Оливия Уайлд и Шая Лабъф влязоха в задочен спор за това бил ли е уволнен актьорът от филма на Уайлд "Не се тревожи, скъпа".
Този спор едва ли ще остави голям отпечатък в холивудската история, както се съмняваме да направи и психологическият трилър. Но около други големи продукции отвъд Океана е имало не един и два случая, при които актьор бива уволнен - най-често от режисьора - след като снимките на филма вече са били започнали.
Една от най-известните такива истории включва две холивудски легенди - актьорът Харви Кайтел и режисьорът Франсис Форд Копола.
Когато започва да подготвя превърналия се впоследствие в класика "Апокалипсис сега", Копола иска за ролята на капитан Бенджамин Уилард актьора Стив Маккуин. Маккуин обаче не желае да бъде далеч от Щатите за три седмици, а и иска твърде много пари, които Копола не може да си позволи. Така колелото се завърта. Следващият, отказал ролята, е Ал Пачино, а след него още няколко имена на тогавашни знаменитости се въртят като възможности, сред които и Клинт Истууд, както той сам разкрива години по-късно.
Основната пречка пред участие за повечето е една - не искат да прекарат толкова дълго време в снимки в джунглата.
Така се спират на Мартин Шийн, тъй като са останали впечатлени от кастинга му за ролята на Майкъл Корлеоне в "Кръстникът" (която в крайна сметка е изиграна от Ал Пачино). Шийн обаче е приел участие в друг филм и така отпада като вариант.
Тук се появява Харви Кайтел. Актьорът, очевидно, далеч не е първият избори на режисьора, но получава ролята на Уилард заради представянето си в "Коварни улици" на Мартин Скорсезе от 1973 г.
Проблемите идват, когато екипът започва снимките през 1976 г. Копола само след няколко дни осъзнава, че не е доволен от изпълнението на Кайтел. Аргументът му е, че за актьора е трудно да играе като "пасивен наблюдател". Това, заедно с очевидно собственото недоволство на Кайтел, води дотам Копола да се върне в Лос Анджелис и да го замени с вече очевидно свободния Мартин Шийн.
В крайна сметка са необходими само 4 дни снимки, при които сцените с Кайтел като Уилард да бъдат заменени с такива с Шийн.
Кайтел през 2021 г., повече от четири десетилетия след снимките, разказва пред "Инсайдър", че не таи лоши чувства към продукцията, нито към Копола, който според него е направил това, което е "чувствал, че трябва да направи".
Проблемът му е с версията, която е представена публично за неговата смяна.
"Мисля, че в книгата за създаването на филма казват, че Харви Кайтел не хареса джунглата, не искаше да стои в джунглата. Е, Харви Кайтел изкара три години с американските пехотинци в джунглата", коментира замененият актьор, който визира престоя си в армията, в която се записва, след като става на 17 години.
Историята със самия филм е ясна - "Апокалипсис сега" се приема за един от най-великите филми, създавани някога. Кайтел няма за какво да съжалява - в кариерата му след това се натрупват роли в значими ленти като "Последното изкушение на Христос", "Телма и Луис", "Глутница кучета", "Бъгси", "Криминале" и много други.
Неговият случай обаче не е уникален. За разлика от други уволнения при вече започнали снимки обаче, след тази история поне привидно не остават негативни емоции.
Фантастични зверове и уволнени актьори
Други два интересни случая на актьори, които са получили роля, а след това са били уволнени, са свързани с две от най-популярните извънземни на екран - Хищникът и Пришелецът.
Около снимките на първия филм "Хищникът" (1987 г.) има голям шанс на екран да бъдат събрани две от екшън легендите на 80-те - Жан-Клод Ван Дам и Арнолд Шварценгер.
В научнофантастичния екшън Арни е избран да играе главната роля на Буч - командир на отряд наемници, пратени в джунглата на съмнителна мисия, където се сблъскват с извънземен ловец.
Срещу него в ролята на почти непобедимия Хищник е трябвало да бъде Ван Дам, макар и в костюм. Първоначално концепцията за извънземното същество е за много подвижна инопланетянска нинджа с доста по-бутафорен дизайн.
Оказва се обаче, че белгиецът далеч не изглежда застрашително до по-високите му колеги, които уж трябва да са негови жертви. Самият Ван Дам не си помага с постоянни оплаквания колко топло е в костюма и за това, че истинското му лице няма да се види на екран. Така в крайна сметка се стига до извода, че е необходим по-страшен дизайн за Хищника и по-едър актьор, който да влезе в новия костюм.
