати, пленени в Иран. Шестимата американци са настанени в резиденциите на канадския посланик Кен Тейлър и канадския дипломат Джон Шиърдаун в Техеран, докато във филма и двамата са пропуснати.

Освен това канадците не са само гостоприемни домакини за тази операция, но също така предоставят на пленените американци необходимите им визи, обучават ги да звучат като канадци и дори подсигуряват полета обратно към родината. В крайна сметка по онова време Канада реално си приписва цялата заслуга за спасяването на заложниците, за да се прикрие участието на ЦРУ в мисията. Междувременно след излизането на филма, от ЦРУ сами публикуваха подробен лист с неточности в "Арго".
"Патриотът"
Мел Гибсън просто си го може - да участва в прекрасни филми за борба срещу потисничеството на Англия, които са толкова точни в историческото си представяне, колкото и анимация на "Дисни". И "Патриотът" не е изключение". Всъщност неговият герой Бенджамин Мартин реално е бил доста жесток робовладелец, макар филмът да показва съвсем малко роби, който също така е избивал индианци "за спорта". Колкото до онази ужасна сцена с горящата църква и всички затворени в нея хора - подобно нещо всъщност няма. Поне няма исторически свидетелства за нещо подобно. Снимка: Sony Pictures Releasing
"Патриотът"

Мел Гибсън просто си го може - да участва в прекрасни филми за борба срещу потисничеството на Англия, които са толкова точни в историческото си представяне, колкото и анимация на "Дисни". И "Патриотът" не е изключение". Всъщност неговият герой Бенджамин Мартин реално е бил доста жесток робовладелец, макар филмът да показва съвсем малко роби, който също така е избивал индианци "за спорта". Колкото до онази ужасна сцена с горящата църква и всички затворени в нея хора - подобно нещо всъщност няма. Поне няма исторически свидетелства за нещо подобно.
"Красив ум"
Невероятната история на математика Джон Наш в "Красив ум" всъщност е наистина невероятна... в смисъла на неистинска. Наш наистина е диагностициран с шизофрения, но във филма тя е много преувеличена. Реално математикът е страдал повече от параноя и много по-рядко при него са се появявали някакви халюцинации, при това под формата само на гласове. 

Освен това бракът на Наш е представен много по-щастлив и чист отколкото в действителността, където той е имал множество изневери, включително с извънбрачно дете. Което прави половината от историята в "Красив ум" просто красива измислица. Снимка: DreamWorks Pictures
"Красив ум"

Невероятната история на математика Джон Наш в "Красив ум" всъщност е наистина невероятна... в смисъла на неистинска. Наш наистина е диагностициран с шизофрения, но във филма тя е много преувеличена. Реално математикът е страдал повече от параноя и много по-рядко при него са се появявали някакви халюцинации, при това под формата само на гласове.

Освен това бракът на Наш е представен много по-щастлив и чист отколкото в действителността, където той е имал множество изневери, включително с извънбрачно дете. Което прави половината от историята в "Красив ум" просто красива измислица.
"Леден болид"
Трогателен, забавен и очарователен, филмът за отбора на Ямайка по бобслей е повече измислица, отколкото реалност. Макар наистина да има такъв отбор по бобслей, който участва в Зимните олимпийски игри през 1988 г., той не е съставен от бивши спринтьори. 

Всъщност двама от състезателите дори са взети назаем от армията на страната. Освен това, макар да е основен момент във филма, повечето отбори се отнасят доста мило с ямайския отбор и дори им заемат резервни части. Колкото до култовия финиш с бобслея на ръце, в действителност нещата далеч не са толкова героични. Снимка: Walt Disney Pictures
"Леден болид"

Трогателен, забавен и очарователен, филмът за отбора на Ямайка по бобслей е повече измислица, отколкото реалност. Макар наистина да има такъв отбор по бобслей, който участва в Зимните олимпийски игри през 1988 г., той не е съставен от бивши спринтьори.

Всъщност двама от състезателите дори са взети назаем от армията на страната. Освен това, макар да е основен момент във филма, повечето отбори се отнасят доста мило с ямайския отбор и дори им заемат резервни части. Колкото до култовия финиш с бобслея на ръце, в действителност нещата далеч не са толкова героични.
"Завоевателят" 
И все пак ако един филм трябва да бъде определен като "най-неточен", основен претендент ще бъде "Завоевателят" от 1956 г. с Джон Уейн в главната роля на Чингис Хан. Освен че при заснемането му едва не умира половината снимачен екип заради ексцентричното решение филмът да се заснеме на стара тестова площадка за атомни бомби, той е тотален провал и като цяло. 

От изключително неубедителния Джон Уейн до безумния сценарий, който на практика няма нищо общо с историята освен имената. Сюжетът, който трябва да разказва за пътя на монголския водач към власт и слава, всъщност е блудкава холивудска драма с романтичен привкус, типична за времето си. Историята поне отрежда на лентата място сред наистина най-лошите филми, правени някога. Снимка: RKO Radio Pictures
"Завоевателят"

И все пак ако един филм трябва да бъде определен като "най-неточен", основен претендент ще бъде "Завоевателят" от 1956 г. с Джон Уейн в главната роля на Чингис Хан. Освен че при заснемането му едва не умира половината снимачен екип заради ексцентричното решение филмът да се заснеме на стара тестова площадка за атомни бомби, той е тотален провал и като цяло.

От изключително неубедителния Джон Уейн до безумния сценарий, който на практика няма нищо общо с историята освен имената. Сюжетът, който трябва да разказва за пътя на монголския водач към власт и слава, всъщност е блудкава холивудска драма с романтичен привкус, типична за времето си. Историята поне отрежда на лентата място сред наистина най-лошите филми, правени някога.

"По действителен случай" са трите думи, които могат да придадат тежест на всеки един филм и да ни напомнят какви невероятни неща могат да се случат на този свят. Разбира се, с щипка-две холивудски драматизъм отгоре.

Понякога обаче въпросното "по действителен случай" или твърдението, че даден филм е "исторически" са толкова брутално преувеличени, че на практика реалните факти нямат нищо общо с крайния резултат на лентата.

Ясно е - целта на киното не е да пресъздава събитията в мащаб едно към едно, а да създаде развлекателна история, която просто може да се базира на действителни факти. Въпросът обаче е, че не трябва и да се прекалява особено много с измененията, тъй като все пак се изисква покриването на някаква минимална база от истинност.

Някои исторически филми, разбира се, въобще не ги е еня по този параграф, прекроявайки исторически събития, характер на исторически личности и въобще всичко наоколо по свой вкус. Но пък това не ги прави лоши филми. Просто им пишем двойка по "История".

Кои са филмите, които предпочетоха да пренебрегнат фактите в замяна на драматизма, можете да видите в галерията ни. 

Най-четените