"Машина за разбиване" (The Smashing Machine) няма да бъде филмът, който очаквате да бъде. Това не е история за успех и дългият път от дъното до върха, каквито са обичайните спортни истории в киното.
Няма да чуете някой като Роки Балбоа да говори за пореден път на фона на драматична музика мотивиращи клишетата колко е важно да се бориш и да се изправиш, след като си бил повален на земята.
Не, "Машина за разбиване" е нещо съвсем различно и далеч по-реалистично от обичайните спортни драми. Показва ни и един изненадващо друг Дуейн Джонсън - Скалата, който определено демонстрира неподозирано ниво на талант.
Историята е съвсем реална и е базирана на документалния филм от 2002 г. "Машина за разбиване", посветен на един от пионерите в света на смесените бойни изкуства Марк Кър. Действието се развива в периода 1997-2000 г. в годините, когато ММА тепърва прохожда като идея, а Ultimate Fighting Championship все не е комерсиалната и шумна машина за пари, която познаваме днес.
Кър е една от ранните звезди в спорт с все още неопределени и крайно брутални правила. В октагона той е непобедим, но извън него е разкъсван от зависимости, несигурност, проблеми с партньорката му Доун (Емили Блънт) и сложните отношения с най-добрия му приятел, но и съперник - Марк Колман (Райън Бейдър).
Вижте тук трейлър на "Машина з аразбиване":
Филмът е първи самостоятелен за режисьора Бени Сафди, който досега е работил единствено в екип заедно със своя брат Джош.
В случая Бени е заложил изцяло на реализма. Почти всички сцени за заснети в документален стил и цялостното усещане е като за документален филм. Всеки, който е бил близо до този тип спортове пък ще оцени истинността на бойните сцени и точността, с която са пресъздадени историческите двубои, макар и да са показани само моменти от тях.
За този ефект определено помага участието на имена като Бейдър, който е бивш шампион на веригата Bellator, на ММА легендата Бас Рутен, който играе себе си, както и на настоящият абсолютен световен шампион по бокс в тежка категория Олександър Усик, който пък представя един от големите съперници на Кър - Игор Вовчанчин.
Няма дълбокомислени диалози (даже са си направо простички), няма излишен драматизъм, а чиста и сурова реалност от ежедневните борби в залата и извън нея на хора, считани за съвременни гладиатори.
Дори самата история на Марк Кър не е чак толкова интересна. Сценарият на Сафди е извлякъл колкото може от нея, показвайки душевните и физически борби на човек, който трябва да научи, че не победата е всичко.
Точно тук изпъква участието на Дуейн Джонсън на фона на моменти мудната динамика. Може би най-интересната част от всичко е да видим, че Скалата може да играе и нещо друг, освен ролите, с които го познаване.
Да, представянето на огромен и физически доминиращ борец е нещо много близо до типологията на бившия кечист. Джонсън обаче се справя изключително добре в това да покаже друг човек и нещо много далечно от досегашните си еднотипни роли.
Според някои той е толкова добър, че дори заслужава номинация за "Оскар".
И тук не става въпрос за визуалната трансформация със счупените уши, неузнаваемото лице, ситно накъдрената коса и цялостната физическа трансформация, която го прави почти двойник на Марк Кър от реалния живот.
Истинската сила в представянето на Скалата се усеща по-скоро в малките и наглед скучни сцени, където спори с жена си и показва човек с желание всичко около него да бъде перфектно чрез изпипана учтивост и перфекционизъм, каквито не бихте очаквали от някой, който си изкарва хляба с чупене на глави.
Скалата играе лабилен човек, който никога не остава истински спокоен, макар и наглед да изглежда безкрайно хладнокръвен.
Обсебен е с точни, но постоянно променящи се идеи за това как трябва да се прави всичко, независимо дали става въпрос за млечния шейк, който лоялната му приятелка Доун му приготвя всяка сутрин, или за кактуса, растящ в задния им двор.
Когато в един момент губи контрол и над спортната си кариера, тогава вече всичко се разпада, без да знае как да реагира, когато за първи път понесе поражение.
Разбира се, трябва да бъде оценено и поддържащото участие на опитната Емили Блънт в ролята на Доун.
Тя е всеотдайна, но неразбираща абсолютната, квази-монашеска природа на спортното призвание на Марк. Има своите претенции и търси близост до него в неправилните моменти, което съответно го поставя в строго контролирано състояние на тиха ярост, поставена под похлупак на повърхностно спокойствие.
За един момент на кризисна ситуация у дома Скалата намеква за насилието, което удържа в себе си, когато не е в октакога.
Това, което със сигурност липсва на "Машина за разбиване", е повече дълбочина.
Нямаме никакъв по-детайлен поглед върху спецификите на спорта ММА и интересният път на ранното му и хаотично развитие в онези години като съвкупност на борци, боксьори, кикбоксьори, каратисти и представители на всякакви видове други бойни спортове и изкуства.
Изпуснат е интересният момент да се акцентира върху усилията и жертвите на бойците от най-първата вълна ММА спортисти като Кър, Марк Колман, Игор Вовчанчин, Дан Северн, Бас Рутен, Дон Фрай, Ройс Грейси, Ранди Кутюр, Кен Шамрок, Кадзаюки Фуджита, Енсон Инуе и всички останали пионери, които поставят основите на днешната гигантска индустрия.
Нужен е и повече контекст на самия Марк Кър, с изключение на споменаване на успехите му като борец. Как и по какъв начин обаче се е формирал неговият уязвим характер? Филмът чисто и просто обхваща един кратък момент от живота на действащите лица и ни хвърля директно в него.
На фона на всичко Скалата със сигурност прави ролята на живота си досега. Доколко действително заслужава "Оскар" е отделен въпрос, който тепърва ще става обект на дебати.
При всички положения обаче "Машина за разбиване" показва, че звездата прави голяма крачка към нов етап в кариерата си и много вероятно тепърва ще виждаме още по-интересни представяния от него.
ОЦЕНКАТА ЗА "МАШИНА ЗА РАЗБИВАНЕ": 4 от 5 кафенца
••• Кои са новите филми, които излизат по кината през октомври, вижте тук:
