Освен че е един от най-брилянтните умове в киното, Куентин Тарантино е запален киноман, който може да ви преведе през филмовата история така, че да се насладите на пътешествието.
Неописуемо удоволствие е да се слушат коментарите на режисьора, а в последния епизод на подкаста Club Random с Бил Мар разсъжденията му на тема кино валят на парцали.
Пред водещия Тарантино дава мнението си за трагичния инцидент на снимачната площадка с участието на Алек Болдуин, за надигащия се натиск на "будния" Холивуд - ЛГБТ+ герои да се играят от ЛГБТ+ актьори, и за модата на филмовите продължения, която засегна любимата анимация на режисьора.
Да започнем с Болдуин и злополучния филм Rust.
Пред Club Random Тарантино обясни, че съдебният казус с актьора, ранил смъртоносно операторката Халина Хътчинс, е по-заплетен, отколкото изглежда на първо четене.
Според режисьора макар да е ясно като бял ден, че Болдуин не е убил умишлено Хътчинс, той все пак носи малка отговорност за трагичния развой на събитията.
"Мисля, че ще е справедливо, ако кажа, че оръжейникът, който е дал пистолета в ръцете му, носи 90% отговорност за станалото, а актьорът носи 10% отговорност. Това е пистолет. Участваш в отговорността до някаква степен", отбелязва Тарантино.
Звездата допълва и че е ангажимент на Болдуин да мине през задължителните стъпки, за да се увери, че оръжието, което предстои да използва, е безопасно.
"Задължително трябва да провери дали цевта е чиста, дали няма нещо заклещено. Трябвало е да му покажат заготовките, които ще бъдат използвани за сцената. И след това трябва да поиска от режисьора да направи три пробни изстрела. Ако някой от изстрелите не мине по план, веднага трябва да спре и да каже: "Момчета, мисля, че нещо тук не е наред, а аз държа огнестрелно оръжие", обяснява режисьорът.
При тези думи водещият на Club Random пита Тарантино дали няма да е по-добре, ако киното се откаже от автентичните изстрели, а вместо това ги добави като визуален ефект в процеса на постпродукция.
На което режисьорът отговаря с категорично "не".
"Предполагам, че бих могъл да добавя и дигитална ерекция в порното, но кой, по дяволите, ще иска да гледа това", шегува се звездата.
За Club Random Тарантино и Мар обсъждат и друг от завихрящите се дебати в Холивуд - необходимо ли е ЛГБТ+ филмови персонажи да се играят от ЛГБТ+ актьори.
Темата бе повдигната покрай скорошни интервюта на Еди Редмейн и Никълъс Галицин, които изразиха съжаление, че са влезли в ролите на съответно транс жена и гей персонаж, вместо техни колеги от ЛГБТ общността.
Според Тарантино подобно покаяние е неоснователно, тъй като сексуалните предпочитания нямат нищо общо с актьорската игра.
Режисьорът споделя, че му се е случвало да спори с кастинг екипа, когато му водят бял американец за ролята на мексиканец. И винаги е настоявал да ангажира френски актьори за френски персонажи, вместо да се спира на американци със "смешен френски акцент".
Но що се отнася до личната сексуална ориентация, режисьорът не вижда как тя би повлияла на актьорското превъплъщение.
Тарантино допълва и че му е далеч по-интересно да гледа трансформацията на хетеро актьор в хомосексуален герой.
"Например ще ми е интересно да гледам как Ал Пачино играе драг кралица. Мисля, че той ще се справи фантастично, защото е чудесен актьор", казва режисьорът на "Имало едно време в Холивуд".
В дисекцията си на съвременното кино звездата не пропусна и настанилата се мода филмовите продължения, като споделя, че според него всяка история за голям екран трябва да завършва логично и достоверно.
По тази причина режисьорът не е фен на "Играта на играчките 4".
Тарантино смята, че историята за Уди и неговата компания и имала перфектния финал с "Играта на играчките 3" и е подразнен, че анимацията е била продължена от Disney.
"В случая с "Играта на играчките 4" - нямам никакво желание да гледам този филм. За мен историята приключва с трета част. Не ми пука дали [четвъртата част] е добра. Дотук бях", споделя режисьорът.
Пред Мар той заявява и че от всички филми, които е изгледал, а те не са никак малко, се сеща само за една добра трилогия в киноисторията: уестърните "За шепа долари", "За няколко долара повече" и "Добрият, лошият, злият".
"Това е истинската режисьорска визия, която прави това, което друга трилогия не е успявала да направи", категоричен е Тарантино.