Ван Дам е освободен, а на негово място е нает Кевин Питър Хол, висок около 2,18 м.
Друг актьор е трябвало да избива извънземни на екран, но вредните му навици отнемат мястото му в историята на космическия хорър.
Става дума за Джеймс Ремар, уволнен от "Пришълците" (1986 г.) - филмът на Джеймс Камерън, който е директно продължение на "Пришелецът" на Ридли Скот.
Актьорът, познат от "Котън Клуб" и "Декстър", е препоръчан от Уолтър Хил - общ приятел на него и Камерън, и получава ролята на ефрейтор Хикс. Дори записва няколко сцени, преди да бъде заменен от Майкъл Бийн ("Терминатор"). По онова време посочената причина са "спешни събития у дома", но истината се оказва по-мрачна.
"Имах ужасен проблем с наркотиците, но го преодолях", казва години по-късно Ремар в подкаста Sidebar. "Имах страхотна кариера и личен живот, но ги прецаках с ужасна наркотична зависимост... Първоначално получих ролята на ефрейтор Хикс, но бях уволнен след няколко седмици снимки, защото ме хванаха с наркотици, а Майкъл Бийн ме смени."
Завръщането на краля, ама не този, който е трябвало да бъде
За Стюарт Таунсенд друг порок се оказва пречка пред участието му във "Властелинът на пръстените" - младостта.
Едва ли днес можем да си представим друг актьор като Арагорн освен Виго Мортенсен, но всъщност той не е първи избор за ролята на краля в изгнание, а 28-годишният тогава Таунсенд.
Той обаче е освободен ден преди началото на същинските снимки, въпреки че е тренирал и репетирал два месеца преди това. Още по-голям проблем за него е отказът на продуцентите да му платят с аргумента, че не е работил достатъчно.
"Не тая добри чувства към хората, които отговаряха [за филма]. Режисьорът (Питър Джаксън, бел. авт.) искаше мен, а след това очевидно размисли, защото всъщност поиска някой с 20 години по-възрастен и напълно различен", разказва години по-късно Таунсенд пред "Ентъртейнмънт Уийкли".
Резултатът - Таунсенд се прибира вкъщи, а 42-годишният Виго изчита книгата "Властелинът на пръстените" в самолета за Нова Зеландия, за да създаде една от най-добрите роли в цялата трилогия.
Кой кара DeLorean-а?
И ако това е било болезнено, представете си как се е чувствал Ерик Столц, след като няколко седмици снима "Завръщане в бъдещето", преди да бъде заменен.
Столц е избран за ролята на Марти Макфлай във фантастичната комедия на режисьора Робърт Земекис, макар че всъщност фаворит е Майкъл Джей Фокс. Проблемът е, че Фокс по това време работи по сериала "Семейни връзки" и продуцентът на шоуто Гари Дейвид Голдбърг не му дава сценария, за да не изгуби една от звездите си.
Така Столц от самото начало е избран като заместник, а екипът не е сигурен, че е напълно подходящ.
Това се потвърждава, когато снимките на филма започват. Дните минават, а Земекис се убеждава, че актьорът в главната роля не става за нея. Столц играе Марти Макфлай твърде сериозно и няма енергията, която създателите на филма търсят.
Проблем се оказва, че като методичен актьор той остава в образ и между дублите, отказвайки да отговаря на истинското си име. Нещо, което не се харесва на колеги актьори и членове на екипа. Напрежението се покачва и комедията е застрашена, което води до нов опит Майкъл Джей Фокс да бъде привлечен към проекта.
Продуцентът Голдбърг този път склонява, казва на Фокс за предложението, а той от своя страна приема без да е прочел сценария.
Дори тогава обаче снимките със Столц продължават, тъй като смяната не може да бъде направена веднага. Накрая Земекис съобщава новината на актьора, както и на екипа, които с оглед на напрежението по-скоро нямат против, че голяма част от заснетия материал ще бъде презаснета.
Майкъл Джей Фокс впоследствие влиза в ролята на Марти Макфлай не само в този филм, но и в негови две продължения.
Столц от своя страна също си изгражда кариера с роли в "Криминале" и по-малки продукции като Kicking and Screaming на Ноа Баумбах и Killing Zoe на Роджър Ейвъри, с което отново се обръща към сериозните филми, след като вече е видял, че комедиите не са за него.
