На всеки се е случвало да има грешно впечатление за някой филм, гледайки неговия трейлър. Наистина не е приятно, когато имаш високи очаквания за някое дългоочаквано заглавие, но се окажеш разочарован.
Сега изглежда, че съдът в САЩ е взел отношение по този въпрос. От тази седмица филмовите студиа могат да бъдат съдени по закони за фалшива реклама, ако пуснат залъгващ трейлър.
Това постанови във вторник федерален съдия по дело, свързано с филма на режисьора Дани Бойл "Вчера си е за вчера" от 2019 г. В него се разказва за музиканта Джак Малик, който след инцидент разбира, че е единственият, който има спомен за съществуването на "Бийтълс", и става известен като използва техните песни.
В началото на тази година двама фенове на актрисата Ана де Армас завеждат дело срещу филмовата компания Universal твърдейки, че са взели под наем "Вчера си е за вчера", след като са видели Де Армас в трейлъра. В крайна сметка открили, че тя е изрязана от финалната версия на филма и не присъства изобщо там.
Ищците Конър Улф и Питър Майкъл Рожа са платили по 3,99 долара, за да гледат "Вчера си е за вчера" в платформата на Amazon Prime и сега търсят най-малко 5 милиона долара обезщетение от Universal за разочарованието си. Двамата твърдят, че не биха платили парите за наемане на филма, ако знаеха, че актрисата не участва в него.
Претенцията им е заведена под формата на колективен иск от името и на други разочаровани фенове.
Ана де Армас наистина е била предвидена да участва във "Вчера си е за вчера". Тя е трябвало да изиграе персонаж, който е романтичен интерес за главния герой. Сцените с актрисата обаче са премахнати, тъй като публиката на тестовите прожекции не е харесала идеята за отклонение от основната любовна история.
Макар и да не е ясно дали ще спечелят делото, все пак калифорнийският окръжен съдия Стивън Уилсън постанови, че претенцията е основателна и може да бъде разгледано в съдебен процес.
От Universal смятат, че няма основание за дело, твърдейки че трейлърите на филми имат право на широка защита съгласно Първата поправка в американската конституция, която се отнася към свободата на словото и печата.
Адвокатите на студиото претендират, че трейлърът е "артистична, експресивна творба", разказваща триминутна история с идеята да предаде в общи линии темата на филма, и следователно трябва да се счита за послание без търговска цел.
Съдия Уилсън отхвърли този аргумент, постановявайки, че трейлърът има търговска цел и попада в сферата на Калифорнийския закон за фалшива реклама и Закона за нелоялната конкуренция.
"Universal са прави, че тези клипове включват известна креативност и редакционна дискретност, но те не отхвърлят комерсиалния характер на клипа", пише Уилсън в своето решение. "По същество трейлърът е реклама, предназначена да продаде филм, като предоставя на потребителите предварителен преглед на въпросния филм."
Друг аргумент на Universal е, че класифицирането на трейлърите като "реклама" може да отвори вратата за много повече съдебни дела от недоволни зрители, които биха могли да правят субективни претенции, че даден филм не отговаря на очакванията им.
Според Уилсън решението на съда ще бъде ограничено до случаите, когато актьор или сцена от клипа не присъстват в готовия филм.
Дали двамата разочаровани фенове на Ана де Армас ще си получат парите не е ясно.
При всички положения обаче изходът на това дело е важен, тъй като при победа за ищците ще се създаде правен прецедент, който в бъдеще може сериозно да бръкне в джобовете на филмовите студия.
